какво правите когато вече не издържате

На въпроса за здравословната доза нарцисизъм - ами да, определено трябва да я има. Ти трябва да си отпочиваш, за да си пълноценна като майка на това дете. Една съсипана и нещастна жена не може да даде на детето това, от което се нуждае.

Имам чувството, че си много преуморена. Щом е така, разбери се с мъжа си как да се редувате, така че ти да можеш да се оттегляш, точно както пишеш, в 19 часа в някои от дните.

Ако може баща ти да идва един път седмично за час, да се порадва на внучето, а ти да излезеш за този час, може би заедно с мъжа ти, ей така, на сладкарница? Да се видите за малко сами, да си спомните, че сте се събрали, за да се обичате, а не да се карате...

и всичкото това с 1 заплата , която явно не стига и без това ?
работят за да подобрят заплащането, квалификацията
втори родител отива на работа и по този начин наваксва соц. живот и си почива от домакинство и се разнообразяба . Т.е с 1 удар няколко заека. Ако няма достатъчна квалификация за добра работа се работи по въпроса. Не може да се седи в жилище без хол , с малко бебе и да не се излиза и решението да е утеха в нета.
 Успех на семейството. Дано се захванат правилно да действат в посока подобрение.

Специално се върнах да чета къде пише, че апартаментът е без хол.
Далеч не всичко за продухване на главата изисква пари - разходка навън, доколкото знам все още е безплатна опция. Понякога дори разходката за нормалния пазар в Лидл, ако е сама, върши добра работа. Четене на книги - електрони безплатни - бол, интернет - очевидно има. Въпросът е да намери опцията за нея самата, която да си почива ефективно за някакво време.

В никое от трите включвания на авторката няма и дума за размер на апартамента или за това, колко не им стигат парите. Пише, че е изтощена, не материално закъсала.

има тук - там
например в първото
 Не е неочаквано млади хора с малко дете да имат финансови проблеми. И е добре че тя пита , защото може да получи съвети и идеи и да се захванат да подобрят нещата

Излизането дори и с детето може да бъде приятно, не знам защо е задължително авторката да чака мъжа и да се прибере за да излезе. Ако е с приятелка още по-добре.  Разбира се, че е добре вечер да се включва таткото и да отменя майката, но не е много разумно тя цял ден да го чака и да живее за тези два-три часа на ден. Колкото до времето навън - няма лошо време, има неподходящи дрехи. Още не е почнала дори истинската зима, то остава да се затворим вкъщи да чакаме пролетта…
Аз моите деца съм ги водила с мен да се подстрижа, на пазар, до банката, изобщо навсякъде където се налага да ходя. На гости  на приятелка в майчинство също е много добър вариант, хем ще играят, хем ше се видите. Използвайте си тези последни няколко месеца майчинство така както на вас ще ви я приятно. Щастлива майка- щастливо дете.

Вкъщи сме си решили проблемите по следния начин:
1. За излизането и студеното - топли и непропускащи вода яке, панталон и обувки и излизаме във всякакво време - студено, снежно, дъждовно. Не излизаме ако има гръмотевици и светкавици само. И на нас и на детето ни се рестартират компютрите по този начин. Имаме поне 1,5-2 часа навън след работа. Обикновено от към 17 до 19 сме навън.
2. Всичките тези излизания се правят с единия от двамата родители. Другият сготвя нещо и си се занимава с негови си неща през това време. След това за хранене, къпане и приспиване се сменяме. Обикновено аз (бащата) поемам от 18:30-19:00, докато заспи около 21:00-21:30. Майка му е от детската градина, докато поема аз.
3. Хобита - Мама играе тенис, ходи да бяга, тати спортува, чете си разни неща в интернет, пише блог. През това време поема другият. Иначе бушоните гърмят.
4. Домакинската работа през събота и неделя - пералня, миялна, робот-прахосмукачка (която и мие пода). Всичко, което не могат да свършат те е по-ниско приоризирано от времето с детето ни, душевното ни здраве и личното ни щастие. По-добре да не си изчистя огледалото в банята цял месец, отколкото аз или жена ми да сме пред нервни кризи.
И пак има трудни моменти, ама са много по-малко. И има повече, тенис, четене, спорт, излизане с приятели за кафе, ресторант или на по чаша вино. Бабите и дядовците са на 2000 км, детегледачки и т.н. нямаме.

P.S. По въпроса за лошото време - приятно ноемврийско време в Германия и синът ни, който си умира от кеф да цопа из локвите, докато вали дъжд. Общата цена на "дъждовната" екипировка е около 80 лева.

Ключът е в поделянето на задълженията. Това че мъжът работи, а ти не, но гледаш детето, не го оправдава да не върши домакински задължения. Ние сме с 2 деца с голяма разлика, което до някъде е по-лесно, но и не съвсем.  Моят мъж чисти, аз готвя, той оправя съдомиялната, аз пералнята и сушилнята. Докато всеки си върши неговите неща другият занимава малкото дете, голямото само се занимава, понякога и гледа и брат си за малко, играе с него, но и се бият и дразнят. Големият е мързелив ученик и има нужда от помощ и натискане за ученето, та освен 2 годишното трябва да се занимавам и с това. Единият оздравее, другият се разболее… Но с малкият все още не е имало ден да не сме били 2 пъти навън, поне за час. В повечето случаи сме навън от 11:30-13:30 и от 17:30-19:30. Времето изобщо не е студено, супер е за края на ноември. Няма шанс за го затворя вкъщи, ако е вкъщи или чупи, прави бели, или се пребива. Навън има възможност да се надивее и наиграе.

Всяка една майка ще ви разбере, родих  2 месеца след като завърших висшето си образование ,преди бременността имах идей как ще работа по специалността ,как ще се развивам е да ама не родих ,казах си нищо това е най хубавото от дете си исках да бъда майка ,2 години ще си седя в къщи пък после тя на ясла аз на работа ,е да ама не детето се роди със здравословен проблем операция,след операция ,доктори иследвания ,между това ваксини ,всеки път реакция ,други доктори ,4 години и полувина буквално ходене по мъките , на 5 вече тя на градина ,аз сега е момента ще работя ,е да ама не тя тръгна 3 дена на градина 20 дена болно гърло, отит ,бактерия , нз си кво , е вече е на 6 години аз още съм в къщи , и друго образование изкарах , между това ,ама и тая година вече 1 месец е болна в къщи ,не е на градина , има много дни в който се чувствам като Вас , но не се отказвам  не се предавам ,четете книги ,дори това да четете че има и по лошо от вашето помага да гледате по полужително на вашето ежедневие ,детето заспива вечер ,Вие си лягате с топъл чай и хубава книга ,гледаите филми , то психолог хубаво ,и аз си мислех да ходя ,ама да както каза една жена те цените им   са въй както казваме в Бургас, и пак не е гаранция че той ще помогне ,и на вън облечени с детето.Вие вечер сама едно чайче ,кафе от машината и сядате на някоя пейка 30 мин, час може да е книжка четете ,2 цигари ако пушите , и пак в къщи и с детето игри да сгъвате дрехите да подреждате ,така хем си вършите и работа хем се забавлявате ,и да има много дни в ,който просто всичко писва ,искате си живота преди това, вечер с вино и приятелка ,дискотека, хубави дрехи и прическа , аз последно време дори искам да се гримирам и да се мацотя с разни кремчета ,преди не се вълнувах особено  никога не съм била много суетна ,ама сега си викам писна ми искам на дърти години кифла да ставам.Еми правяго с детето се мацотим на нея една мокра кърпичка с вода ,на мен маска за лице и сме на спа в къщи.Човек никога не знае какво ще му поднесе живота , не се дразнете на мъжа си , и ние през всякакви скандали минах ме е не помагат ,вредят ,за парите разбирам , особено последно време ,с тея цени е много трудно , но решение има, нашите родители и по бедност са виждали ,пък за баби и дядовци да не говорим.Трудно е без особен социален живот ,но на този етап детето е най добрият Ви приятел ,наслаждавайте се сега вече след 6 години ,одеве си мислех колко ми липсва времето когато беше около 3 годишна и от една книжка си бяхме измислили че ще си правим чаено парти с чай и препечен хляб , и така и тя по детски се радва.Сега вече чай не обича пък след 10 години и да я моля няма да дойде на чаено парти с препечен хляб.Радвайте се сега.Между другото и общуването тук е готина идея ,олеква му на човек да си каже , да сподели , пък и идей се черпят, пак не си сам с притесненията си.Успех.

Мария Г, ти два бакалавъра ли си завършила? Не разбрах.

Един бакалавър и едно СДК от 3 семестъра.

А разбираш ли защо те питат?

Към авторката: не приемайте толкова драматично периода на майчинството! Вие имате само едно, при това ЗДРАВО, дете! Съпругът Ви се връща при Вас всяка вечер, предполагам и в събота и неделя си е вкъщи. Какво пречи да отидете на фризьор, когато той се прибере вечер от работа, или в някоя събота да му оставите детето за час-два и Вие да отидете на фризьор? Също така можете да излезете тримата заедно в някой съботен ден - Вие да отидете на фризьор, а бащата да полюлее детето на някоя люлка в парка, докато Ви чакат. Включвайте ги тези бащи в отглеждането на децата - не са от кашкавал, няма да се стопят...

Докато детето Ви спи следобед, можете да почетете книжка или да погледате филм...

Не забравяйте, че хората от нашето и от предишните поколения са отгледани без памперси, адаптирани млека и дори без автоматични перални. А в някои къщи в села или в малки градове все още нямат бани и тоалетни вътре, а имат клозети с дупка на двора! Баба ми по майчина линия беше така. И тогава не всички можеха да разчитат на баби и дядовци за отглеждането на децата си. Но са се справяли.

Аз съм на 47 години, с тежка ДЦП, в инвалидна количка; имам сестра, една година по-млада от мен, която е здрава. Баща ми ходеше на работа, майка ми ни гледаше двете със сестра ми, помагаше и на трудноподвижната си свекърва, при която живеехме в неголям апартамент... Майка ми тръгна на работа, когато навърших 7 години. Тогава постъпих в един детски санаториум.

Родителите на майка ми пък живееха на 150 км от нас, в малък град, в стара кирпичена къща с клозет на двора. И там ходехме и стояхме през ваканциите. Много обичах да ходя при баба и дядо. Е, оцеляхме...

Така че хората могат и с много, и с по-малко. С добра организация и без излишно драматизиране и скандали се постигат много неща!

Успех!

Предполагам осъзнавате, че като обяснявате на една майка колко й е лесно, понеже имаха хора, които им е много по-трудно, всъщност не й помагате?

Искрено съжалявам за диагнозата Ви, но депресията също може да е реална диагноза, а не драматизиране.

Здравей!

Минала съм през същото. Дори бях пускала тема тук. Бяха ми изпушили яко ама яко бушоните. При мен се оказа и щитовидната жлеза “намесена” в тези емоции, мисли и чувства. Прави са за всички съвети, които са ви писали - обичайте себе си не на последно място. Наистина, обичайте се. Ценете се. Мислете за себе си. Иначе ще се загубите някъде, аз се бях. И може на някой да му звучи драматично, но…ако майката не е ок, нищо не е ок. Но мина и това. Прекарвайте колкото може повече време навън с детето.
Някой го беше написал много добре - няма лошо време, има лошо облекло. Излизайте преди обед за два часа, след обед за още час два. Мъжа Ви като се прибере от работа, вечеряйте заедно, след това отидете в спалнята, прочетете някоя книжка, или просто си поцъкайте на телефона. Отидете напазарувайте сама, ако това ви разтоварва. Аз обичам да пазарувам сама. Моето дете вече е на 5г. и като цяло сам не може да се занимава, все един от нас двамата в покрай него. Вечер след градина който и от нас да го вземе, отиваме на площадката. Другия в повечето случаи готви. Или сме заедно и си взимаме храна за вкъщи (ако не съм сготвила 😀).
После вечеряме заедно. Аз отивам да си почина малко, мъжа ми играе с детето, после той отива да се изкъпе, да си почине и аз съм с детето. Слагам го да спи към 21 и нещо и време за нас - гледаме някой филм или сериал на лаптопа, тоест отново отмаряме. Лягането на дете на време е много важно, за да имат родителите време. Ходим по заввдения с детски кът, така ние хем
 хапваме, хем дребния играе. Уикендите караме колелета заедно (пролет и лято). И ние си го гледаме сами, рядко го взимат баби и дядовци, в друг град са.
Има някои деца, където сами си играят, самостоятелни са, нашето ни казва “ела да ме гледаш как си редя колите” 😀
При нас “решението” на проблема беше да си намеря работа на 1/2 работен ден, две години се измъчихме с боледуванки, работа и т.н. Това беше успешното нещо, което стопира драмите и стреса. Аз съм до 14ч. на работа и като е болен го поемам след това, преди това е баща му. Разбира се понякога си взимам болничен. Трудно си намерих работа на 1/2 ден, но успях. РАзлични са приоритетите на хората.