Публикувана: 25 ноем. 2024, 16:49 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2024, 14:08 ч.

Имате ли приятелки в живота и работата си?

3 594
57
1

# 15 25 ноем. 2024, 20:12 ч.

Мнения: 14 626

Цитат на: Petrowa32 в пн, 25 ное 2024, 16:49

Имате ли хора до себе си, които наистина усещате като приятели? Да ви разбират, подкрепят и не ви осъждат, не се карате, да няма нацупени. А на работа разбирате ли се с колежките си, изпитвате ли затруднения в общуването с тях? Смятате ли, че с времето хората страним повече, или че щастието на едни е трън в очите на други и предизвиква злоба? Когато си в женски колектив и не си клюкарка, значи не си добър събеседник - имали ли сте такава среда? Или когато кажеш истината значи си груб? Как се балансира в отношенията с хората?

Имам приятелки и приятели, но този, който ме разбира, подкрепя и не ме осъжда, е мъжът ми. Не смятам, че с времето страним повече, а, че приятелствата нямат вече този смисъл - приятелско рамо, на което да поплачеш примерно. Не бих била толкова откровена с никоя приятелка, защото личните неща си остават в семейството.

Не знам дали щастието на едни предизвиква злоба в някого. Нямам такива наблюдения и слава богу.
Била съм в женски колектив, и бяхме "нашата стая" против "другата стая". Ние бяхме готините, а другите - гадните. Но се случи така, че ме преместиха в другата стая. И пак ние бяхме готините, а те - гадните. Simple Smile

Безсмислени страсти.

Виждам, че имаш проблем да се впишеш. Не те разбират и приемат, или ти не си намерила верния тон. От описаното не разбирам какво точно се случва. Можеш ли да обясниш?

# 16 25 ноем. 2024, 20:52 ч.

Мнения: 27

Имам приятели, при това близки! От работата, след раждането на детето, дори от годините в които съм родена (те са по-големи от мен, познават ме от бебе, познават майка ми от малка, познават и детето ми), поради стечение на обстоятелствата се върнах да живея в дома построен от моите баба и дядо, имам и близки (не кръвни роднини, а по сватство), имам и приятели от детството. Важното е, че са повече от 15 годишни приятелствата ми!
Един извод съм си извадила за 42 години живот- НИКОГА НЕ "СМЕСВАЙ" КОМПАНИИТЕ, ама никога!

# 17 25 ноем. 2024, 21:01 ч.

София
Мнения: 18 212

Приятел ми е съпругът ми. И в добро, и в зло.
Приятелки за приказка и компания имам, но не очаквам да съм на първо място пред семействата и интересите им.
Няма да повтарям Uncommon.
С колежки съм имала хубави отношения, но никога не съм забравила, че сме и колеги, и конкуренция.
След приключване с общата работа имам такива, които остана в графа добри познати, които са насреща при нужда, но без навлизане в твърде лични неща, които са си само за семейството.

# 18 25 ноем. 2024, 21:21 ч.

София
Мнения: 726

На работа - само колежки. Приятелки трудно. С годините го разбрах.

В живота имам няколко души, те са наистина хора, които мога да нарека приятелки. Без сърдения, без обиждания, съвсем спокойно да споделя и да бъда изслушана. Simple Smile

# 19 25 ноем. 2024, 21:47 ч.

Melmak
Мнения: 8 644

Цитат на: Черна станция в пн, 25 ное 2024, 18:51

Личи си кой е още млад Simple Smile

Хаха, това към мен ли беше?

Не мисля, че е до младост и старост, а до характер. Разбира се, че с годините ангажиментите са повече, но не изключва да имаме приятели. Баща ми си излизаше с приятели до последния си ден. Като пенсионер това да пие сутрин кафе с тях му беше събитие. Разбира се, с годините хора отпадат, други идват.

Аз комуникирам много и съм екстроверт, не мога да си представя да имам празник без приятелите си. Сега повечето имат деца и вече ходим на рождените дни на децата, на погачите, събираме се големи компании.

# 20 25 ноем. 2024, 22:04 ч.

Мнения: 50 664

Цитат на: hechicera_ в пн, 25 ное 2024, 21:47

Към теб беше Simple Smile

Но не ставаше дума за характери или липса на време поради ангажименти. Ставаше дума за време като продължителност. Ще дам пример. Ако две точки тръгнат от едно място и пътищата им се отклоняват съвсем минимално, само с един градус, след метър, след два или даже след десет ще са пак относително близко. Но след 100 метра? А след 1000? И с хората е така - житейските ни пътища почти никога не са съвсем успоредни и малките разлики не се усещат в началото, но след много години тези малки разлики стават големи и тогава вече се усещат.

# 21 25 ноем. 2024, 22:20 ч.

Мнения: 2 001

Да ме подкрепя и да не ме осъжда очаквам от психолога, да ме разбира - от банката Wink

А ЧС е права за времето. В младежките си години на работа завързах няколко приятелства. Много силни между другото, дотам че сме си вярвали за изключително важни решения за живота ни, но с годините постепенно се отдалечихме, живота на всеки се разви по различен начин и сега ни свързват вече само спомените. Същото се случи и с приятелите от детските и студентските години, чуваме се, виждаме се понякога, но нито си споделяме всичко, нито някой просто ще влезе в живота и дома на другия като у дома си, както беше навремето. Хората, които срещам откакто влязох в зрялата възраст и ми допадат са в графата добри познати. На работа е по същия начин, има хора които са ми много приятни, излизаме, забавляваме се, подкрепяме се ако е възможно, но дотам. Личните неща само в семейството. Иначе за разлика от преобладаващото мнение, аз работя по-лесно с жени, отколкото с мъже и се радвам като ми се случи, та в змиярник още не съм попадала.

# 22 25 ноем. 2024, 22:43 ч.

Melmak
Мнения: 8 644

ЧС, съгласна съм. Но е нормално с годините хората да отпадат. Една от приятелките ми от училище, с която бяхме много близки години наред (цялата гимназия и г/д 5 год след това, общо 10) вече хич не ми е близка. Добър човек е, има много качества, но се разминахме във времето. Живеем на 15 минути една от друга и вече не общуваме. Нормални са тези неща. За това време съм срещнала и нови хора, с които резонирам повече.

# 23 25 ноем. 2024, 23:02 ч.

SF
Мнения: 25 017

Имам приятелки за хахо-хихи. В работата нямам приятелки. От няколко месеца работя там, малка фирма, с малко служители и нямам никакви отношения с тях. Ако нямаме работа, те пушат, аз не пуша. Работим и си тръгваме. Въобще не ги харесвам и страня от тях. Не им участвам в клюките и те също не ме харесват (предполагам).
С останалите приятелки само излизаме и нищо сериозно и важно не делегираме една на друга.

# 24 25 ноем. 2024, 23:43 ч.

пустинята Гоби
Мнения: 8 507

Майка ми и баща ми са на по 75 години, имат близки приятели от ученическите години, университета и местоработите си. С най-близките се събират постоянно по рожденни дни, именни дни и празници. Та явно си е до човек, времето и разстоянието не ги събаря. Не е като да нямат с какво да се занимават, работеха до скоро, три деца сме, съответно имат и внуци.

# 25 26 ноем. 2024, 01:10 ч.

Мнения: 5 644

Имам познати, нямам приятели.
Най-близък човек е мъжът ми.
В работата най-големият нож в гърба получих от колеги и колежки, с които уж се разбирах.
В момента шефката ми ходи да ходатайства за мен къде ли не, че да си намеря работа.
От нея пък това въобще не го очаквах.

# 26 26 ноем. 2024, 08:26 ч.

Мнения: 21 744

Въпрос на характер е. Има хора, които и на 70-80 години поддържат приятелства, има такива, които и в училище странят от всички и не разбират как на другите им се получава комуникацията.

Ако човек е в хармония със себе си и това дали има или няма приятели, средата, която смята за подходяща за себе си - ок, вече ако не му е добре и иска друго... темата става друга.

# 27 26 ноем. 2024, 08:38 ч.

Мнения: 50 664

Цитат на: 🌹 Mimi Rose 🌹 в пн, 25 ное 2024, 23:43

Да, И до човек е. Ако наистина са се намерили със сходни възгледи и се движат из времето по успоредни пътища няма причина да се отдалечат.

# 28 26 ноем. 2024, 08:44 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 414

Аз не ходя на работа в класическия смисъл на думата и нямам приятели от там.Но пък имам 2 приятелки от училище,2-3 от университета и по 1-2 по-близки от периодите на майчинствата ми(а да , замалко да забравя кръстницата ми и кумата ми, които са малко по-големи от мен,а също и най-добрата ми приятелка -сестра ми).
Като бях по-млада лесно завързвах контакти и имах много познати(някои са били в графата "приятели",но загубихме връзка с времето),а аз станах по-затворена и много внимателно вече избирам с кой и как да контактувам.
Ако има нещо, което много ме тормози споделям с мъжът ми и сестра ми-те са ми най-най близките.

# 29 26 ноем. 2024, 08:52 ч.

София
Мнения: 18 212

До характер е, но това не променя факта, че приятелствата с годините се заместват от семейството.
Ние добри познати/приятели за иху-аху имаме цял куп. Постоянно излизаме, ходим по кръщенета, по сватди, по балове. Но всеки е наясно къде е границата между приятелството и личното пространство, което е за най-близките и което един приятел може да обърне срещу теб, когато му е изгодно.
Тези неща обикновено се учат с възрастта.

Препоръчани теми

Странно и необяснимо държание на приятеля ми - Трябва ми спешно съвет!

Мъчно ми е за него

Новото нормално или Човекът като изчезващ вид

Вече не съм привлечена от мъжа ми

Причина:

Причина: