Имате ли хора до себе си, които наистина усещате като приятели? Да ви разбират, подкрепят и не ви осъждат, не се карате, да няма нацупени. А на работа разбирате ли се с колежките си, изпитвате ли затруднения в общуването с тях? Смятате ли, че с времето хората страним повече, или че щастието на едни е трън в очите на други и предизвиква злоба? Когато си в женски колектив и не си клюкарка, значи не си добър събеседник - имали ли сте такава среда? Или когато кажеш истината значи си груб? Как се балансира в отношенията с хората?
- Публикувана: 25 ноем. 2024, 16:49 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2024, 14:08 ч.
Имате ли приятелки в живота и работата си?
Живея в чужбина и 99% от приятелите ми са от работа, иначе е по-трудно да се запознаваш с нови хора.
Но и в София беше така - първо от университет, после от работа. Казвам приятели, когато сме такива и след напускане на работното място.
Това клише със злобния женски колектив никога не съм го изпитвала - бих казала, че гледам да съм позитивна и получавам такава енергия отсреща.
Винаги съм работила в по-големи фирми - има предостатъчно хора, с които да се разбирам добре. Сещам се за някои случаи на неприятна колежка/колега - любезна съм, работим, просто слагам определени граници и това е.
Според мен по единични случаи не може да се съди, но ако питаш защото непрекъснато ти се случват някакви интриги и злоба на работа, може би проблемът е в теб.
Но и в София беше така - първо от университет, после от работа. Казвам приятели, когато сме такива и след напускане на работното място.
Това клише със злобния женски колектив никога не съм го изпитвала - бих казала, че гледам да съм позитивна и получавам такава енергия отсреща.
Винаги съм работила в по-големи фирми - има предостатъчно хора, с които да се разбирам добре. Сещам се за някои случаи на неприятна колежка/колега - любезна съм, работим, просто слагам определени граници и това е.
Според мен по единични случаи не може да се съди, но ако питаш защото непрекъснато ти се случват някакви интриги и злоба на работа, може би проблемът е в теб.
На работа не. Имала съм на предишната ми работа приятелки. На сегашната не, но се разбираме добре.
Отдавна съм научила, че не ходя на работа, за да създавам приятелства. На работа ходя за пари.
Единствените ми наистина истински и близки приятелки за тези, които ми останаха от детските години.
Вече съм на възраст, когато нямам желание да търся нови приятелства и да се опитвам да създавам такива, повечето ми опити завършиха катастрофално с тотално различие в ценностната система. На мен не ми трябват приятели, които да ме използват или да ми разказват колко пари са похарчили за вещи и храна, а да не са прочели 1 книга през последните 5 години.
Няма как да стане просто. Нямам толеранс за тъпи хора. Явно остарявам.
Отдавна съм научила, че не ходя на работа, за да създавам приятелства. На работа ходя за пари.
Единствените ми наистина истински и близки приятелки за тези, които ми останаха от детските години.
Вече съм на възраст, когато нямам желание да търся нови приятелства и да се опитвам да създавам такива, повечето ми опити завършиха катастрофално с тотално различие в ценностната система. На мен не ми трябват приятели, които да ме използват или да ми разказват колко пари са похарчили за вещи и храна, а да не са прочели 1 книга през последните 5 години.
Няма как да стане просто. Нямам толеранс за тъпи хора. Явно остарявам.
От злоба, завист, любопитство съм природно оперирана. Приятели са идвали и са си отивали по различни причини от живота ми, но истинските са до мен още от ученическите ни години. С времето установих, че приятелство, работа и родителство са отношения, които не бива да се смесват помежду си.
С годините стават все по-малко. Не сме се карали, не сме се предавали, просто с времето някак се отдалечихме като интереси и пристрастия и вече не ни влече толкова да се виждаме. А и се налага да внимаваме какво и как говорим заради класови, имуществени, политически, морални и кой знае какви още различия, които са се случили за 40-50 години. Иначе понякога се виждаме, изкарваме си нелошо, помагаме си, ако се налага, но до там. Остава семейството, другото е второстепенно.
Три неща са с главен приоритет в живота - здравето, семейството и "банковата сметка". За съжаление приятелите са по-назад. Филми като "Вчера" показват една трогателна младежка наивност във вижданията на младите и за съжаление не са реалистични, а по-скоро утопични. То и там май се оказа накрая, че не всички вървят в една посока и даже за много кратко време животът може да отдалечи отделни индивиди, които до вчера са били като братя.
Три неща са с главен приоритет в живота - здравето, семейството и "банковата сметка". За съжаление приятелите са по-назад. Филми като "Вчера" показват една трогателна младежка наивност във вижданията на младите и за съжаление не са реалистични, а по-скоро утопични. То и там май се оказа накрая, че не всички вървят в една посока и даже за много кратко време животът може да отдалечи отделни индивиди, които до вчера са били като братя.
Имам всякакви приятелки - на работното място, от предишното работно място, нямащи нищо общо с работата ми, с деца, без деца, разведени, семейни, сингъли,… Обичам ги и ги ценя много - винаги мога да споделя с тях, да поискам съвет, да изтърпя критиките им. Помагали са ми много, както и аз на тях. Да са ми живи и здрави.
Имам приятели, поне от това не мога да се оплача. Истински приятелства, устояли с годините.
Имам приятелка от детските години, друга от ученическите, след това още приятели от студентските и след това намирам приятели и на работа. Не, не бъркам с добри познати. Истински близки сме! Някои са в чужбина, но се чуваме и виждаме съвсем редовно! Една от най-близките ми приятелки беше колежка в предишна работа, напуснахме и двете преди години, тя замина за чужбина. Виждаме се, чуваме се, че и на гости й ходих тази година.
Приятелите на мъжа ми станаха и мои приятели с годините.
Въобще злоба и завист нямат място в такива отношения ако човек е искрен.
В сегашния ми тим не съм особено близка с жените в екипа, защото са малко темерути. Но съм във фирмата отдавна и имам доста контакти. Не харесвам колективи змиярници и бягам с 300 от такива. За мен е важно да се чувствам добре на работа.
Имам приятелка от детските години, друга от ученическите, след това още приятели от студентските и след това намирам приятели и на работа. Не, не бъркам с добри познати. Истински близки сме! Някои са в чужбина, но се чуваме и виждаме съвсем редовно! Една от най-близките ми приятелки беше колежка в предишна работа, напуснахме и двете преди години, тя замина за чужбина. Виждаме се, чуваме се, че и на гости й ходих тази година.
Приятелите на мъжа ми станаха и мои приятели с годините.
Въобще злоба и завист нямат място в такива отношения ако човек е искрен.
В сегашния ми тим не съм особено близка с жените в екипа, защото са малко темерути. Но съм във фирмата отдавна и имам доста контакти. Не харесвам колективи змиярници и бягам с 300 от такива. За мен е важно да се чувствам добре на работа.
Личи си кой е още млад 
На работа приятелки не мисля, че имам, но имам колежки, на които мога да разчитам в кратки срокове и в батаци. На работа това ми в важно.
С две преди време се виждахме семейно, нещо не ни остава време в последната година.
От детството всички са в други градове и държави, поддържаме някакъв контакт основно по поводи.
В ежедневието, в почивните дни, имаме другарско семейство, с което се виждаме с удоволствие, но пак планираме.
С две преди време се виждахме семейно, нещо не ни остава време в последната година.
От детството всички са в други градове и държави, поддържаме някакъв контакт основно по поводи.
В ежедневието, в почивните дни, имаме другарско семейство, с което се виждаме с удоволствие, но пак планираме.