Имате ли приятелки в живота и работата си?

Имам приятели от всички житейски етапи. Отношенията не са константа - раздалечавали сме се, сближавали сме се, някои са се откъснали съвсем, други са останали.

От поколението съм, което се разлетя по света когато комуникациите не бяха на такова ниво като в момента, пишехме си истински писма, понякога и мейли - но доста приятелства се разсъхнаха именно заради разстоянията. Особено с хората, които заминаха за САЩ, Канада и Азия, и отдавна вече не се връщат всяка година както тези от Европа.

Не се оплаквам, имам близки хора, на които винаги мога да разчитам - и за аху-иху, и за сериозни неща. С мъжа ми сме много близки, с него мога да споделям всичко на 100%, но всеки си има и своето лично пространство и приятели, свързани с интересите, които не са ни общи. Не се притеснявам да поставям граници, да казвам "не" и да се освобождавам от присъствието на хора, които ме натоварват.

Доколкото разбирам, обаче, авторката има предвид служебните взаимоотношения. Каквото и да си говорим, не сме роботи, и след като по 8 часа си в компанията на едни и същи хора, няма как отношенията да са само "здравей-здрасти". Не си представям как някой ще мълчи цял ден, особено ако всички са на сходна възраст и имат горе-долу еднакви интереси. И отношения възникват, независимо искаме или не. Вече дали дистанцирани, дали по-близки или направо приятелски - само от нас зависи.

Много съм скептична обаче по отношение на феномена "Аз съм перфектен служител, работя най-много и по-качествено от всички, държа се уважително и съм толкова добра и чувствителна, а попадам винаги в ужасни колективи. Всички ми завиждат, мразят ме и ме обсъждат, правят интриги и обстановката е ужасна"
Сигурно някъде по света съществува подобен отровен колектив, но личният ми опит и професионални наблюдения над огромен брой екипи показва, че "добрите и чувствителни" хора далеч не са такива, за каквито се описват, и обикновено най-претендиращите, че са онеправдани, са най-отровните в екипа и с явни характеропатии.

Имам приятелки. Имала съм и по работа, някои си остават ситуационни и след смяна на работата контактите намаляват, но други остават за цял живот. Злобата и простотията не са женски патент, но някои колективи са конструирани зле и при злобен шеф е възможно служителките да са основно кокошки. То тогава въпросът не е в приятелствата, а какво човек изобщо прави там. Този въпрос в един момент ще възникне и у ръководството, та ако някой не се разбира с нито един от колегите си е по-добре да си търси друга работа преди да го уволнят.

Имам няколко приятелки, които са ми повече от сестри и мога да разчитам за всичко на тях. Както и те на мен, разбира се. Последните две години ми бяха доста трудни и се доказаха, че не само в добро са около мен.
Колежките на работа пък са ми като майки. Най-младата е набор на майка ми, другите са по-големи. Като тяхно дете ме имат, вече повече от 17 години.
Но аз съм доста контактна личност, много лесно завързвам разговори, даже и с непознати. Ако няма опашка в кварталния магазин с касиерките се отплесвам да  говорим.

За жалост двете ми най-близки приятелки са в чужбина. Чуваме се често, но не е същото. С други се отдалечихме, защото са семейни и с деца или просто пътищата ни се разделечиха. Колежките ми са по-възрастни доста, но повечето са изключително свестни и много ми помагат, което е голям късмет. Най-голямото ми разочарование е може би най-близката ми приятелка от гимназията. Вече от известно време не я чувствам такава, защото много се промени. Отключи сериозно заболяване и оттогава много се озлоби. Може би не само заради това, но сега избива. Първо почна да ми споделя как винаги ми е завиждала за високите оценки, майка и се връщала от родителски срещи и я питала защо нея не я хвалят, колкото мен. След това на всяко виждане коментираше коя позната се оженила и забременяла, ама нещо не и било наред. Накрая си мислех, че като си намери точния човек и щастието ще се закроти, обаче не стана. Омъжи се, забременя от раз и знаейки, че аз имам проблеми в тази сфера , непрекъснато ме пита - А вие кога ще се жените? А за бебе нямате ли планове?, като междувременно продължава да плюе всички обвързани около себе си колко са зле. Много ме натоварва и гледам да се виждаме възможно най-рядко. Цял живот съм и помагала - от училище още. Чудя се къде сгреших с нея или по-скоро защо още я търпя, че и кума и станах, понеже друга приятелка тя няма. Буквално с всички се изпокара.

Колкото повече порастваме, толкова по-трудно се случват вижданията с приятели. Работя в силно женски колектив, другите отдели му викат "змиярника" Ами... има си клюкарки, има и такива, с които се разбираме и сме си близки. Аз по принцип не съм от тия, които могат да приказват общи приказки и все пак си има колежки, с които се разбираме и сме приятелки. Обаче рядко излизаме извън работа. По мое мнение, като създадат семейства, повечето жени се фокусират върху тях и трудно намират време за други неща. Или се събират с други двойки и ако ти си без партньор, такава компания е малко тегава.

С колегите се разбирам, приятели не сме. +1 към това:
С приятелите стана описаното от ЧС, без внимаването за политически и класови различия чак па толко - просто животът ни размята в различни посоки. И пак е до характер. Аз винаги съм била по-пасивна с организирането на виждания, ако не ме потърсят. Не целенасочено, а наистина характер, не се чувствам удобно като инициатор. Най-близката ми приятелка от училище и университета, почти единствената, на която можех без неловкост да и звънна за излизане по всяко време, да не ми доскучае с нея цял ден и да си говорим всякакви глупости и да се разбираме без много обяснения, живее от 15 години в друг град. Пак я имам за приятелка N 1, но вече, за съжаление, рядко се виждаме, в седмицата около веднъж се чуваме за малко и много по-малко участваме в живота си една на друга. Те с мъжа и водят доста по-богат социален живот от нас с излизания с приятели и вечерни гостувания. Като че ли повече по негова заслуга, но и нейна, разбира се. Ние сме предимно от работа вкъщи. Сходни семейства (имат две деца, малко по-малки от моите), сходно образование и офисна работа - различна интензивност на социални контакти. И то без да са някакви големи купонджии, аз с такива никога не съм била много близка.

Исках да кажа, че и двата фактора за запазване и отдалечаване ги има - нрав и навици срещу житейски случайности.

С годините все по-малко хора наричам свои приятели и по-малко неща очаквам от приятелите. Не очаквам да ме разбират или помагат, защото всеки човек си е по неговата пътека и разбира толкова на какъвто житейски етап се намира, а за помагането - може самият той да се нуждае от помощ и подкрепа, така че не търся такава от приятелите. Очаквам добронамереност, добри чувства и очаквам отсрещния човек да е добър човек по моите разбирания иначе се дистанцирам и не се чувствам комфортно. С всички приятели съм разделена от разстояния, освен с една - на работата. На работата категорично не търся приятели, защото това носи само негативи. Гледам да поддържам добри отношения в полза на работата, но не очаквам да са ми приятели. В противен случай разочарованията са големи.

С годините всички оредяваме откъм приятели, включително и приятелите ни. Става естествено. Разминават се интересите, семейството заема по-голяма част от свободното за приятели време.
Много често ми се случва да се видим с приятелка по нейна инициатива, нещо важно, за което да говорим. Отделям време, приготвям се за излизане и час преди това ми казва, че детето кашля и по-добре да не се виждаме, за да не ми предаде нещо. Или ме информира, че ще дойде с детето и после ще бързат. И като стане така десетина пъти....

И аз имам една такава. Тъкмо следващата седмица имаме уговорка по нейна инициатива за вечеря - да видим 🤣 Но пък изобщо не си го слагам на сърцето.

С малки деца е така - винаги може да има изненада в последния момент и това не е по вина на родителя.

Абсолютно! Пък и когато приятелството е истинско, това че се виждаме рядко не влияе на отношенията ни.
Приятелки са ми гледали децата, за до отида на маникюр, на лекар и пр. Пътували са с мен от Бургас до Пловдив, за да гледат едното ми дете, докато аз съм на преглед с другото в болница. Както някой писа има огромна ралика от приятели и добри познати.

Вие не следите целия разговор.
Не виня родителя, а обяснявам защо утре вечер не е подходящо да си направя среща с родители.

Имам няколко приятелки, от всеки етап в живота си. Наистина близки, като сестри са ми. Имам и една колежка, която ми е близка, не знам дали мога да я нарека приятелка, но ми е близка и в труден момент ми оказа подкрепа, за което съм и искрено благодарна.