По въпроса със спането. Първоначално мислехме, че дъщеря ми ще спи с баба си в отделна стая, отделни легла, гардероби и т.н. В началото заспиваше да. След може би 3 седмици започна да става и да плаче на вратата да хола (не можеш да си я отвори сама). На 3 години и половина много неща не можеше, малко можеше. Взех я да спи при мен. Преди това опитах всичко. Опитах да лягам с нея, опитах да стоя до нея, да разказвам приказки - всичко без успех. До седемгодишна възраст спа с мен на едно легло. После сменихме жилището и двете деца по естествен начин се отделиха в детската точно за 15.09. Тя беше на 7, а той на 3 и половина. Синът порасна, на 8 реши да се прехвърли при мен. Позволих му докато сам не реши да си се върне в детската. Той е привързан към мен, любвеобилен, емоционален и в същото време премерен малък мъж.
И двамата знаят, че са осиновени, и двамата не търсят и на този етап не желаят да търсят биологичните си майки. Ако някой ден променят мнението си, знаят, че ще ги подкрепя. За осиновяването говорим спокойно, като за нещо обикновено.