Връщане от чужбина към България?

Mamagemelar, имаш право но това не значи, че е без значение държавата и обществото, в което живеем. В България наистина се чувствам по различен начин, просто животът е доста по-динамичен, социален и ми пасва много повече, което е нормално, предвид, че съм българка. Ние сме с две домакинства дефакто и прекарваме много време в България, та не е да говоря наизуст. Няма как навсякъде да ни пасва еднакво. Та нищо чудно и за авторката това да важи-- да се чувства и живее по-добре в България.

Съгласна съм. Звучи клиширано, но е точно така. И затова много хора казаха на авторката, че ако е самотна там, ще е самотна и на Луната, и на Карибите, и в Бг, където и да е. Или поне ще й отнеме много време да си създаде някаква среда.
Аз, ако се върна сега в Бг, какво имам да си кажа с близките ми приятели? Делят ни 10 години! Да, не сме скъсвали връзка при всичките социални мрежи и начини за комуникация, но животът ни се върти по различен начин. Докато "уеднаквим" нещата, ще мине време, през което, сигурна съм, ще се чувствам толкова самотна, колкото се чувствах тук в началото като емигрирах.

Тарталета, ами за всекиго е различно. Ти може да нямаш какв да си кажеш, но аз редовно се прибирам и поддържам връзки и приятелства и всеки път е като че ли не съм си тръгвала. Но аз много инвестирам в живота си в България. Откак децата са се родили имам 3 години целите и поне по 3-4 месеца всяка година там. Преди това пак всички ваканции са ми били там. Изобщо аз съм леко пишман емигрант, предполагам това е част от проблема.

само с това обобщение не съм съгласна


тя, авторката , май отдавна я няма в темата- аз поне, не разбрах какво й послужи нашето сърдорене


Тарталета, лошото е, че и с родителите сме далеч вече, макар да се чуваме по-често, отколкото ако си бях в Бг

MariyaHris, а ТМ , и той ли в Бг?

Mamagemelar, важното е ние да си кажем )). Наистина у много у емигрантите има някаква непоносимост да чуят, че на някой му се ще да се върне и, че в България той лично живее по-добре. Това, че си самотен в Германия съвсем не значи, че ще си самотен в България, категорично. В Германия всички са самотни, просто на немците това им харесва )). За мъжа ми най-хубавото на Германия е, че никой не те закача. Той  човекът не обича да му навлизат в границите с желание за комуникация, човешко общуване и свързране. Другото, което му харесва -- дъждът )) Домът си е дом, всеки си обича своето.

КАто пътувам за САЩ също се изумявам, че хора ме заговарят, проявяват интерес към общуване, имат нужда просто да си поприказваме. А не да седят като пънове, избягващи очен контакт. С това не се свиква.

Няма лошо да искаш да се върнеш или да споделяш, че на теб лично ти е по-добре в България отколкото в чужбина. Но ето, аз пък след дългогодишен стаж в Германия не съм съгласна с картинката, която ти описваш. Имам чудесни отношения с хората, с които животът ме е срещнал там, някои от тях смея да нарека приятели. Основно немци са, с българи почти не общувам. Не че ги избягвам активно, но не ги търся, не ходя по български сбирки и прочее. Много неща не ми харесват в Германия, да не ме разберете погрешно, но с хората около мен проблем нямам. Хубаво е да не си представяте мнението като общивалидна истина… в Германия всички били самотни…

Дреме ми на мен, че някой, включително и ти, искаш да се върнеш в Бг. Никак даже. И да, ти си леко пишман емигрант, аз ако деля живота си през годината в двете държави, няма да считам, че живея в чужбина.

аз никога не съм казвала „никога“
може да дойде време , да поискам да се върна- имам избор даже- град, село, имоти имам...
но ще бъде далеч-далеч напред във времето, и то, ако не ме иска никое дете наблизко, защото ако имам късмета да го бъде- ще бъда баба на повикване, с най-голямо удоволствие!

иначе, вече съм живяла повече в чужбина, отколкото в Бг

Тарталета, да, така е.
Фрау Дана, е, естествено, че представям единствено субективното си мнение и лични преживявания, но като пример, че наистина е възможно за авторката да важи същото.

Аз залагам, че при авторката няма да е така. Знаеш ли защо? Ако имаше голям, стабилен приятелски кръг, щеше да го е споменала. Щеше директно да каже - семейството така, приятелите така, кръчмите повече ми харесват, доматите са по-хубави, НО ще печеля по-малко. Струва ли си според вас, дали бих могла да се оправя, как мислите, има ли някой такъв опит.

Но не, тя не казва това. Тя просто казва, че там ѝ е зле, самотна е, не е напълно интегирана и колко неща не я кефят. Не, това не означава, че в България ще ѝ е по-добре автоматично.

Firebird26, няма как да знаем. Но все пак да се интегрираш в чуждо общество и да се реинтегрираш в това, в което си роден, са много различни процеси.
Иначе, живеем в глобално село така и така, често хората около мен сменят поне 2-3-4 държави чисто служебно, включително на други континенти, а разликите между обществата ни все повече ще се размиват, особено в ЕС. Все пак България и Германия не са чак толкова различни, да не говорим за България и Португалия...
Аз се идентифицирам много повече като сезонен гастарбайтър, отколкото като емигрант.

Малко ми е клише, че германците са студени и не стават за приятели. Ако сме честни, и българите не са това, което бяха. Всеки да живее където му харесва, мен ми е все тая.

Аз останах с впечатление, че аргументът ти е, че примерно на теб лично повече ти харесва в България точно защото българите били много по-различни. Сега казваш, че не са. Ако не са, защо да очакваме, че на авторката в България ще ѝ е по-лесно отколкото в Германия. Живяла е 15г в Германия, на нейната възраст това си е половин живот, и то по-осъзнатата половина.

Ако няма много активен кръг от приятели където смята да се връща не е сериозно да се мисли, че в България веднага ще се интегрира сред група хора средата на 30те, които примерно имат установен приятелски кръг и евентуално семейство и малки деца и желанието на авторката за социален живот им е последна грижа.

Но да, няма как да знаем. А авторката е достатъчно голяма да вземе решение да промени нещо в живота си, ако не ѝ харесва. Няма кой да го свърши това вместо нея, независимо дали реши да се връща в България или да поеме в друга посока.

FFirebird26, ами различни са, но предвид, че половината ми колеги са по Сингапур, Корея, Япония, САЩ и къде ли не и сменят по няколко държави в рамките на професионалния си живот, чак толкоз различни не са. Мисълта ми е, че тенденцията е, че все повече ще пътуват хората особено вътре в ЕС, което е и идеята на ЕС -- поток от работна ръка и продукция, та така или иначе обществата ни ще стават все по-сходни, и може би не трябва да мислим в стил "в България или в Германия?", а и в България и в Германия и в Италия, САЩ.

Ние момичета тук си говорим май напразно. Авторката не се знае дали чете въобще нашите коментари и на какво мнение е. Когато пуснеш отделна тема с въпрос, би трябвало да се включваш поне от време на време, за да изразиш своето мнение. Но както и да е...
Живота в чужбина не е само от икономическа гледна точка. Вярно, че и в Бг взе да става скъпо, но все още цените не са достигнали цените в повечето развити европейски страни. Ако не искаш в чужбина да живееш в лишения, само и само да спестяваш, това коства много пари. Хубаво жилище на добро място, удобна и нова кола, добро училище за децата, да не стоиш на студено и влажно, в някакви кутийки 3×3м, да се храниш здравословно, да си плащаш всички осигуровки и застраховки и т.н. В чужбина медицинското обслужване не е безплатно (може би само в Испания), образованието също. Може да не дължиш такса на училищата, но всеки месец получаваш фактури за някакви разходи. Ако трябва да ходиш на лекар -специалист чакаш с месеци свободен час, приема за който в Европа е платен! Няма частни лаборатории, където можеш сам да си пуснеш изследвания. За всичко зависиш от личния си лекар и неговата компетентност и предразположеност към теб. Нямаш просто друг избор. За много неща в Европа е така, има правила и трябва да ги спазват, ако не- ти показват вратата. В Бг нещата не са така. Имаме повече избор. За тона много емигранти търсят лекари и зъболекари в родината, хем по-евтино, хем имат ИЗБОР!!! Това е много важно според мен и надделява при избор в коя страна да живееш. Хората в Бг са по широко скроени, по-общителни, по-свободни, даже по-знаещи... В чужбина има много прост народ, страшно ограничени хора, с никакви познания и интереси. Няма как да бъдеш приятел с такива хора, те даже не са твоята среда... А и са страшно страхливи, подозрителни, винаги имат едно на ум особено към нас българите... Така че има доста неща, които биха повлияли на решението къде да устроиш дом, да гледаш децата си и да се пенсионираш. Донякъде е и вътрешно усещане къде се чувстваш добре и като у дома си...