Намаляване на времето, прекарано на телефона; хубав филм или музика; разходки навън сред природата; каране на колело; споделяне с близки хора.
- Публикувана: 6 дек. 2024, 09:30 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2024, 18:50 ч.
С Банкя посрещаме предизвикателствата всеки ден
Благодаря за поканата на BG-Mamma и Банкя да се включа в темата с моя пост 
Приех с удоволствие, защото за мен наистина има връзка между водата и всичко това, което ще ви разкажа.
Аз съм Raven и съм тежък работохолик
Това датира сякаш откакто се помня и в живота си съм имала периоди, в които съм работила на 2 места и успоредно съм развивала собствен бизнес, докато гледам две деца и въртя домакинство. Имала съм и периоди на дива амбиция да катеря корпоративна стълбица, периоди на учене досред нощ и в метрото на път за работа...
Но историята, в която е намесена водата, започва не толкова отдавна, а преди няколко години, когато една моя приятелка, явно веща по темата след някое образователно видео, небрежно подметна: "Между другото, имаш сериозни признаци на дехидратация. Колко вода пиеш?"
Уж невинен въпрос, който всъщност ме свари напълно неподготвена, защото не знаех отговора. Нямах никаква идея колко и дали изобщо съм пила вода днес, вчера, онзи ден... Отговорих "Не знам... много съм заета по цял ден и понякога просто нямам време и не се сещам да пия" и мислех, че с това разговорът приключи, но тя ме довърши с "А необходимо ли ти е да имаш време, за да се сещаш да дишаш?"
Доста смешен на пръв поглед диалог, който всъщност доведе до един от най-сериозните екзистенциални размисли, които съм имала. Наистина необходимо ли е да имаме време и "да се сещаме" за важните неща (хидратацията е важна, но тук вече мислех и много по-мащабно и абстрактно)? Или трябва да е точно обратното и те да се превърнат в твърди навици, около които да организираме времето за всичко останало?
Катарзисът отне доста повече време, но кратката версия е, че определено се научих да пия редовно вода и да имам винаги бутилка край мен, независимо колко напечено е в офиса, дали тичам от среща в среща или закъснявам да прибера детето след тренировка. Не знам дали си внушавам, но вярвам, че това ме кара да се чувствам много по-добре, по-концентрирана и много по-сериозно взела живота си в ръце. Не просто заради наличната бутилка, а защото съм направила първата, макар и малка крачка, дори и с нещо толкова просто на пръв поглед.
Но започвайки от малките неща, полека се научих да действам и доста по-мащабно
Времето за мен се превърна в най-важното време. Точно както времето за дишане и времето за вода.
Време за почивка, време за хоби, време за пътуване, време за нещо екстремно, което да подейства като пълен рестарт...
А вие как намирате време?
Приех с удоволствие, защото за мен наистина има връзка между водата и всичко това, което ще ви разкажа.
Аз съм Raven и съм тежък работохолик
Това датира сякаш откакто се помня и в живота си съм имала периоди, в които съм работила на 2 места и успоредно съм развивала собствен бизнес, докато гледам две деца и въртя домакинство. Имала съм и периоди на дива амбиция да катеря корпоративна стълбица, периоди на учене досред нощ и в метрото на път за работа...
Но историята, в която е намесена водата, започва не толкова отдавна, а преди няколко години, когато една моя приятелка, явно веща по темата след някое образователно видео, небрежно подметна: "Между другото, имаш сериозни признаци на дехидратация. Колко вода пиеш?"
Уж невинен въпрос, който всъщност ме свари напълно неподготвена, защото не знаех отговора. Нямах никаква идея колко и дали изобщо съм пила вода днес, вчера, онзи ден... Отговорих "Не знам... много съм заета по цял ден и понякога просто нямам време и не се сещам да пия" и мислех, че с това разговорът приключи, но тя ме довърши с "А необходимо ли ти е да имаш време, за да се сещаш да дишаш?"
Доста смешен на пръв поглед диалог, който всъщност доведе до един от най-сериозните екзистенциални размисли, които съм имала. Наистина необходимо ли е да имаме време и "да се сещаме" за важните неща (хидратацията е важна, но тук вече мислех и много по-мащабно и абстрактно)? Или трябва да е точно обратното и те да се превърнат в твърди навици, около които да организираме времето за всичко останало?
Катарзисът отне доста повече време, но кратката версия е, че определено се научих да пия редовно вода и да имам винаги бутилка край мен, независимо колко напечено е в офиса, дали тичам от среща в среща или закъснявам да прибера детето след тренировка. Не знам дали си внушавам, но вярвам, че това ме кара да се чувствам много по-добре, по-концентрирана и много по-сериозно взела живота си в ръце. Не просто заради наличната бутилка, а защото съм направила първата, макар и малка крачка, дори и с нещо толкова просто на пръв поглед.
Но започвайки от малките неща, полека се научих да действам и доста по-мащабно
Времето за мен се превърна в най-важното време. Точно както времето за дишане и времето за вода.
Време за почивка, време за хоби, време за пътуване, време за нещо екстремно, което да подейства като пълен рестарт...
А вие как намирате време?
Какви са вашите малки ритуали, които ви помагат да се справяте с ежедневието?- задължително да започна деня с две кафета или кафе и капучино, за благото на всички😁
Как поддържате спокойствие и сила в моменти на напрежение? - опитвам се да бъда по- добрата версия на себе си. Макар и късно осъзната, искам да бъда най- добрата си версия.
Как поддържате спокойствие и сила в моменти на напрежение? - опитвам се да бъда по- добрата версия на себе си. Макар и късно осъзната, искам да бъда най- добрата си версия.
След редица лични проблеми, се научих за дребните неща да не се връзвам. Кой какво казал, кой какво разбрал, кой на кого... Със сериозните ситуации, засягащи семейството ми, обаче се справям трудно, защото много ги преживявам. Но имаме куче и то ми действа като голям анти-стрес, толкова малко му е нужно, за да е щастливо. Само един човек да го гледа и да го гушка.
