Номинации за "Златна малинка" 2024г.

Благодаря за темата! Един път и аз да съм първа Моите малинки са в различни жанрове, на всичките давам от сърце по една награда:
- "Керван за гарвани" на Емине Садкъ
- "Обсебена" на Карън Робърдс
- "Заговорът" и "Дяволският остров" на Никола Бьогле
Тези книги не само не ме докоснаха или обогатиха по никакъв начин, а успяха сериозно да ме издразнят по много и разнообразни начини.

Интересно за Кервана. Имаше доста добри мнения за него. 😃 Тъкмо ми я подариха, но не знам кога ще стигна до нея. 😃 С Бьогле започнах и свърших с "Пациент 488". Не бих посегнала към друго.

Моите малинки и оценките ми към тях:
1. "Смъртта отива на оглед"-1/5 - Андерш де ла Моте и Монс Нилсон.
2. "Не ви познавам"- 0/5 - Теодора Димова
3. "Бившият ми и други проклятия"- 1.5/5 - Ерин Стърлинг
4. "Нежна е нощта"- 2/5 - Скот Фицджералд
5. "Зимна улица" - 2/5 - Елин Хилдебранд

И аз за "Керван" се интересувам ('що така:))). А "Нежна е нощта" ми е евър любима!

Едвам я дочетох.

Това са моите номинации, като не спазвам специална подредба.
1. Криминален клуб „Марлоу“ - Робърт Торогуд
2. Новата къща - Тес Стимсън
3. Никога не ме лъжи - Фрида Макфадън
4. Прислужницата - Фрида Макфадън
5. Тайната на прислужницата - Фрида Макфадън
6. Прислужницата вижда всичко - Фрида Макфадън

От моя страна четенето на книгите на Макфадън си беше чист мазохизъм. Последната, която прочетох беше "Никога не ме лъжи" и ми идеше да я изхвърля в кофата. Вместо това я продадох. От Сиела са издали и "Учителят", и пустото любопитство почти ме накара да я купа, само да се убедя, че наистина Макфадън не става за писател и най-вероятно ползва AI. Все още се въздържам.
Поне сега имам едно наум като купувам популярни книги.

Аз ще оставя ей тези за тук:

"Анна О" - Матю Блейк /топ малинката ми безапелационно/
"Зад нейните очи" - Сара Пинбъра
"Не говори" - Карън Роуз
"По-късно" - Стивън Кинг

На мен лично май ми е само една малинката и то за български автор - "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Дочетох я с такова отвращение, не съм чела никога така книга О и щях да забравя "Терапията" на Себастиан Фитцек. Тези двете са книгите, които едва дочетох...

Благодаря за темата, sea.sea
Тази година имам 4 кандидата за приза, като първите 3 на почетната стълбичка отиват при плагиатите. Като човек, който чете и си купува нови книги, ми е наистина обидно и се чувствам излъгана, когато разпозная творчеството на друг, напудрено и натъкмено, така че ужким да не му личи. Уви, някои не само четем, но и помним.
1."Хората, които сеят в снега", Тина Харнеск. Не знам какво си е мислила тази жена, когато е преписвала "Човек на име Уве". Че няма да си проличи, когато Руне и Анита се пренесат в нейната книга като Пиера и Мариджа? Че не помним некомпетентния дългуч, който се нанася в къщата до Уве и не може да паркира на заден с ремарке? Че не помним Брит-Мари и нейната мания да се спазват правилата? Че ще успее да имитира неповторимия стил на Бакман, като злоупотреби с типичните му фрази и кратки изречения, които употребени в изобилие но безидейно, се превръщат в паразитни думи? Тук Малинката е и за издателите, защото точно те издават и Бакман и няма как да са пропуснали очевидната кражба. Да лъжеш читателите си може да е добра стратегия, но за кратко, защото изгубеното доверие се връща по-трудно.
2. "На запад с жирафите", Линда Рътлеж - копи-пейст на "Вода за слонове" от Сара Груън. Тук всичко е преписано буквално дословно - и героите, и техните истории, и пътя им, нищо творческо няма. Единствено са сменени имената и слонът от оригинала се е превъплътил в 2 жирафа. Ако обсче не сте чели "Вода за слонове", може би ще харесате "На запад с жирафите", копие е, но добре написано.
3."Нишка", Виктория Бешлийска. Най-голямото ми разочарование, защото авторката ми беше симпатична и наистина исках да харесам романа. И го харесах, докато не разпознах епизод, ключов за книгата, който вече съм чела другаде, а именно в разказа "Тенец" от неповторимия Йордан Радичков. Буквално го е ограбила, за да може после да се удря в гърдите, че в книгата ù има магически реализъм. Има, но не го е измислила тя, а го е преписала дума по дума от удобно починал вече творец, който няма как да заведе дело за плагиатство. Отвратена съм от нея и повече няма да погледна нейна книга - недостойна е и като писател, и като човек.
4."Мярката на живота ти", Ники Ърлик - типичен пример за това какъв запъртък може да роди промитият, крайнолоберален американски мозък. Идеята на книгата има страхотен потенциал, но старанието да бъдем политкоректни, толерантни и да представим всяка потенциално уязвима група, е убила напълно творческия елемент и резултатът е 600 страници запълване на квоти и внимание да не настъпим нвкой по мазола. Сещам се за Алеко и "До Чикаго и назад", където казва "Кафе, само по себе си високо качество, но американската ръка го опоразила". Точно това е тази книга - находчива, оригинална идея, даже и за филм, но съсипана от старание да сме лоялни с някакви отдавна опорочени ценности, които дори не споделяме, а само повтаряме като зомбита.
Това е, надявам се догодина разочарованията да са по-малко.

Малинка № 1 - "Петото дете" (Дорис Лесинг)
Книгата всъщност има до някъде любопитен замисъл и като идея ми допадна, но изпълнението търпи сериозна критика. Стилът на авторката ми се стори много схематичен, не усетих у героите дълбочина, липсваше развитие. Те до края си останаха едноизмерни и откровено глуповати.
Финалът беше слаб и алогичен, както и цялата книга. В нея нямаше кулминация или развръзка, просто разказът вървеше към някакъв край и всичко просто приключва на последните няколко страници.
Изключително – да не кажа обидно ! - повърхностна и слаба книга, излязла под перото на Нобелов лауреат за литература! Най-слабата книга, която прочетох през 2024 година!

Малинка № 2 - "Пречупена светлина" (Джоан Харис)
Ако изобщо има някакво дъно съвременната радикално-феминистка политпропаганда, то Джоан Харис успешно го е достигнала с този си роман.
От първата страница клетият читател е принуден да чете нещо като наръчник по приложна менопауза. Буквално ни заливат горещите вълни на Бърни - главната героиня в предменопауза. Книгата гъмжи на всяка страница от менструални спазми, подгизнали дамски превръзки , „предупредителни сигнали за горещи вълни“, самите вълни, и пак вълни и направо цунамита от горещи вълни! Това цунами е мизансценът на историята , доколкото изобщо можем да говорим за такава, защото в тази книга няма нито трилър, нито любовна история, нито нищо, което заслужава да се прочете! Всички героини (да, ще използвам феминитив за тези квачки!) тук са нелепи, но са водени от идеята да „накажем мъжете“. Колкото повече мъже, толкова по-добре!
Нео-клишетата на културата на отхвърлянето и цялата нелепост на книгата достигат до наистина чутовни размери.
Огромно разочарование беше за мен тази книга, защото по принцип харесвам Джоан Харис.

Малинка № 3 - "Цялата небесна синева" (Мелиса да Коста)
Една книга, която не можах да възприема по никакъв друг начин освен като някаква купчина от думи и изречения (доста обемна при това), от която, четейки я, почувствах единствено досада и отегчение. Просто не се оказа „моята“ книга. Таргетната група тук очевидно са милениалите и "дженЗи"-тата, към които принадлежи и авторката. Техните книги се отличават с особена специфика и светоусещане, които на мен са ми чужди.
В случая аз не успях да почувствам героите. Намирам ги за кухи, едноизмерни и неправдоподобни . Отегчително скучни описания (дори от един момент нататък четях само пряката реч). Изобщо за мен тази книга беше ужас ужасен и има категорично "не".

“Терапията” на Фитцек ми беше ужасно досадна книга, бях успяла да намеря предното издание преди време и съжалих, че съм я купила. Освободих се от нея с дарение на читалня -  колкото и на мен да не ми е харесала, срещам множество мнения на читатели, които не само че изключително са я харесали, ами търсят и още книги от автора. Нека намери своя път нататък, за мен беше излишна, за друг може да е търсена.
Напоследък преди да избера нова книга чета първо откъс и/или повече отзиви и така по-лесно отхвърлям евентуалните за тази тема, затова в момента не мога да се сетя за нещо конкретно от текущата година, което да номинирам.

Сред моите номинации бих предложила две авторки за цялостно творчество (не че съм изчела всичко тяхно, но не вярвам да бъда опровергана): Камила Лекберг и Фрида Макфадън.

Бяха ми интересни заради многото положителни отзиви, които срещах за тях, но това, което открих в книгите им бяха клишета, зле сглобени истории, плоски персонажи, предвидим финал.

На Лекберг номинирам "Ледената принцеса", защото нея четох тази година. А прочетох няколко от мазохизъм.

Макфадън вкусих с "Прислужницата" - действително е толкова схематична, че не бих се учудила да е дело на AI.

Третото ми предложение е малко по-различно - "Магията на подреждането" от Мари Кондо - пълна досада и нито една съществена идея.

"Вегетарианката" - Хан Канг
"Свят от стъкло" - Морис Уест

С моите номинации и гласове ще дойде малко шашаво. Ако не съм я купил на хартия - а е електронна и ми писне толкова (още докъм първата третина); или не намирам нищо познавателно, любопитно или забавно в нея - спирам и я забравям. Тъй, че - практически - няма да е честно да отбелязвам заглавия. (За някои такива - дори не съм "рапортувал" тук, че съм ги захващал...)
Обаче ще поразгледам вашите мнения и номинации и ще се присъединя към някои от тях. Ако чавка не ми изпие намерението - около 20 дек ще вляза пак да видя какво още сте добавили и дали имам мнение.
Засега:
- (по @Биле - всичко на Фрида Макфадън. Минах през Прислужницата и дори изчетох цялата Никога не ме лъжи до края. За мен това са псевдокримки. Отделно: понеже покрай сканди трилърите го правя това "нещо", такъв "идиот-проверител" съм си - в "Лъжите" заради психологическите препратки и заемки - порових малко в мрежата да се убедя/или отхвърля някои факти или констатации. Ами, не е като при скандинавците - дето даже статистика за разни крими-явления е преобладаващо вярна. Прочее - където има номинация за нещо на Макфадън - добавяйте и мой глас.)
- Никола Бьогле - тук с известно колебание. Започнах го с желание и набързо минах през 3. Чудя се дали ми е чак за "малинка". Не ми е безинтересен, но ми идват малко като "копия на..." Да речем, че ако някъде нещо на Бьогле има равен брой точки с друго - взимайте и моя глас като един повече.
- и друга с колебания, но да имам автентичен принос: при това съм докладвал за книгата през август тук. И не, че е лоша - сега дори си четох поста. Просто, и за половин година, споменът ми е, че не е оригинална. Все пак, може да се чете Дан Браун с оригиналните му сюжети. Освен вс. друго - аз се интересувам от тамплиери, Библията, конспирации по религиозни сюжети и герои. И мнението ми (от авг. т.г.) определено не е за "малинка". Но това може да мине за документалистика - авторката е и журналистка - но не съвсем за роман.
Хулия Наваро - "Братството на Светата плащаница"

Бьогле щях да го чета преди време, че и в оригинал мислех. Добре че се разубедих, ако правилно съм се ориентирала е голяма фантасмагория там. Предпочитам чистия фентъзи жанр.