Номинации за "Златна малинка" 2024г.

Чела съм само "Пациент 488" и не е фантасмагория. По реален случай е, основната история е любопитна. Но Бьогле е решил да разводни с една блудкава паралелна история, дето разваля вкуса. Отделно на места българският превод звучи доста архаично. Та не е супер зле, според мен, но не е и нещо много изпипано.
След време бях започнала втората част, но още в началото спрях, беше ми досадна.

Не знам защо съм останала с впечатление, че има намесен паранормален елемент, вероятно затова съм го запомнила като автор на фантасмагории. Знам, че има и фенове, но нещо не успя да се задържи в списъка с предстоящи за четене при мен.

На ръба e на фантасмагорията за мен.

"Пациент 488"
"Заговорът"
"Дяволският остров" и трите са на Никола Бьогле.

Значи не съм само аз, която така и не успявам да го харесам Бьогле. Но няма общо с фентъзи и фантасмагории, де. Отивам да си отсявам малинките, че са много. Май ще ги донеса всичките.

Аз така се чувствам за "Тайните убежища" на Лубри. "Терапията" на Фитцбек не ми хареса, също.

А списъкът ми с малинки не е малък. От тези, които помня, посочвам "Първата лъжа печели" на Ашли Елстън. Част е от нашумелия жанр "психологически трилър,"  в който да открия елементи на трилър е трудно. За мен беше блудкав.

Тук включвам и "Вилата" на Рейчъл Хокинс. Изобщо, повечето ми малинки са от този жанр.



"

"Бавно тлеещ огън" Паула Хоукинс
"Аз още броя дните" Георги Бърдаров
"Когато щурците плачат" Чарлс Мартин

Тази година само една книга попада в моята малинова класация- "Коледен експрес" на Балдачи 1/5*. Просто ми се видя протяжна, не ми грабна нито за момент вниманието и накрая си признавам че я минах набързо, през ред.

"Годината на магическото мислене" от Джоун Дидиън - автобиографична изповед на американската писателка, която внезапно губи съпруга си - също писател, с когото имат 40-годишен брак, докато дъщеря им лежи в кома в болницата. Не знам как да определя какво точно ме подразни в тази книга. Авторката прави (опит за) дисекция на скръбта в последвалата една година след загубата. Останах емоционално дистанцирана от историята ѝ през цялото време. Не научих нищо нито за нея, нито за съпруга ѝ като хора. Всички реминисценции се ограничаваха до супер баровски купони със знаменитости, полети за една вечеря, къща в Хонолулу, басейни и пр. Нищо лошо няма, че са водели такъв луксозен живот, но просто отвъд това не намерих нищо за тях като личности, дори за работата им. Струва ми се, че няма как да се напише искрена книга за лична загуба, ако човек не поеме риска да застане абсолютно разголен и незащитен пред читателя, както, според мен, прави Георги Господинов в последната си книга "Градинарят и смъртта". А в "Годината на магическото мислене" всичко е облечено в пластове от интелектуални интерпретации и размисли, писателски похвати и пр. 

"На лов за дребна щука" от Юхани Карила - много харесвам скандинавска литература, беше ми допаднал и Арто Паасалина, чиито истории са доста откачени. Но не можах да вляза в света на щуката. Стори ми се пълна безсмислица. Не разбрах нито хумора, нито по-дълбоките идеи - просто тотално разминаване.

"Час, изпълнен с плам"  от Мюриел Барбери. Това е нещо като продължение или допълнение към "И розата сама да е...", но за мен беше много по-слаба като въздействие и ме разочарова.

sweetkids_mama, като дете си спомням, мама как четеше сборника есета Slouching Towards Bethlehem на Джоан Дидиън. Дори още някъде имам тази книга.. Корицата ѝ ме дразнеше неимоверно. Писателката с предизвикателно вдигната цигара, уж небрежна, но гледаща дистанцирано и някак студено.
Като напреднах с английския се опитах да я чета. Не ми допадна. Маниерен и високо-интелектуален стил - от заглавието, препракта към Йейтс , та до края!

Ето я корицата, която имам пред вид.

Happy Mijjj, нямам спомен да съм чела друго от Дидиън, но да, точно такова впечатление оставя - на високомерен интелектуален хайлайф, дори и в толкова лична територия.

Не е чак за "Златна малинка", но е голямото ми разочарование тази година.
"Кръстопътища" Джонатан Франзен

Много се чудих дали да ги включа, защото не знаех доколко ще е честно, но ще го направя:

1. Юнас Юнасон - Пророчицата и идиотът: Ще започна с положителните неща. Първо, чудесен прочит на Александър Митрев. Беше ми удоволствие да го слушам, може би единствената причина да я докарам докрай. Второ, книгата не натоварва и е чудесна за отмора. Това са единствените ѝ предимства в моите очи. Хуморът за мен е прекалено плосък, героите и самата история толкова нереалистични, че със същия успех мога преспокойно да се заселя на Марс. Не знам дали му е такъв стилът по принцип, но ако е да, най-вероятно ще си остана само с тази му книга. Не се засмях нито веднъж, нито ми беше интересно, героите ми бяха скучни и едноизмерни. Категорично не препоръчвам тази му книга, ако искате да се запознаете с творчеството на Юнасон.
2. Камила Лекберг и Александър Карим - Ледник: Кратка история, която може да се слуша както като аудио книга, така и да се чете като електронна такава. Аз избрах втория вариант и поради обема ѝ успях да я завърша. Да се пита човек защо. Темата е до болка втръсната и изтъркана, героите са дразнещи и плоски, а финалът е просто покъртителен (и предвидим на всичкото отгоре). Нямам много спомен от "Ледената принцеса", но със сигурност не ми беше чак толкова досадно и дразнещо, както беше този разказ или новела, не знам какво точно се води. Не го търсете да си го закупите, няма го официално издадено на български език.
3. Дъглас Кенеди - Живот назаем: Този автор ми е малко hit or miss, за съжаление книгата попада във втората категория. Като стил много ми харесва как пише, но за съжаление аз това тук не го видях. Факт, след средата книгата започна да става по-интересна и поносима за четене, но това не успя да компенсира загубата на време през първата половина и мега противния за мен главен герой. Лично за мен е мистерия как тази книга се води трилър, може би представата ми за жанра е твърде повърхностна. Имам още книги от Кенеди, дано те поне са по-добри от тази.

Моята малинка "Стая за гости" Клеманс Мишалон.

Чак малинка не ми е на мен, но също не ми хареса.