- Публикувана: 8 дек. 2024, 10:30 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2024, 10:50 ч.
🌴 Островът на 100-те гривни - премиера - тема 13 (ФИНАЛ) (08.12 - 16.12)
Господи, такава мъка е да гледаш и слушаш Туджаров. Направо боли. Телефончето му на крака да си припомня въпросите, нула дикция, потрес. Кой му е казал, че става за тая работа?
Ако не сложеше Алекс или себе си, нямаше как да го минат по гривни, дори в конфигурация - Жоро (14), Дзами (19) и Бистра (2)! Най-много гривни се събират, ако отпадне един от мъжете, а Бистра е 2ра и то са 14+19+1=34, а Венци е с 35. Това може би наистина би бил най-добрия ход за лагер 3.
Чудя се защо някои от вас броят гривни и бистрят хипотези. Венци си го каза много ясно и точно: Хора, които не искат да играят, разчитат на други и са нелоялни/безпринципни нямат място на финал. "Който не работи, не трябва да яде". Абсолютно искаше да разкара Мая, но не защото е отмъстителен, а защото тя прекали в наглостта и амбициите си. Решението му бе принципно, а не стратегическо, не беше и отмъщение, защото го направи с нежелание и не се чувстваше добре след това.
И сега изразява подкрепа към тях, защото няма лоши чувства и вероятно иска да ограничи хейта.
И сега изразява подкрепа към тях, защото няма лоши чувства и вероятно иска да ограничи хейта.
Ако не сложеше Алекс или себе си, нямаше как да го минат по гривни, дори в конфигурация - Жоро (14), Дзами (19) и Бистра (2)! Най-много гривни се събират, ако отпадне един от мъжете, а Бистра е 2ра и то са 14+19+1=34, а Венци е с 35. Това може би наистина би бил най-добрия ход за лагер 3.
Ако не бъркам, той дори го каза. И после го и повтори когато споряха с Мая. Тя каза, че помага на Бистра, а той че иска да помогне на Алекс.
Ако на някой му е интересно, аз лично си загубих времето в слушане на бла-бла, общи приказки, ето какво каза Мая в Преди обед
Скрит текст:
Мая в Преди обед
Решението на Венци е негово. Аз мисля, че той след това го осмисли и разбра какво съм имала предвид. В крайна сметка, мисля, че стана добре, че той ме сложи на таблото и аз си тръгнах в най-точния момент за мен.
Подкрепата за мен не е да спасяваш някой постоянно, да го буташ, да играеш с него в игрите. Моята подкрепа беше друга, това е подкрепата, която аз давам и на моите деца, защото аз не пиша с тях домашните и не ритам със сина ми футболната топка.
Моята подкрепа е подкрепата на истински приятел - морална подкрепа, упора, любов и всички тези неща. Всеки човек иска да има около себе си хора, които да го подкрепят в добри и в лоши моменти.
Моята игра за Бистра беше през цялото време именно тази.
Първо, аз щях да наруша моите принципи на играта, а тя е да не играя. Второ, тази игра беше с хора, които аз искам да продължат. Също така, аз вярвах, че Дзами ще продължи моето дело и при наличието на социална игра, която реално после не се състоя, нали промениха правилата след като аз си тръгнах - той щеше да даде гласа си за Бистра, дори тя да изпадне във финалната тройка.
За мен нещата се подреждаха, дори стратегически аз да съм там - добре. Така че, в решението, което взех, аз бях сигурна, че нещата ще се случат по начина, по който съм ги планирала.
Социалната игра - имаше моменти, когато трябваше да играя социално, но моята комуникация с хората, които бяха силните на деня, тя не се случваше пред камери. Тя се случваше по-скоро на местата, които можеш да им кажеш точните думи за кратко време, това са лодките, игрите, местата на които чакахме. Аз успях да стана близка и да имам добри отношения с всички хора, които решаваха хода на играта във важните моменти.
Аз лично не съм гледала никакви реалити предавания, не съм гледала телевизия и не бях подготвена за това нещо, но мисля, че се научих в хода на играта и я играх като реалния живот.
За Бистра - Мисля, че показах, че направих доста неща за нея и й бях вярна от самото начало на играта до самия край. Целта никога не ми е била друг човек, просто аз показах една подкрепа към нея през цялото време. Моята цел е да изживея това приключение и да мога да покажа себе си и да бъда там възможно най-дълго. И успях.
С Бистра сме много близки, дори смея да твърдя, че сме още по-близки отколкото бяхме на Острова, защото вече се познаваме в реалния живот, знаем си други страни - силни, слаби. Покрепяме се много, тя започна работа много близо до мястото, където аз живея и се виждаме много често. Събираме се, гледаме епизоди когато можем и така.
За Миро - Никога не съм казвала, че ще си дам гривната на Миро. Това, което казах през този ден, в който сложиха тримата на братоубийствената война е, че аз няма да се храня с тях, защото най-вероятно ще си тръгна. Не съм заявявала "Миро, аз ще ти дам моята гривна, за да продължиш ти да си Спасителят на народа в Островът на 100-те гривни!".
Все пак, гривните в това предаване не са нашите животи, аз не бих си дала живота за никой друг, освен за хората, които обичам и смятам, че в живота хората също бира процедирали така. Освен за децата си, никой не би си дал живота за никой друг. Просто казва някакви обещания, дали ще ги спазва или не, аз това нещо не мога да го гарантирам.
За хейтът на масовия зрител - О, да! Определено има много хейт! Хората много се бунтуват за това, че аз съм избрала друг начин на игра. Че аз не искам да играя в игри, а всъщност, те не си дават сметка, че в реалния живот не всичко се решава с кръв и пот. Не всичко се решава с войни, а вече в модерното общество хората случват нещата чрез дипломация. Има хора, които работят лека работа, работят на компютър, изкарват доста повече пари от хората, които са на полето. Не омаловажавам труда на хората, които бачкат и работят, но същото е в играта - не е задължително да влизаш в боя, за да можеш да вървиш напред и да успяваш. Това беше моят стил на игра, аз не изневерих на него до край. Затова ме мразят хората, защото не играя в игри, а всъщност всички от хейтърите, които ме гледат от дивана, съм сигурна, че не могат да плуват като участниците от острова или да тичат или да скачат или да правят някакви толкова сложни физически неща.
Решението на Венци е негово. Аз мисля, че той след това го осмисли и разбра какво съм имала предвид. В крайна сметка, мисля, че стана добре, че той ме сложи на таблото и аз си тръгнах в най-точния момент за мен.
Подкрепата за мен не е да спасяваш някой постоянно, да го буташ, да играеш с него в игрите. Моята подкрепа беше друга, това е подкрепата, която аз давам и на моите деца, защото аз не пиша с тях домашните и не ритам със сина ми футболната топка.
Моята подкрепа е подкрепата на истински приятел - морална подкрепа, упора, любов и всички тези неща. Всеки човек иска да има около себе си хора, които да го подкрепят в добри и в лоши моменти.
Моята игра за Бистра беше през цялото време именно тази.
Първо, аз щях да наруша моите принципи на играта, а тя е да не играя. Второ, тази игра беше с хора, които аз искам да продължат. Също така, аз вярвах, че Дзами ще продължи моето дело и при наличието на социална игра, която реално после не се състоя, нали промениха правилата след като аз си тръгнах - той щеше да даде гласа си за Бистра, дори тя да изпадне във финалната тройка.
За мен нещата се подреждаха, дори стратегически аз да съм там - добре. Така че, в решението, което взех, аз бях сигурна, че нещата ще се случат по начина, по който съм ги планирала.
Социалната игра - имаше моменти, когато трябваше да играя социално, но моята комуникация с хората, които бяха силните на деня, тя не се случваше пред камери. Тя се случваше по-скоро на местата, които можеш да им кажеш точните думи за кратко време, това са лодките, игрите, местата на които чакахме. Аз успях да стана близка и да имам добри отношения с всички хора, които решаваха хода на играта във важните моменти.
Аз лично не съм гледала никакви реалити предавания, не съм гледала телевизия и не бях подготвена за това нещо, но мисля, че се научих в хода на играта и я играх като реалния живот.
За Бистра - Мисля, че показах, че направих доста неща за нея и й бях вярна от самото начало на играта до самия край. Целта никога не ми е била друг човек, просто аз показах една подкрепа към нея през цялото време. Моята цел е да изживея това приключение и да мога да покажа себе си и да бъда там възможно най-дълго. И успях.
С Бистра сме много близки, дори смея да твърдя, че сме още по-близки отколкото бяхме на Острова, защото вече се познаваме в реалния живот, знаем си други страни - силни, слаби. Покрепяме се много, тя започна работа много близо до мястото, където аз живея и се виждаме много често. Събираме се, гледаме епизоди когато можем и така.
За Миро - Никога не съм казвала, че ще си дам гривната на Миро. Това, което казах през този ден, в който сложиха тримата на братоубийствената война е, че аз няма да се храня с тях, защото най-вероятно ще си тръгна. Не съм заявявала "Миро, аз ще ти дам моята гривна, за да продължиш ти да си Спасителят на народа в Островът на 100-те гривни!".
Все пак, гривните в това предаване не са нашите животи, аз не бих си дала живота за никой друг, освен за хората, които обичам и смятам, че в живота хората също бира процедирали така. Освен за децата си, никой не би си дал живота за никой друг. Просто казва някакви обещания, дали ще ги спазва или не, аз това нещо не мога да го гарантирам.
За хейтът на масовия зрител - О, да! Определено има много хейт! Хората много се бунтуват за това, че аз съм избрала друг начин на игра. Че аз не искам да играя в игри, а всъщност, те не си дават сметка, че в реалния живот не всичко се решава с кръв и пот. Не всичко се решава с войни, а вече в модерното общество хората случват нещата чрез дипломация. Има хора, които работят лека работа, работят на компютър, изкарват доста повече пари от хората, които са на полето. Не омаловажавам труда на хората, които бачкат и работят, но същото е в играта - не е задължително да влизаш в боя, за да можеш да вървиш напред и да успяваш. Това беше моят стил на игра, аз не изневерих на него до край. Затова ме мразят хората, защото не играя в игри, а всъщност всички от хейтърите, които ме гледат от дивана, съм сигурна, че не могат да плуват като участниците от острова или да тичат или да скачат или да правят някакви толкова сложни физически неща.
Е не... Такава наглост, безочие, лицемерие, липса на достойнство и срам! Спортист... Не можаха и да го изиграят добре с Дзами, който говори такива тъпотии в момента по бТВ!
“Изпратил я на финал”
Ясно е какво ще стане довечера значи.
Интересно, в интервюто Мая казва, че никога не била обещавала на Миро да си даде гривната за него, а аз съм сигурна, че го излъчиха на няколко пъти, макар и да не изрича конкретните думи се разбираше, че му е дала дума.
Мая не е у ред. Значи да переш гащи на непознати мъже за нея е по-достойно да стигнеш финал, отколкото да играеш игрите?! Това ли е сравнението на работа на полето и работа на комп? Ми, много кухо. Не мож си изтри образа, сори. Поне в моите очи.
Демек балъците ходят да бъхтят в игрите, а тя интелигентната с дипломация (разбирай масажи на прегрели мъже и киснене на вмирисани кюлоти) стигнала финала. Е, умее да ги извърта нещата, няма спор.
За пореден път обаче водещите мълчат и няма кой да й го каже.
За пореден път обаче водещите мълчат и няма кой да й го каже.
Отишла в игра да не играе...А даваше акъли в синхрон как щяла да играе в помощ на Бистра, ако била на мястото на Миро. Психопатска история. Поне си признава в интервюто, че и в реалния живот е такава.
Вадя този отрязък от цитата от интервюто на Мая, което няма да слушам и благодаря, че го постнахте: ".......че в реалния живот не всичко се решава с кръв и пот. Не всичко се решава с войни, а вече в модерното общество хората случват нещата чрез дипломация. " и слагам точните думи на мястото им:
"Че аз не искам да играя в игри, а всъщност, те не си дават сметка, че в реалния живот не всичко се решава с честна игра /труд/поведение/, а вече в модерното общество хората случват нещата чрез манипулация. " Мда...ние живеем във времето на мутрите и мутресите. Така е да. Но..дори и в това време, дори и в тази фалшива игра...победителят беше честният играч.
"Че аз не искам да играя в игри, а всъщност, те не си дават сметка, че в реалния живот не всичко се решава с честна игра /труд/поведение/, а вече в модерното общество хората случват нещата чрез манипулация. " Мда...ние живеем във времето на мутрите и мутресите. Така е да. Но..дори и в това време, дори и в тази фалшива игра...победителят беше честният играч.
Въобще няма да я гледам Мътна. Кой й лепна този прякор не знам, но й заспа наистина.
Обидно е за по-мислещите хора. Да работи така загубеняците, които досега е въртяла на малкия си пръст. Ай, че се ядосах. И наистина като почнаха да дават обясненията й - кой искала да изгони и се държала зле с него... толкова грозно и възмутително. Нарочно си избрала лагер аутсайдери, че при другите няма да й мине номерът. Дано днес не се ядосам още повече, че има такива шансове.
Господи, такава мъка е да гледаш и слушаш Туджаров. Направо боли. Телефончето му на крака да си припомня въпросите, нула дикция, потрес. Кой му е казал, че става за тая работа?
Майчето днес каза, че хората я хейтели, защото не разбирали нейния начин на игра, а именно "да не играя"
