Публикувана: 8 дек. 2024, 16:21 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2025, 16:49 ч.

Има ли срамна работа?

7 750
138
1

1
...
5
6
7
...
10
Всички

# 75 12 дек. 2024, 10:24 ч.

Мнения: 8 433

зависи си от сектора, наистина
аз работя QA/QC ,през по- голямата част от стажа си
имам десетина допълнителни квалификации, всички добити на различно работно място (в рамките на същата фирма ) или в периода на смяна на работно място
ако не бях сменяла фирма/ сектор, нямаше да ги имам
Al _Bundy, абсолютно съгласна съм

# 76 12 дек. 2024, 10:54 ч.

Мнения: 1 370

Не е срамно да си политик, и да искаш да работиш за страната си. Срамно е да си човек без морални устои, и във всяка професия да търсиш само лична изгода и облагодетелстване.
Във всяка професия има корумпирани хора, които претупват задълженията си и са срам за гилдията си - като се започне от лекари, преподаватели, магистрати, държавна администрация, и се стигне до производители, продавачи, "майстори", занаятчии...
Общият етикет омаловажава усилията на всички честни и свестни хора, които продължават да работят въпреки всичко, и на които всъщност се крепят съответните системи. Познавам не малко такива.
Единствената причина да не се занимавам с политика е, че имам много ясна представа колко силен дух и външна подкрепа са необходими, за да остане човек верен на принципите си, и да не позволи на системата да го погълне.

По темата - никой не може да те "засрами", ако ти самият не го допуснеш. Явно авторката се чувства некомфортно така или иначе, и си има някакви опасения и притеснения, и думите на отсрещния просто са попаднали точно в целта. Когато човек е уверен в решенията си, на всякакви такива подмятания само ще се подсмихва.

# 77 12 дек. 2024, 11:04 ч.

Мнения: 2 451

В различните етапи от живота си, човек има нужда от различни неща, защото и приоритетите се променят с времето. Варират и при мъже, и жени. Не мисля, че има универсална формула. Преди всичко е важно, човек да се чувства добре с решенията, които е взел самостоятелно. За съжаление, хората сме склонни понякога да се подвеждаме по чуждото мнение, което е продукт на нуждите, опита, очакванията е амбициите на други хора, а не на нашите собствени.

Скрит текст:

При мен мераците за “кариера” ме пуснаха преди известно време. Стигнах до високо мениджърско ниво и стресът ме смачка за година и половина. Не навсякъде е така и не всеки ще изпадне в подобна ситуация. При мен така се случи. В България все още битува мнението, че на колкото по-висока позиция е човек, толкова по-малко работи. Поне моят опит и впечатления показват точно обратното.

Сега съм служител с мениджър на отдел над мен. Идеално ми е, защото ми е важно сега да ми е спокойно. Когато си тръгна от офиса или изляза в отпуска да не ми счупват телефона и да не стоя на компютъра. Важно ми е да не си тръгвам от офиса около полунощ, както често ми се случваше. Сега в обедните почивки даже излизам и обядвам извън офиса за по час-час и половина. Не ям за 15 минути пред компютъра и не приемам кофеин и захар в промишлени количества само и само да не ми блокира мозъкът. Когато напусках старата работа, една колежка ми каза, че така се “предавам и оставям другите да спечелят”. Ок, предавам се, те печелят, аз искам да спя спокойно нощем. Сега спя спокойно и отива на работа с добра настройка.

Все още имам амбиции, но те са по-скоро да правя неща, които са ми непознати и интересни, защото обичам да се предизвиквам. Но преди всичко ми е важно напрежението и стресът да са в здравословни граници.

Последна редакция: чт, 12 дек 2024, 23:43 от Rebel Rebel

# 78 12 дек. 2024, 11:17 ч.

Мнения: 8 433

Rebel Rebel, разбирам те перфектно Heartbeat

Скрит текст:

аз се „счупих“ и започна да ми тежи да съм 24/7 отговорна, да съм „незаменима или почти...“, когато прочетох есе за след лятната ваканция ...бяха трети клас моите моми...
в есето имаше - с тати това..., с баба онова...., с братовчеди...., майка им я нямаше никъде...
макар да бях удовлетворена, платена, с бонуси и застраховки, с гъвкаво работно време, ....можех да осигуря забавления срещу пари, присъствие- ограничено Unamused

докато се пренасоча, доизуча, намеря подходяща позиция, минаха 3 години още...
оттогава, си знам приоритетите

# 79 14 дек. 2024, 17:20 ч.

Мнения: 373

По време на пандемията бях изпаднала в много тежко състояние - без работа, развод и с малко дете. Стигнах до там, че се регистрирах в onlyfans, направих и няколко клипа на секс тематика. Така обаче и не ги качих никъде. И се замислих дали да не пробвам да работя това, за което учих - дизайнер, да рисувам дрехи.... И хоп получи се! Но срамна работа няма според мен, а когато човек е изправен до стената ще пробва всичко. Но ако си почнал от 0 и искаш да си останеш там, а имаш потенциал за много повече, е това не го разбирам. Познавам такива хора, било им окей! За мен това е по-срамното.

# 80 14 дек. 2024, 17:27 ч.

Мнения: 1 964

Срамно е да продаваш наркотици. Както и да рекламираш неща, които знаеш че не струват, примерно лекарства за отслабване или храни бъкани с химия, или хазарт.

# 81 14 дек. 2024, 19:11 ч.

Мнения: 7 805

Срамно е да работиш в офис на мобилен оператор и да лъжеш старите хора. Това е дъното.

# 82 14 дек. 2024, 20:00 ч.

Мнения: 3 968

За мен дефиницията дали е срамна работата е когато човека трябва да си каже какво работи.
Ако не иска да чува въпроса, значи има срам.

Обаче това е различно от факта дали се чувстваш добре на работата в смисъл че понякога може да си добре, да не те тормози самата работа, а също и да знаеш че към този момент, това е най-доброто възможно решение.

Срамът е изцяло външно обусловен. За разлика от страха например.
Представете си че сте в космоса на една космическа станция голяма колкото град, на нея има всичко каквото се сетите, но няма други хора. Може да имате страх, гняв, любопитство и т.н. но никога няма да имате срам.

# 83 15 дек. 2024, 00:17 ч.

Мнения: 269

Няма срамна работа. Винаги съм се учудвала как може да съществуват толкова много хора на този свят, които да карат човек да остане без самочувствие и да се чувства неуспешен и жалък. Според мен никой няма право да съди останалите какво и защо работят. За да работят нещо, значи така са решили и имат своите причини.

# 84 15 дек. 2024, 03:34 ч.

Мнения: 1 240

Наскоро започнах работа, като касиер, това ми беше детската мечта. Изкарвам и допълнително от Ютуб. Ако ми стигаха от "мечтаната" работа нямаше, уви, налага се. За мен, срамна работа няма. Срамно е да крадеш, да се продаваш (разбирате за какво говоря)!

# 85 15 дек. 2024, 07:45 ч.

София
Мнения: 16 048

Преди години в училището на сина ми, френско училище, един учител ги беше заплашил, че ако не учат ще редят консервите в Била. Тогава обясних, че това е почтена работа и е срамно само да не работиш и да не допринасяш с нищо в обществото, само да взимаш.
За протокола – продажбата на наркотици не е работа, а престъпление. Това важи и за други изброени.

# 86 15 дек. 2024, 10:49 ч.

Мнения: 470

Преди да стана майка работих работа която нямаше нищо общо с образованието ми,вземах добри пари и никой нищо не казваше.
След това реших да се ориентирам към професията за която съм учила.
Започва се с ниска заплата, има много работа и трябва да придобиеш доста опит докато стигнеш до задоволителна заплата.
Изведнъж се появиха хора които започнаха да ми дават акъл,защото вече нямаха полза от това ,че вземам хубава заплата.

# 87 15 дек. 2024, 12:23 ч.

Мнения: 7 858

За мен няма такова нещо като срамна работа. Срамно е единствено да си прав, здрав и трудоспособен и да просиш, живееш от помощи или нечии чужди пари. Мен малко ме беше срам да си кажа стипендията като бях докторантка, защото докато нормалните хора на работа взимаха заплати от порядъка на 1200-1500-2000 лв, аз взимах 450 лв. Grinning

Засякохме се веднъж с бивша съученичка. Тя въобще решила да не се занимава с висше и започнала работа като продавачка в магазин на Витошка, то пък след няколко месеца я направили управител. Аз тогава взимах заветните 180 лв като стажантка в БАН, а тя - 2 бона чисто в магазин. Grinning

Дали не се почувствах идиотски - ами малко. Grinning

# 88 17 дек. 2024, 17:48 ч.

Мнения: 878

Изобщо не би следвало да има нещо като срамна работа.
А това дали една работа е срамна би могло да се отсъди, единствено от човека, който я работи, при все, че той еднолично си получава заплата за нея.
Другите, които нямат касателство с тия пари, нямат право да коментират. Ако все пак го правят, то следва мнението им изобщо да няма тежест.
Който - както.

# 89 19 дек. 2024, 17:08 ч.

Мнения: 1 380

Срамна работа е да си ало-измамник или дилър, ако изобщо може да се счита това за "работа".

Препоръчани теми

Бебето прави шумно дрезгаво вдишване след задавяне

Подарък-бумеранг

Да простя ли

Как да се изправя след случилото се?

Причина:

Причина: