- Публикувана: 10 дек. 2024, 00:48 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2024, 00:20 ч.
По двойки или само служители на фирмени партита?
Работила съм и в корпорации, и в по-малки фирми (около 40 човека) и винаги партитата бяха само за служители. Ако има някаква неформална организация, която сами си организираме, можем да си каним когото искаме, но и сме си плащали сами, така че не бих го броила особено за нещо от фирмата. ИМам познати, които работят във фирми, в които канят половинките, че и децата на разни събирания, което за мен лично е странно, въпреки че хората си го приемат за нормално.
Само служители са били канени на партитата, на които съм била канена. Винаги организацията и заплащането на събитието е от фирмата.
Знам, че има места, където служителите сами си организират и покриват разходите по партито и не е само за служители, може и външни лица. Това е при някакви колективи до 30 човека.
Фирма с 200 служители ще й дойде сложно да търси локация за 400 човека ако всеки е +1, отделно, че прекалено много непознати и идеята на събитието малко ще пропадне.
Знам, че има места, където служителите сами си организират и покриват разходите по партито и не е само за служители, може и външни лица. Това е при някакви колективи до 30 човека.
Фирма с 200 служители ще й дойде сложно да търси локация за 400 човека ако всеки е +1, отделно, че прекалено много непознати и идеята на събитието малко ще пропадне.
Приятелка ми сподели, че тяхната фирма шефът им навсякъде ги кани по двойки - коледни партита, коктейли в офиса, групови ходения по мероприятия.
В моята фирма никога не са канили по двойки, дори не е ставало въпрос за това. Може да се каже, че съм близък с шефа, знам, че е женен и има деца, но нищо повече. Иначе си имаме събития и ние.
Става дума за тотално различни политики на фирми със сходен брой персонал (50+ служители) и и сходни финансови възможности. Стана ми чудно кое от двете е по-разпространено у нас, затова ще съм благодарен, ако гласувате в анкетата.
В моята фирма никога не са канили по двойки, дори не е ставало въпрос за това. Може да се каже, че съм близък с шефа, знам, че е женен и има деца, но нищо повече. Иначе си имаме събития и ние.
Става дума за тотално различни политики на фирми със сходен брой персонал (50+ служители) и и сходни финансови възможности. Стана ми чудно кое от двете е по-разпространено у нас, затова ще съм благодарен, ако гласувате в анкетата.
Не си представям как в компанията, в която работя и сме около 400 човека, ще питат всеки дали ще си доведе половинка и как после ще се организира фирмено парти за 600+ човека (ако приемем, че невсички ще доведат някого). Отделно, как се оправдава този бюджет пред висшия мениджмънт? Освен, разбира се, ако половинките не го доплащат, но тогава пък съвсем не виждам защо ще си водиш партньора, който освен, че ще бъде сред непознати хора, няма да можете да си обърнете внимание, защото, нали, е фирмено парти и поне единият от двойката ще трябва да бъде с колегите си, а на всичкото отгоре и ще си плати за това 
Според мен всички фирми е добре да дадат право на избор на служителите си, дали да дойдат с половинката си или не? И вече всеки да си прецени. Все пак сме създадени със свободна воля.
Хм... голяма тъпотия е това с половинките.
Ами, ако някой си няма съпруг/съпруга? Ако са в развод, в неприятни отношения, в кофти период? Трябва ли това да се афишира пред колеги точно по време на Коледа и уютните семейни празници?
Някой може да си има таен любовник, женен мъж, приятел с огромна разлика в годините.
Някой може да се чувства достатъчно самотен. И на ресторант, където всички са по двойки, май не е много празнично да се изтупа сам-самичък.
Втори въпрос: понеже всички са по двама и фирмата ще плати 2 куверта, 2 подаръка и т.н., разведените може ли да си доведат сестра, брат, родител, съученичка...? За да е честно и по равно за всички, не за друго.
И на трето място: не е ли скучно да си седнат двойките и да си говорят за някакви си техни теми? Аз какво да си говоря с мъжа на колежката ми, когото виждам за пръв и последен път? Какво да си говоря и с приятелката на колегата ми, която е различна от миналогодишната му приятелка? Да я питам дали смята да идва и догодина?
Идеята на тези партита не е ли да се забавлявам с колегите си или да обръщам максимално внимание на момчето с мен, съобразявайки се с това, че той не познава никого, а и не му е зор да се запознава.
Ами, ако някой си няма съпруг/съпруга? Ако са в развод, в неприятни отношения, в кофти период? Трябва ли това да се афишира пред колеги точно по време на Коледа и уютните семейни празници?
Някой може да си има таен любовник, женен мъж, приятел с огромна разлика в годините.
Някой може да се чувства достатъчно самотен. И на ресторант, където всички са по двойки, май не е много празнично да се изтупа сам-самичък.
Втори въпрос: понеже всички са по двама и фирмата ще плати 2 куверта, 2 подаръка и т.н., разведените може ли да си доведат сестра, брат, родител, съученичка...? За да е честно и по равно за всички, не за друго.
И на трето място: не е ли скучно да си седнат двойките и да си говорят за някакви си техни теми? Аз какво да си говоря с мъжа на колежката ми, когото виждам за пръв и последен път? Какво да си говоря и с приятелката на колегата ми, която е различна от миналогодишната му приятелка? Да я питам дали смята да идва и догодина?
Идеята на тези партита не е ли да се забавлявам с колегите си или да обръщам максимално внимание на момчето с мен, съобразявайки се с това, че той не познава никого, а и не му е зор да се запознава.
Есме, в тази връзка една история от мен:
Ситуацията е следната - служителка в малка фирма се скарва с мъжа си за някаква тъпотия и започва да се оплаква на колеги във фирмата, че обмисля развод (след 3г. брак). Въпреки, че тя е водила мъжа си на фирмените банкети тук-там и колегите й го познават, още на следващия ден те услужливо решават да започнат да я сватосват с колеги от други отдели, използвайки за параван фирмени събития. Нали, живее със съпруга си, но по работна линия си търси нов.
Любопитен завой в историята - 1 година по-късно, споменатата служителка е мое сериозно гадже и колегите й ми го разказват това весело-весело, докато хапваме в пицария. Мен хич не ми е весело, защото това е отвратително, а и аз съм титуляра
Излишно е да казвам, че когато с нея си влошихме отношенията, същия цикъл се повтори.
Ситуацията е следната - служителка в малка фирма се скарва с мъжа си за някаква тъпотия и започва да се оплаква на колеги във фирмата, че обмисля развод (след 3г. брак). Въпреки, че тя е водила мъжа си на фирмените банкети тук-там и колегите й го познават, още на следващия ден те услужливо решават да започнат да я сватосват с колеги от други отдели, използвайки за параван фирмени събития. Нали, живее със съпруга си, но по работна линия си търси нов.
Любопитен завой в историята - 1 година по-късно, споменатата служителка е мое сериозно гадже и колегите й ми го разказват това весело-весело, докато хапваме в пицария. Мен хич не ми е весело, защото това е отвратително, а и аз съм титуляра
Излишно е да казвам, че когато с нея си влошихме отношенията, същия цикъл се повтори.