Проблем със съседка

Малки деца - малки ядове.

При нас обаче са две големи деца /на по над 50 години/.
Жената е с маниакална хиперактивност и желание за контрол над всичко и всички, както и убеденост, че винаги е права и това, което прави е най-доброто възможно, а всички други не са прави и никога няма да бъдат... дори когато са прави - пак - не са прави. Мъжът е пас - каквото каже жената той изпълнява, ако има собствено мнение за нещо, бързо го забравя, защото му е наложено само нейното.

Трудно е да обясниш на малко дете, че като играе шумно пречи, но я се опитайте да обясните на жена с мн-о-о-ого свободно време /защото не работи, за да си пази здравето и нервите/, че като блъска врати, непрекъснато мести мебели, за да чисти, влачи саксии напред-назад, надува телевизор или коси с косачка безценната си трева и храсти, всъщност пречи, тъй като целият този шум е постоянен и ежедневен - от 6 сутринта до 11 вечерта. А сме трима човека в една къща, не сме блок.

Но липсата на всякакво съобразяване, с мен в случая, относно шума, миризмите носещи се постоянно, отглеждането на котки и кучета - знаят, че съм алергична, обгазяването с цигари - знаят и че съм непушач, не е най-притеснителното в цялата ситуация. Откакто са се нанесли под нас преди 3 години, жената непрекъснато иска и еднолично решава да се правят "подобрения" в общите части. Уточнявам, ние сме семейство от трима, но съпругът ми почина, а дъщеря ни живее с приятеля си отделно, т.е. вкъщи съм сама; къщата е построена от дядо ми, израстнала съм в нея, а като семейство сме вече 25 години тук; до 2010 година на първия етаж живееше вуйчо ми, лека му пръст; през 2013 г. наследникът му продаде етажа на чужди хора, въпреки преговорите с нас; от 2013 до днес етажа смени 4 собственика, така че тези са ми поредното дежавю.

Т.е. каквото иска тази жена, решава и си го прави без да се интересува дали ние /аз/ сме съгласни. И ако ставаше въпрос само за границите на жилището им, както и да е - изтърпели сме много ремонти на всички преди тях, още един все ще понесем. Но тя се чувства длъжна да контролира и всички общи части в и около сградата, окопирала е част от двора, където все нещо си чопли, "подобрява". Лошо няма, стига да не приоритизира нуждите на растения и животни пред тези на хората, но тя го прави.

В един от първите ни разговори, каза че тя си постига нейното, като поставя другите пред свършен факт. Всъщност беше хвалба, как се налага, когато има спор с мъжа до нея /двамата не са женени/ за нещо, а той е против. Тя замълчава, спира да говори с него по темата и си прави сама нещото, което си е навила на пръста. Крие извесно време придобивката или резултата от действието, докато то не излезне наяве. Мъжът се сърди, вика, вика, ама накрая се примирява, защото не може да върне нищо. И така до следващия път. Тъжното е, че в личен разговор мъжът ми довери, че знае че е контролиран, че му е неприятно, че иска спокойствие вече, и търпи, търпи, но на моменти избухва. Е, той си знае, защо го търпи, подобни взаимоотношения са си между тях, така са си избрали.

Лошото е, че жената започна да го прави и върху нас. Аз преглътнах многократно и се дистанцирах. Имам си работата, даже две, грижа се за родителите, дъщеря ни, поддържам си сама дома, автомобила, окосявам другата част от общинския двор, която винаги сме поддържали, намирам време за хобито си, не съм изоставила и запуснала нищо. А да си сам без другарчето до теб е тежко и физически и психически. Но при липса на желание, няма как някой да погледне през моите очи.

По едно време блокирах телефоните им, защото имаше вайбър тормоз за глупости - от чешмата ни капнали 3 капки на плочките до къщата - ще се наводнят основите; валяло силно и преляло през улука, като водата се изсипвала върху някакъв храст - трябва да оправя покрива; избивали някакви капки на стената на спалнята им - да преместя всичко от външната стена; почват да си правят външна топлоизолация, колата ни им пречи, да я преместим; в тоалетната им се връщала вода - трябва да разбият паркинга ни, за да се смени тръбата; нещо жужи на стълбите - да проверя какво е!; чистили ямата /сами решили/, аз не знам, ама им дължа пари и не им ги давам; и т.н. За последното тормозиха чак дъщеря ми, защото бяха все още блокирани във вайбър. Наглото беше, че директно заплашиха със саморазправа, че ако веднага не им платя за почистването, ще ми срежат канализационната тръба и ще я запушат, за да видя аз като започне да ми се връща вода /цитат/... За да не тормозят дъщеря ми, ги отблокирах, направих поредния опит за нормална комуникация, извиних се без да съм виновна, благодарих че са се погрижили, тъй като аз излизам по тъмно и се прибирам по тъмно, за пореден път отстъпих, простих. Но тъй като съм си наложила да не забравям повече, продължих с дистанцията, аз не искам да общувам с тях, това е мое право, двамата ме натоварват излишно. И да, знам че няма да има спасение, че не можеш да получиш справедливост чрез съда или полицията, че баланса трябва да се постигне и от двете страни.

Странното е също, че "забравят" да ме информират за наистина важни неща. Жената решава да боядисва оградата, въпреки че няма нужда. Не ми казва, въпреки че съм вкъщи и си маже цял ден около колата ни. Аз намирам колата с черни и зелени пръски боя, но жената отрича. Накрая си признава, но добавя че не е виновна, виновна съм аз, защото не съм преместила колата, докато тя боядисвала. Решават, че им е тясно балкончето и че ще си строят рампа, за да се разширяват към градината. Не ме информат, а директно окопират само за собствено ползване. Много се разбират с жената от съседната къща и правят врата в оградата между двата двора, за която не ме информират. Обажда ми се моята мила съседка и 10 минути ми обяснява как ще спират тока, но "забравя" да спомене, че са си взели куче, напук на алергиите ми. И т.н., и т.н.

Последния пример е от вчера. Причака ме жената да паркирам и дойде да ми каже, че те си решили да пръскат двора против кърлежи в петък. Да ми кажела, защото аз може да съм против. Аз казах, че нямам кърлежи, за ме пръскат. Тя каза, че и те нямали. И аз питах, тогава защо ще пръскате с отрова, след като няма. Ами защото така е хубаво каза тя, а и въпреки че явно съм против те пак ще напръскат, защото са си решили и на нея не ѝ трябва моето съгласие или разрешение. И никога за нищо не ѝ е трябвало.

След подобен безсмислен диалог няма как да не останеш с горчилка в гърлото и душата. Аз не разбрах женската ѝ логика - тя/те са решили /отново сами/ да си правят нещо, питат ме дали имам против, аз казвам че съм против, но те пак ще си го направят, защото моето мнение няма никакво значение за нея/тях. И тогава, защо изобщо ме питаш? Доколкото аз знам, решението трябва да се вземе от всички, след като се обсъди като предложение. В противен случай, става еднолично решение, което в правото е известно като самоправство, когато засяга управление и стопанисване на общи части.

Та, кажете, как да се справя човек в подобна ситуация? Не са малки деца, възрасни са, но не се държат като такива.

Продайте си етажа и си купете нещо самостоятелно. Малка къща  или апартамент.
Животът е един. Ако ще го прекарвате в стрес дали си струва етажа в къщата?
Комшиите не може да промените.

Ами за всяко преустройство подавайте жалба. Ще се изненадата, но идват, налагат глоби и ги карат да си ги оправят. Но ще сте в лоши отношения.