- Публикувана: 11 дек. 2024, 18:04 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2025, 13:03 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 160
Изчетох последните страници от предишната тема и честно казано ви се чудя на акъла. Какви са тези напъни да се харесате на свекърите? Защо ги каните, готвите за тях и тн. Просто не го правете. Животът ще ви е в пъти по лесен
Фил, уж в името на спокойствието и добрите отношения, които така или иначе не идват. Сблъсквала съм се с част от нещата, които потребителките разказват. Сега се чудя на акъла си, че съм се впрягала. След случая, който твърдяха пред мъжа ми, че не са били поканени еди кога си, а аз имам снимки с тях, на същото събитие, изгубих интерес към всякакви отношения. Та всякакви изпълнения има.
Philomena, и аз това се чудя. Пробваш веднъж, два пъти и като насреща няма реципрочност, спираш. Когато някой ти търси и намира само кусури, никога няма да се издигнеш в неговите очи, защото каквото и да правиш, все ще е неправилно. Не си заслужава нервите и усилията, по-добре да бъдат вложени в нещо смислено. А като не ти се обадят и ти се сърдят, голям праз, светът няма да свърши без тях.
... След случая, който твърдяха пред мъжа ми, че не са били поканени еди кога си, а аз имам снимки с тях, на същото събитие, изгубих интерес към всякакви отношения. Та всякакви изпълнения има.
Традицията първо дете да се кръщава на свекър/ва е доста нова. В чист вид около 50-60 г.
Традицията в християнството е името да се дава от КРЪСТНИКА.
кратък цитат" „Кой кръщава, той слага името." Най-често кръстникът съобщава името след като се върнат от църквата, даде бебето на майката и си разменят задължителните дарове. Тогава сядат на трапезата и той казва „Честито ви име...", „Честит ви именник", „Да пием за здравето на...", „Айде да ви е жив...", „Да устарей и побелей...". В този момент родителите научават името на детето си." от този линк: https://bonafide.bg/praznici-i-obichai/krashteneto-v-balgarskite-tradicii.
Изключение е, ако детето се роди на християнски празник - тогава си идва с името, дори кръстникът няма думата - пример Христо Ботев, роден на Коледа стар стил.
На практика кръстникът е човек с житейски опит. Той предварително е проучил желанието и на свекъра, и на майката/снахата. И решава по съвест, да се чете, че името е "уговорен мач".
Примери от шопско:
- голяма чест е било кръстникът да си даде името, смятало се е, че тези момчета са късметлии. Дори свекърът не се е сърдел - това се е ползвало за уговорен мач със снахата, ако не харесва името на свекъра.
- първото дете, независимо от пола, се кръщава на баща си - в началото на 20-век.
- първи внук-момче се кръщава на свекъра - по-късна традиция. Кръстникът е уважавал желанието на свекъра (уговорен мач със свекъра).
- момичета - свекърите по-малко са се вълнували от женските имена, затова обикновено майката сама е избирала името - формално тя е споделяла с кръстника и той е давал това име.
Така че, ако някоя свекърва се позовава на традиции - ами, ще й докажа, че греши. С кръстника ще се разберем.
Традицията в християнството е името да се дава от КРЪСТНИКА.
кратък цитат" „Кой кръщава, той слага името." Най-често кръстникът съобщава името след като се върнат от църквата, даде бебето на майката и си разменят задължителните дарове. Тогава сядат на трапезата и той казва „Честито ви име...", „Честит ви именник", „Да пием за здравето на...", „Айде да ви е жив...", „Да устарей и побелей...". В този момент родителите научават името на детето си." от този линк: https://bonafide.bg/praznici-i-obichai/krashteneto-v-balgarskite-tradicii.
Изключение е, ако детето се роди на християнски празник - тогава си идва с името, дори кръстникът няма думата - пример Христо Ботев, роден на Коледа стар стил.
На практика кръстникът е човек с житейски опит. Той предварително е проучил желанието и на свекъра, и на майката/снахата. И решава по съвест, да се чете, че името е "уговорен мач".
Примери от шопско:
- голяма чест е било кръстникът да си даде името, смятало се е, че тези момчета са късметлии. Дори свекърът не се е сърдел - това се е ползвало за уговорен мач със снахата, ако не харесва името на свекъра.
- първото дете, независимо от пола, се кръщава на баща си - в началото на 20-век.
- първи внук-момче се кръщава на свекъра - по-късна традиция. Кръстникът е уважавал желанието на свекъра (уговорен мач със свекъра).
- момичета - свекърите по-малко са се вълнували от женските имена, затова обикновено майката сама е избирала името - формално тя е споделяла с кръстника и той е давал това име.
Така че, ако някоя свекърва се позовава на традиции - ами, ще й докажа, че греши. С кръстника ще се разберем.
Това, което пише biborana беше много интересно и любопитно за мен. Може би в различните краища на България традицията да е различна. В моя род също с поколения са се въртели 2 мъжки имена. Друго, което ми е правило впечатление е, че в семейството ми никога не е имало мъж, носещ някое от царските имена в историята ни. Чудя се дали не е имало нещо като забрана или стигма за употребата им. Един вид да са били запазени за аристокрацията ни, докогато я е имало.
Преди 96 г баба е получила името си от своята кръстница- съответно какво име да избере шестгодишно дете, ами своето собствено. Баба ми много се радва, че моето име не повтаря нейното на 100%, а само първата буква защото не си го харесва. Свекърва ми изобщо не е имала думата за имена на моите деца. Тя си е кръстила своите както реши -мъжът ми на кръстницата, девера на майка и, а зълвата носи името на баща си.