Семейни модели при разведени родители?

Дано наричаш партньора си нарцисист само защото е модерно.
Иначе моето лично мнение е, че на всяко дете му се отразява негативно раздяла на родителите, защото ги възприема като част от себе си, каквито и да са.
Друг е въпроса колко бързо ще излезе от това състояние. Там вече зависи основно от родителите.

Как така никой не иска да те подкрепи от твоите познати, те знаят ли за проблемите в семейството ти, или така по принцип не подкрепят развода. Или пък мислят, че проблемите не са сериозни?

Важно е да те подкрепят само родителите ти, познатите нямат никакво значение, няма те да живеят с този мъж. Някои деца страдат от раздяла, други от липса на раздяла.

Разводът на нашите беше тежък, но пак бих те посъветвала да се разведеш, ако усещаш, че това е правилното нещо за теб и за детето ти. И плюс това при нас беше тежък, защото те (основно баща ми) го направи такъв, всичко можеше да мине много по-леко.


Хубаво е да е така, но далеч не е задължително. Нашите се разделиха по желание на баща ми, но майката на майка ми не оказа никаква подкрепа на дъщеря си. Да не говорим, че като се роди брат ми ( от друг баща), баба ми се правеше години наред, че той не съществува. Мерси за подкрепа от такива родители...

Кофти е без родителска подкрепа. Но аз не разбирам за какво се вкарват познати в решението? Моите родители са починали и нямам на кого да разчитам, но няма да тръгна да питам никого дали да се развеждам.

Дъщеря съм на разведени родители, които са се разделили още при раждането ми и са се събирали епизодично за кратко до 7мата ми или 8ма година. Единствено дете и единствено внуче съм и това доста тежи.

Не мисля, че разводът на родителите ми ми е тежал и изобщо не съм недоволна, че са се развели. Тежеше ми леко логистиката с ваканциите, защото трябва да се намери време за сичката баба и поне половината рода. Друго не.

Мисля, че нехармоничната семейна обстановка, крясъци, физическо насилие тежат повече. Като дете не съм завидяла на никоя приятелка, расла в семейство с баща, нито на близки деца, които имаха братя и/или сестри. Моите родители никога не съм ги чула да се карат или да повишават тон.

Не ми попречи разводът на родителите ми да имам връзки, семейство и деца. Към момента съм женена, заедно с мъжа ми от над четвърт век и с две пълнолетни деца, които още живеят у дома.

Децата на разведени родители сме много по-внимателни в избора на партньор, особено ако отглеждащият родител не е бил доволен от настъпилата самота, падане на стандарта, конфликти с бившия около детето, невъзможност да изживява нови връзки и/или да живее с нов партньор. Майка ми много се оплакваше от ниските издръжки, необходимостта да плаща детегледачки от собствения си джоб и невъзможността да живее с нов мъж. Права си беше за себе си, но на мене ми остана обица на ухото.

Радвам се, че родителите ми не произведоха допълнително потомство след развода. Ако трябваше да живея с пастроци, мащехи и да ми реват чавета на главата, може би щях да съм недоволна.

Децата ми ме съжаляват, че нямам брат или сестра и не съм имала с кого да си играя. Имах. Лесно създавам приятелства. Обясних им, че дори и някой от родителите ми да беше имал друго дете след развода, нямаше да мога да си играя с него заради огромна възрастова разлика. Решението за развод излезе като бях на 7 или 8г, предииииии почти 50г.

С децата ми се разбирам много добре.

Не съм се чувствала различна, защото там, където сме живели разводите не бяха драма, имаше многоженство, ранно овдовяване итн.

Не може да се сравни едно дете с друго и една реалност с друга. Трябва да се сравни животът на детето с бащата и след него. Зависи и какви спомени има, колко време е прекарало с бащата. Ако е на 6м като се разделят е едно, на 6г друго.


Тя не секва с развода. Даже идва в повече понякога, защото разведените често търсят да компенсират финансово и материално, както и да не изпуснат нещо от живота на отрока.

Травми при проблемни родители също се получават и оттам грешен модел.
Ако останеш, мислиш ли, че живот с нарцис няма да се отрази на детето.
Ако мислиш, че няма - имаш огромен проблем.
Имаш и друг проблем.
Вместо да си взимаш сама решенията за живота си, чакаш Пенчо, Марийка и Тошко да да ти кажат как да си решаваш драмите.
Има жени остават в съжителство с физически насилник за да имало детето баща.
Мда, това е супер семеен модел, което ще даде едно много бъгаво дете.
Ама нали живяло с баща.
Развода на родителите ми беше нещо много хубаво в моя живот. Ако не го беше направила, щях да съм все още в ада.

Да кажа нещо и аз за "познатите, които не одобрявали".
Никой не живее твоя живот и никой не знае как се чувстваш.
Не си длъжна да се обясняваш на никого. Освен на детето си.

Аз казах след свършен факт на приятелки и колежките. А и съседите разбраха, щото си намалих таксата за входа Познатите ми не ги вълнува.
Такова решение се взема за теб и за детето и за никой друг. Ако не си щастлива, ако средата е токсична, това е правилния ход.

Травми ще има и в двата случая. Какви, колко, в кой от двата случая повече... Варира изключително много в зависимост от участниците.

Fiore, каквото и решение да вземеш, то води до последици. Няма как 100% да няма никакво нараняване. Избираш по-малкото зло.

Аз живеех в скандали, майка ми и баща ми нямаха вечер, в която да не си крещят. В един момент забравяха повода на скандала и крещяха за неща от преди 20 г.

Молех се да се разведат, буквално на една икона се молех. Разведоха се, като бяха на 60+, а аз вече отдавна пораснала и ми беше все тая дали ще се развеждат.

Не бих поставила детето си в такава ситуация. Със сигурност е трудно за дете, което живее в скандали. Сигурно е трудно и за дете, което трябва да живее с пастроци и мащехи.

Много е проблемен, разсеян и постоянно се заяжда без причина. Нашите скандали започват основно от него самият, явно е имал този проблем и с предишни връзки, защото много пъти като му кажа какво не ми харесва в него, той ми отговаря: " И други жени са ми го казвали". Явно не е само в моята глава. Има навика като избухне за нещо все едно дявол се е вселил в него и даже се е стигало да блъска врата и да крещи без да се осъзнава. След 1 час му минава и даже ми казва, че се сърдя за глупости и трябва да си се "поскараме малко", че да мине напрежението. За мен това си е абсолютен нарцисист. Вината си е е  моя, че за 2 години преди да забременя не го усетих, но не мога да върна времето назад, а поне да знам къде вече са ми границите, които не бих позволила човек да прекрачи. Моите познати ми казват, че с времето мъжете ще улегнат и ще си спестя това детето да има по 2 Коледи и Нова Година. Да не я влача от един дом на друг и да не свиква с други хора, които я я харесат, я не. Което естествено  е вярно в определена степен. Други хора ми казват да не живея с предразсъдъци, защото никой няма да ми плаща нервите и здравето после. Добър баща е и детето много си го обича. Обича и двама ни, много мила гледка е като ни прегърне, но и тя е била свидетел на скандали. Общо взето съм много ама много объркана в момента.

Това, което описваш няма нищо общо с нарцисизма. Даже напротив, нарцисистите има изключително силен самоконтрол и без него не могат да маниполират околните. Твоя мъж е по-скоро избухлив и има ниска степен на самоконтрол. Бойните спортове или медитацията могат да му канализират тази енергия.

Ако само това ти е проблема, ти съветвам в името на доброто на детето да седнеш и да си помислиш хубаво. Какво ще стане след една такава раздяла, как ще се виждате, какъв мъж ще може да си намериш ( вероятно няма да е по-добър от текущият ти, да няма да е пиперлия, но ще има други недостатъци ) Къде ще живееш, добре е да се в един град с мъжа ти, за да може да си поддържа връзка с детето и т.н и т.н.

Ето едно не лошо описание на нарцисизма:

Липсата на емпатия е отличителна черта на нарцистичните разстройства и страдащите намират за изключително трудно това да разберат другите (и техните собствени) емоционални състояния и влияния. Това прави поддържането на близки или интимни взаимоотношения много трудно. Могат също да намерят за трудно да възприемат или приемат това, или може да го интерпретират като добродетел.

    Бурна реакция на критиката, става ядосан или унижен;
    Използването на други за достигане на целите;
    Преувеличение на собствената значимост;
    Изпитва нереалистични фантазии за постижения, сила, красота, интелигентност или любовни истории;
    Има неразумни очаквания за благоприятно лечение;
    Търсене на постоянно внимание и положително подкрепление от другите;
    Лесно става ревнив
    Има чувство за изключителна правота;
    Експлоатиращ е към другите;
    Липса на емпатия;
    Показва арогантно, надменно и горделиво поведение;
    Използва отричащ механизъм, за да омаловажи неадекватността или провалите си;
    Използва рационализационни механизми за да оправдае егоцентричното си поведение

Да, не е нарцисист, просто агресивен простак. Хубаво е преди да лепиш етикети, па седни, прочети какво е това нарцисист.
Но може да бъде и диагноза всъщност. Но и диагноза да е, това не означава, че трябва да се търпи.
Авторке, ти поговори ли с мъжа си за поведението му?
Защо не му предложиш да посети психолог. Ако не иска и смята, че това е нормално, ми тогава се разделяйте.
Аз не виждам нищо нормално едно дете да живее с такова врякало.
И тя ще се повреди. Такава среда с такъв родител разболява. И теб и нея.
И като поотрасне ще бъде свидетел на още и още простотия.
Сега ти кажи каква майка си, че подлагаш детето си и себе си на тая агресия?

Той постоянно прехвърля вината към останалите, той никога за нищо не е виновен. Имахме период, където той не работеше близо 6 месеца и упреците постоянно бяха към мен, защо нямаме спестени пари и колко се било харчело. Изкарва се първо жертва, после те напада, че нищо не правиш за него. Много неща са, не ми се пише всичко. Ще помисля добре и ще взема решение, когато съм готова.

А имаш ли алтернатива? Собствен дом, работа достатъчна да ви издържа спокойно с детето? Родители, които да помагат когато детето е болно? На колко години е детето?
Можеш ли да осигуриш по-добър и спокоен живот на детето си реално?