Семейни модели при разведени родители?

Аз като казах в предходен разговор, че не случайно нещо ме подтикна да пиша тук явно на подсъзнателно ниво съм търсила други отговори освен на близките ми! Сега срещам и адвокат благодаря AIDA, утре ще говоря и с моята адвокатка за да видим какво е необходимо да се направи и действам! Колкото до това, че нещо не е наред в мен аз си го казах, че е така виждам грешката в себе си затова съм взела мерки да я поправя!
Пожелавам прекрасен Неделен ден на всички 🥰😍❤

В психологията на жертвите е. Не е виновна, не е трол, мисли, че може да контролира нещата и да го омилостиви като прекланя глава. Как мислиш, че жени стоят да ги бият повече от веднъж? И преди първия път са били толкова напоително и системно обработени и наплашени, че смятат убедено, че те са сбъркали и те са лоши. Иначе домашното насилие нямаше да е възможно, да не растат по дърветата толкова патки, колкото са битите жени.

Авторке, прочети го това няколко пъти!
За травмите на децата на щастливи майки.
Щастлива майка... щастливо дете.
Друг път.
Чудиш се дали да се разведеш,  защото мъжа ти тръшка вратите и защото докато е бил без работа не си се усетила сама, че трябва много сериозно да затегнеш финансовата дисциплина, а това е нещо напълно излишно да се казва при това положение. Ти през тези шест месеца работеше ли?

Айде, веднага психолог, Нарцисист и Главен прокурор 😄
Нес ви ли омръзна да се пързаляте. И при това неграмотно.

Сигурна ли си, че искаш да вменяваш такава вина на детето си? Това е толкова извратено мислене - аз, майката-героиня изстрадах всичко в името на детето си! Защо? Защото нямах смелост да се махна и беше по-лесно да се оправдавам с детето си, защото някой на мен ми е вменил, че е по-добре да търпя всякакви унижения, отколкото да взема живота си в ръце и да поема отговорност. Не очаквам отговор, само показвам още една гледна точка.

Fiore6767, умишлено изчаках да се оталожи друга тема, която се появи тук. Не че не е важна и тя, просто не искам да взимам отношение там и сега ще се опитам да ти отговоря по твоя въпрос.

Радвам се да прочета, че имаш спестявания и си финансово отговорна.
Чета внимателно и "не му беше кеф да дава на моменти", значи все пак е давал и си е спазил уговорката ви или аз нещо не разбирам !?

Според мен при вас е счупена комуникация, защото не можете спокойно да си изговорите важни неща. В този ти пост ти директно казваш, че някой друг (родители, казарма) е трябвало да образова мъжа ти за това какви са твойте очаквания към него. Не знам дали имаш опит да съжителстваш с жена, но вие имате една вселена с изисквания! Съжителствал съм с няколко жени и мога да ти кажа, че всяка си идва с нейните изисквания, които са различни и определено са доста различни от семейство в което съм отгледан.

Между другото и мъже си носим един куп очаквания и никой не учи жените, как да ни угаждат.

В името на доброто на детето ви, отидете на психолог заедно и се опитайте да си оправите комуникацията. Няма да ви е лесно, но според мен има шанс да се сработите заедно. Ако не, раздялата винаги е опция. Тъжно ми е, че никой не учи младите как успешно да формират връзки и стабилни семейства.

Ако майката е нещастна няма как детето да е щастливо, особено в началото те са едно, детето абсолютно се асоциира с майката и усеща нейните емоции. Майките отдали абсолютно на децата си и забравили, че и те са хора, с абсолютна отдаденост и саможертва, един ден то натяквят в стил дали си живота, младостта и т.н. За съжаление след доста четене ми "просветна", защо една такава майка буквално срина детето си, иначе винаги беше над него, с обсебваща грижа, супер майка,  и разбира се с натякване когато порасна какво е направила, не излизала с приятелки, сякаш за 2 часа няма кой да го гледа, а по-късно когато е можело и само до стои натякванто пак беше факт,въпреки, че реално причина няма.  Когато си неудоволетворен, няма как да са щастливи хората около теб, децата...защото дори и да мълчиш енергийното ни после и всичко което излъчване не може да се скрие.

Не знам как да ти отговоря тук... Може би след в другия живот се роди жена без право на капризи и живей със същия модел мъж, който така възхваляваш. Не го казвам като обида, а да си направиш сравнението само.
Ти раждал ли си? Кърмил ли си? Имал ли си едновременно с това домакински задължения? Работил ли си, когато детето ти е болно? Никой не ви мрънка, ако сте мъже на място и си помагате наравно на жените никой няма да ви закача. Чела съм и в други теми и като гледам не се срещат често такива отговорни мъже, има ги, но не много. Даже си писах на лично с жена, която е имала копие на моя хубавец. Няма база за сравнение жените през какво минават след като станат родители. Не знам дали си чел цялата тема и какво съм писала, но аз споменах, че първо аз изкарвам повече от него, което не е проблем, но е проблем, че не иска да се включва в домакинската работа. Аз казах, че той не е работил близо 6 месеца, за което не е проблем, но е проблем, че само ми натякваше как се харчат парите, които изкарвам. Аз, когат не работих 2-3 месеца беше обаче проблем, защото само той ни издържа и това, че ми е давал пари не означава, че после не е мрънкал за тях. Това, според теб, нормални отношения ли са? О, да. Защото ти си от другата страна и няма как да го видиш.

Никой не възхвалявам. Че твоя хубавец има много трески за дялане .. не го оспорвам това. В крайна сметка, аз не съм избрал да правя семейство с него и да му раждам деца. Не те познавам и не знам през какви трудностти си преминала. Всеки минава през различни трудностти в живота, и всеки си избра - дали да си в пожицията на жертва и да се жалваш тука, или да седнеш и да се разберете с мъжа си.

Аз бих избрал да не съм жертва. Ти си носиш последствията от твоя избор.

Това, което се опитвам да ти кажа е, че ако искаш да си подобриш семейството трябва да немериш път към решението на проблема, а не да таиш злоба, че видиш ли тоя не мие чинии.

Ще ти дам един елементарен пример - като ходим на гости на родителите на жена ми, майка ѝ винаги прави мой любими манджи. В един момент, жената ми почна да ревнува и да се цупи, как нейната майка угаждала на мен, а не на нея. Аз ѝ обясних съвсем спокойно: като сготви жената, от мъжа си и дъщеря си получава само критики. От мен получава благодарност и комплименти. Познай защо угаджа на мен, а не на тях. Но аз така съм възпитан, където ме нахранят винаги благодаря и го правя искрено и от сърце. Затова съм желан гост навсякъде. Даже като съм им бил на гости и чинии съм мил и закуска съм им правил на тъстовете.

Това е тайната и към твоя изход от позицията на жертва - фокусирай се върху хубавите качества на твоя хубавец, изрази благодарност за тях, прояви смиреност, намали агресията и с времето полека лека може да му извадиш душата с памук, ако си търпелива и последователна.



Малко да разведрим обастновка, ето един добър виц по темата

Проблем е липсата на загриженост. В кризисни моменти това е предателство. Трудно се прощава. Нали се събират хората в семейство, защото ги е грижа, не да си ги мерят. Мразя деленето на хората на два типа, но има два типа хора и едните изобщо не разбират какво е да са семейство, екип, отбор, група и, че трябва да ги е грижа, да състрадават при болка, да помагат при нужда и да се радват при успех. Другият тип хора трудно съжителстват с тези. Ето това е и класическо несходство в характерите. Ако си бяхте подобни и ти щеше да си такава, и нямаше да се сърдиш, а щеше само да искаш още.

Тук съм най съгласна. За да няма постоянно "Аз повече правя" в едно семейство е важно да търсим сходни като нас хора. А мързеливите..... и за тях си има жени.

Фиоре, loodsman не е прав за доста неща, ама за едно е прав.
Ти сама си избираш.
Сама позволяваш да ти се качват на главата.
Ти доброволно издържаш цялото семейство, а "благоверния" си харчи неговото само за него си.
Това са твоите граници.
Тук отдавна са счупени нещата и то не е само в него вината /не че няма/
Виновна си ти. Това че си позволила. Да ти държат сметка за чинии, за пари, а той нищо не прави.
Границите е трябвало да поставиш отдавна.
И още на първата злоупотреба е трябвало да тропнеш с краче, да се възмутиш. Да направиш нещо.
Хората не може да ги промениш, можеш само себе си.
Или променяш себе си и почваш да се отстояваш или продължаваш да живееш като тип "преклонена главица, сабя не я сече"
Иначе смятам, че нещата не са за психолог.
Живееш с агресивен идиот.
Тук няма какво да спасяваш.
Не би трябвало да искаш да спасяваш.
Би трябвало себе се и детето да спасяваш.
А ти зорлем го навираш в отровна среда.

Елора, вероятно наистина не съм прав за много неща. В този форум нещата са разказ по един текст писан от някой си в интернет. Няма как да знаем цялата картника, но не знам как така с лека ръка я надъхвате да си развали семейството и да си съсепи живота на детето. Нали се сещаш, като се почнат да се съдят за родителските права, колко грозно ще екскалират нещата между тия двамата. Виждал съм такива 'семейства' в съда не веднъж и накрая децата го отнасят. Мен за тях ми е жал най-много. Какво ще загуби, ако пробва с психолог да загладят нещата за следващите 3 месеца примерно !?

Ще удължават неизбежното. Що да се тормозят още? Това тази прословута борба ли е? Да се бориш за едно умряло семейство... Айде няма нужда.

Елора, това го знам или поне с времето го осъзнах, защото аз съм човек, който е научен да помага и да не мързелува. И от това позабрявам, че и другите около мен трябва да са така, за да функционираме праивлно като двойка/семейство. В период сме на раздяла и уреждам първо финансовата част за мен и детето, защото това ми е важно. Още няколко месеца имам да събера нужната сума и ще се преместим. Исках просто да видя себе си "острани" във форума. Ама то е повече от ясно вече. Благодаря ви!