Издръжка на студент

35 лв на ден на ученик? При 20 учебни дни са 700 лв. А на студента - 900 лв на месец...

Ами, то студентът в петък май си се прибираше при тях всяка седмица. Сигурно го хранят и пр. 3 дни седмично те. А и квартирата, режийните и телефона му плащат. Можеше да е на общежитие и да го натискат да взима стипендия, след като не работи, за да може да учи.

Така, върнах се аз от зъболекар. Питах го моят, точно в Пловдив е завършил, каза, че никой не е изисквал да си купуват восък и какво и да е специализирано, за тази цел си имало упражнения.
Малко е субективно, но каза, че с тези пари при платена квартира и режийни, можело да се  преживее на месец. Което пак ме връща там, че явно младежът Ви не си прави добре сметката.

Сега ми хрумна друго. Защо не му предложите, (след като твърди, че допълнителните пари, които иска са за материали,) да направи списък и вие да му купите необходимите материали? Да видим какво ще отговори на това.

На седмица!

Това лято работи за месец и половина някъде. А относно отговорността за финансовата дисциплина. Ние имаме и друго дете, то със скромните 35 ле на ден, бая си е спестило. Нашият също не бвше правил проблеми, докато си беше тук. В Пловдив са нон стоп по заведения и купони. Реално няма бюджет, който би стигнал на тоя темп.
[/quote] 35 лв на ден на ученик? При 20 учебни дни са 700 лв. А на студента - 900 лв на месец...
[/quote] На седмица!
[/quote] Написала сте на ден.

35 лв на ден на ученик? При 20 учебни дни са 700 лв. А на студента - 900 лв на месец...
[/quote] На седмица!
[/quote] Написала сте на ден.
[/quote] моя грешка

Аз бях отлична студентка, имах стипендия и въпреки всичко ми пращаха пари. Започнах работа по специалността четвърти курс, тогава се издържах сама. Имаше един период преди това, на никой студент не му стигаха парите. Ами ходихме насам-натам и все ми пращаха още.
Не го разбирам това да го лишаваш от това да излиза, в името да се чувствал голям. Ако има добри оценки и посещава лекциите, нека пък да излиза. Цял живот ще спестява. И да напомня, че не случайно при разведени родители бащите плащат издръжка и на студентите. Явно законът е приел, че докато учиш, не можеш ефективно да се издържаш сам.

Никой не е казвал да не се пращат пари.Затова писахме,колкото родителите могат да си позволят.
900лв чисто е повече от една минимална заплата.Квартира и ток-вода са платени,предполагам,че купуват някоя дрешка.Според мен е достатъчно за сам човек.

Значи 900 лв делено на 30 дни са по 30 лв на ден за всичко останало - храна, лекарства, неща за дома, за лична хигиена и прочее... Ако зареди и бензин в колата, съвсем няма да има. Да не говорим за дрехи и обувки.Това колко е минималната заплата в България, тя отдавна е много под прага на бедност.
Да не говорим колко ядат мъжете на тази възраст. Не дай боже и да пие кафе с колеги някой път или да излезе уикенда и да иска да си купи бира на заведение. Големият лукс, дето го пратихте да носи чували по цяла нощ.
Да ви кажа аз съм видяла хората с големи лишения какво става от тях и все дивиации дават. Не може човек цял живот да се стиска и да живее на минимума. Напротив, по-нормално е да свикне на един стандарт и като започне да работи да се старае да го покрива. По-добре да свикне с качествена храна, отколкото и като има пари да търси кремвиршите - защото така е свикнал.
А момчето и да искат родителите му, няма как да го разглезят, защото с 900 лв на месец не може да купува бутилки във вървежните заведения. Не е като да се къпе в лукс. Има си необходимото, живее нормално.

Айде, стига, той 10 от тия 30 дни си е при родителите в почивните дни, а колата не му от първа необходимост, след като е на 15 минути пеша от университета.  И храна има по студентските столове субсидирана, наскоро четох, че е 2 лева първо, второ и трето. И 3 порции да вземе, то една баничка при нас е 2.20 лв.

И все пак е добре младия човек да поработва, лятото да събира резерв за през семестъра, да е максимално самостоятелен, навици. Сещам се онази тема, младежът учил, издържали го, станал на 30 и не иска да работи, майка му работи в чужбина и му праща пари, а той я манипулира и тя не може да спре. Тъжна история. Присъствах случайно на един разговор майката обяснява колко пари им струва детето им, завършило в чужбина, дали всичко от себе си и сега работи посредствена работа с ниско заплащане и тя се ядосваше. Дипломата я има факт, но са изостанали други умения, които ги развиваш, когато си самостоятелен, когато не ти е на готово, трябва да се справяш, да мислиш, да търсиш решения. Аз не съм имала шанса някой да ми угажда, налагало се от много ранна възраст да се справям и виждам днес тези негативи за мен тогава, как са позитиви днес.   И няма лошо младия човек да си поизцапа ръцете с неквалифицирана работа, когато си работил и си се справял, утре този  умения ти дават много. Имам съседи с огромна къща и 800 км. м. земя, коне, милионери, нямат персонал, децата активно участват във всичко. Дъщеря им е студентка, няма кола, отдалечено място, транспорта е нередовен, нима нямат пари за кола, естествено, че имат, но никой не дава на готово, дори и при реална необходимост от такава.  Така както изгражда реалния живот, ситуации, отношения в работата на всяко ниво, труда, отговорността, ангажименти не може да се изградят пасивно с учене само. Моето дете работи какво ли не от тинейджърска възраст, и слава Бого, ще тук има много възможности за това, сменя работни места, какво ли не, съпругът ми ама почини си, ваканция си,  е сега защо ще работиш там, сигурно е ....не знам си какво си. Аз бях на противоположното мнение, опитност и самостоятелност. И днес виждам как се справя самостоятелно, няма мрънкане, такова нещо да ми се обади да ми се оплаква, закъснявам, такива разговори въобще не водим.

Ами съгласяваме се тогава, че сме на различни мнения. Което е нормално, всеки си има собствен опит. Аз съм съгласна, че някои неща изграждат характер, но досега не съм срещнала приятел да си спомня с радост за дните, когато е трябвало като хамал да се издържа, да върви пеша през студ и кал и да мръзне или все да си е броил стотинките.
Значи оттук нататък все ще работят, едно пълноценно лято няма да изкарат. Дали за себе си, в компания ли - факт е, че това им е последното свободно време. Да им го вгорчим, защото нали, характер изграждаме...
Според мен 4ти курс е подходящо време да се започне работа. По-рано е двойно напрежение, което не, че няма да се справиш, но трупаш огромен стрес от студентските години още. А стресът разболява.

Да всеки си има мнение, уважавам твоето и това  че го поднасяш добронамерено, но за мен реалността е друга. Има време за всичко, и за работа и за забавление и за компании, и да на 20 да се шляеш 3 месеца, вместо да поработиш 2 месица и да отидеш на море за 2 седмици е достатъчно. Докато някой се забавлява, друг работи за да осигури нужното на здрав, прав, млад човек.  И за мен това не е редно особено във времето в което живеем.  Ти свързваш с нещо негативно това да се работи, хамалин не е единствената опция, има много възможности, макар, че срамна работа няма, утре живота така може да те завърти, че да нямаш избор, хем да няма пари, хем нездравословно самочувствие, оо аз не мога това или онова да правя.. Реален пример от наш приятел германец, завърши за инж., работи в Швейцария за топ компания, семестър в Бразилия след това, прибра се в Германия и започта да си търси работа, докато си намери работа, веднага започна в една фирма  която се занимава с преместване на багажи, хамалин, за мен това е показателно за гъвкавост, характер, няма мрън мрън, става и тръгва, трябва да се изкарват пари. Синът ми завърши  две години за една  и на работа ходи, сменя си работата, има втора работа не постоянно, планува си времето, забавления, пътувания, море, дискотеки всичко е въпрос на организация и приоритети. Давам ти пример и със себе си, заминах за чужбина и работих какво ли не, по същото време заминаха още няколко семейства, ама аз това не мога да правя, аз не мога да работя всичко, седи вкъщи, депресии, няма социални контакти, а към мен, ама ти сега почваш с ниско квалифицирана работа, ама ти си сменяш работата, утре никой няма да те вземе, защото си я сменяш често, мрън млън, никой не ме е попитал, защо съм си сменила работата, не ми е било лесно, всяка следваща работа беше все по-добра, езика си развивах, създават нови познанства и днес работя административна работа в офис, но този опит дори и в късна възраст ми даде нещо, изкарвах пари, минах си пътя за да съм днес тук. Едната с които заминахме по едно и също време още не работи. Живота е движение, да излезеш от "удобното" и да действаш и да се развиваш.

Така е, но аз пък ще дам противоположен пример. Аз като бях студентка, изкарвах всяко лято обучения, ходила съм и съм печелила стипендии за квалификации в Германия, Чехия, Полша. Имах опит с доста неща много преди да завърша. Моите колеги ходиха да берат ягоди в УК, съответно спечелиха пари и си купиха примерно кола. Обаче като завършихме те бяха с една диплома, а аз с диплома и опит. Имах и стаж вече, и контакти в чужбина, и от 4ти курс вече си работех редовно. Така че кое е по-добре, си зависи от моментната ситуация.
Ако се наложи, хамал. Но ако имаш избор по-добре опит, и ,квалификации, и специализация, и практика... И най-вече контакти.
Обаче, ако се местиш директно в друга държава разбира се, трябва да си предприемчив, да се напасваш, да сменяш работа - каквото се налага. Затова те подкрепям на 100 процента.

На теб или мъжа ти каква ви е разкладката на ден? Толкова давайте и на сина. Щом малкият може да пие кафенце и да закуси със 7 лв дневно, и да спести даже, значи 30 на големия, дето все ги харчи и не му стигат, са твърде много.
Иначе и аз сега мога да си взема суши за 50 лв за обяд и да писна, че хилядарка месечно ми е само да обядвам на работа, но не е точно така очевидно.

Не е баш по темата, но имай предвид, че освен с другото, с това поведение синът ти не изглежда добра партия за гадже.