Издръжка на студент

Не казвам,че родителите са идеални,или,че младежа е идеално възпитан,но след като още го издържат е редно да проявява малко уважение.И аз съм противник на пушенето и не разрешавам да се пуши в къщи.
Иначе подкрепям поста,че трябва да се поддържа връзка,защото ,особено със синовете тя много бързо изтънява и се къса.

Едното момиче не разбра..аз си ходя на психолог . За звъненето сутринта- малкият син му звъня да го помоли да му донесе нещо към София. Ооо, въобще не звъня тази година. Тая драма миналата година я изживях и приключи. Че съм контролираща, контролираща съм, но честно това с пушенето въобще не го разбирам. Не мога да приема, че детето ми се трови с тия боклуци. Пък и да ти се казва да не пушиш в къщата и ти да си правиш както ти дойде. След шока вчера, днес съм по над нещата. Сигурно след седмица ще свикна с мисълта, обаче не мога да опиша колко ми е неприятно. От двете семейства само моята майка / лека и пръст/ пушеше и татко. Нито вкъщи, нито при свекърите. Оправдава се, че издържал на стреса. Утре към друго ще посегне..

Ето една много интересна книга, в която ще се преоткрие всеки и в ролята на родител, както и собственото детство и отношения с родителите и като я прочете си дава сметка, защо някой неща днес в живота му са такива.

https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli/3#textstart

Като бях студентка през първата година имах съквартирантка от Петрич, учеше френска филология. Родителите и бяха бедни, отглеждаха тютюн. Ръцете им бяха напукани, сухи, абе работни хора, които си изкарват прехраната на полето и тази през ден ревеше по телефона за пари, защото и трябва нов речник/учебник. И хората пращаха, вярваха, че тя учи и че не може да работи, а тя излизаше всяка вечер и го беше ударила на живот. Не завърши първи курс, влачеше 4 изпита. Като се сетя за нея и ми се повръща.
На мен нашите ми даваха първите 6 месеца по около 150 лева, после започнах почасова работа в кол център и спрях да им взимам парите. Работех след лекции + през уикенда.
Беше ми много жал за родителите ми, защото и те нямаха възможност и никога не бих злоупотребила. Но това не е само възпитание, а и самосъзнание.
На 19 години не си бебе, за да разчиташ и ревеш на вашите.
За мен 900 лева са много, а това да иска още вече е наглост. Съжалявам.

Моето момче знае как да си прави сметката,  700 за храна, фитнес, транспорт и ако се наложи някакви канцеларски материали. Храната е най-голямото перо. В стола на университета за 1-2-3 средно каза че му излиза 5-7 лв. Това с отстъпки. Но предпочитам да има разнообразно хранене. Иначе както казва сам "спагети за вечеря са най- изгодно, но понякога и дюнер си купувам".
Ама колко от вас ще успеят да карат на едно и също всеки ден?
На този етап работа няма вариант да започне, работи почти до последно два дни преди да започне му беше последният работен ден.

Трудно е с работа и учене, синът ми го доказа. Макар,  че имаше дни без лекции и се съобразяваха за графика в един момент умората се натрупва.  Налагаше се да взема извънредно нощни смени и след това да ходи на лекции до 14 ч  или след лекции до 18ч после да ходи нощна. Като видя програмата за втория семестър, че всеки ден има лекции до 16 или 18 ч. и предстоящата сесия взе решение да напусне. Ще си изкара смените до края на месеца,  дори на 31 е нощна смяна. Сега е сам в друг град,  приятелите му са тук.  Там са колегите от работата, но всеки е със семейството си по тези дни.  Управителят си е мислил, че след първия месец лекции и работа ще напусне и му е благодарен, че не е напуснал от днес за утре.  Колежките от университета са мислили след сесията да започнат работа и са се отказали.
Лошо е, че студентски стол в техния корпус няма,  а той е свикнал на готвена храна.  Досега си вземаше готвена храна от топла витрина на супермаркет. Там пък плащаше с ваучери за храна. Ще видим от февруари как ще се справя с бюджета.

Ако на 19-20 му се натрупва умора как ще я кара като по-стар? Взел е решение да напусне, защото може да си го позволи.
Както казах и по-рано, и преди 30 години като учех от 90 човека курс от София бяхме 5 и само ние работехме. На другите родителите са ги жалили ей по тоя начин.

Бояна, ако навремето само 5 сте работили, то проблемът е бил във вашите родители, а не в чуждите. Явно си е имало причина за това останлите да ги издържат и не е жалене. Не винаги са съвместими учене и работа, често трябва да правиш жертви. Почти винаги е с ученето. Което не мисля, че е оптимално. В днешно време освен всичко друго има и курсови работи много, упражнения, трупане на опит по специалността.
Така че да, ако нямаш избор е кофти и се напъваш да направиш каквото можеш. Ако имаш - пробваш и като не става качествено нито едното, напускаш.

Защо да е бил в родителите? Не съм работила, защото са ме карали, напротив, от състоятелно семейство съм, работех, защото исках да съм самостоятелна. И така се сдобих и с още една професия, защото работех като журналист. И в наши дни е много по-лесно, защото имаш интернет, учебници, преди, поне в моята специалност, всичко беше от лекции, източници на чужд език от библиотека и прочее.
Никой не е казал, че студентите могат да работят само като хамали и продавачи в денонощен магазин. Тъкмо напротив, като си студент знаеш и умееш повече, и след първи курс можеш и в своята област да работиш на ниските нива. Това си е трупане на практически опит. В доста чужди университети без да си работил, стажувал, през ваканциите или иначе, не можеш да си завериш годината.

За протокола - трудно му е да напусне. Когато отиде в града нямаше познати, всички по- големи студенти от нашия град си бяха тук или на море. Колективът го прие много добре.
Като работеща нощни смени,  а не като майка казвам, че дневния сън не е като нощния и умората се трупа.
И както казва управителя на обекта * Разбирам те напълно.  Ти си дошъл тук с друга цел й приоритети. Да работиш можеш и в родния си град и да живееш без наем".
 Синът ми  мечта за този град, тази специалност и поне засега ученето му е приоритет.  
Аз като студентка също нямаше как да работя.  Бягах от упражнения в болницата на лекции. Получавах стипендия и доколкото можех си покривах разходите. Летните ваканции обаче работих, както и сина ми.
П.С. Работата не е в денонощен магазин за алкохол и цигари.

Работа, стажове е водещото. Моя позната учи икономическа специалност, формата на обучение е дистанционна, събота и неделя не е точен еквивалент, като в България, смени си работата, за да има право да продължи да учи тази специалност.
Бояна респект, че и преди толкова години си осъзнава, че е правилно да учиш, работиш, да си самостоятелен, а не да ти пращат пари, да те мислят какво ядеш, да те жалят.... Та камоли вина на родителите да се вменява.
По света студентите работя,  учат и това е нещо абсолютно нормално, в България е някакво геройство. Няма такъв бардак, като Студентски град с вечен купон, но иначе голяма натовареност, къде в студентка общност това го има по света, да висят цяла нощ в библиотеката, не в някой бар.

Била си от София, от състоятелно семейство. Не си ли забелязвала студенти от провинцията, от бедни семейства, че нито самочувствие имат, нито визия, често нямат и дрехи и обувки за нещо различно от интервю за хамалин или продавач в денонощен магазин за студенти. С диалект, с неподдържани коси, зъби и пъпчасала кожа, не са свикнали да се държат свободно сред хора, въпреки че учат и са интелигентни.

Провинциалните деца идват с идеята, че учат за по-добра работа от касиерка и хамалин. Твърде фантастично им звучи вероятността да работят по-интелектуална работа без диплома. Родата от провинцията подкрепя това мислене, защото те самите не могат да намерят друга работа, вкл.като студенти.

Е не, вие изкарахте, че хората дошли от някъде в София са дошли от гората и приличат на аборигинени некъпани с пъпки и какво беше още...за зъбите. което не е така. Някой от тях са доста заможни дори, масово се купуват жилища с цел установяване в София. За ниското самочувствие, по-скоро обратното дори наблюдавам. Аз имах приятелка от едно малко селце в планината дошла в София и винаги с уважение се отнасяк към нея за пътя от там, до София, работа, учене и т.н., огромно развитие, но се разделихме, защото не можеше да излезе от ниския манталитет на жертва, постоянто се заяждаше, а поводите абсолютно на вид безобидни да ме "ухапе" на тема, че съм от София, в комбинация с пречупването, успехите винаги  през София и завистта.  Така, че нещата въобще не става въпрос за бедни, онеправдани, защото не са родени в София. А и София не значи хора с маниери и възпитание, защото са родени в София и дишат софийски въздух. Диалекта е избор, считам, че трябва да се говори правилно, а и дори да има диалект това не е пречка за работа, дори знам за няколко парадоксални реални случай, един е от топ компания, където не назначават "софиянци", защото били разглезени, мамини дечица. Дано това време на надцакване прованс, София и големите градове изчезне, но.като се има предвид, че дошлите някога в София след падането на Софийското жителство и вече и техните деца, та и внуци са софиянци и това ще мине. На моя приятелка директно и казаха на интервю, че не назначават софиянци, но са се объркали да я поканят, защото адреса и е н софийско село и са решили, че не е родена в София. Радвам се, че се махнах от София, само това мога да кажа.

Изобщо не съм забелязала подобно нещо. Тогава си бяха съвсем ок, бяхме 30 човека в един проект, те избраха да си ходят по купони и да киснат в кафенето, докато чакат лекции, които често не се и провеждаха, освен, че задължително присъствие се изискваше само на упражнения.
Сега не знам какви са, тогава нямаше такова разслоение в обществото, състоятелните семейства бяха състоятелни от няколко години, все пак беше комунизъм допреди 5-6 години. Може би в момента нямам поглед, може да им е по-тесен хоризонта и разслоението вече да е драматично, но поне аз не съм виждала беззъби и некъпани хора от провинцията. Съвсем нормални деца. А работа има в големите градове, има много работа, не толкова хора, които да искат да работят за еди колко си лева. И не казвам, че всеки трябва да работи или да иска да работи, но това изключително много помага. Един човек, който на 24-5 няма трудови навици, а просто диплома е в пъти по-назад от човек, който вече има и няколко години трудов стаж, контакти, умения да кооперира с други хора и да поема отговорност. И нека да не се лъжем, нашите университети не са с изискванията на Оксфорд, човек може да смогне, когато е млад и има енергия, очевидно по-буден ум щом е студент.