Издръжка на студент

  • 4 500
  • 86
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 330
Не казвам,че родителите са идеални,или,че младежа е идеално възпитан,но след като още го издържат е редно да проявява малко уважение.И аз съм противник на пушенето и не разрешавам да се пуши в къщи.
Иначе подкрепям поста,че трябва да се поддържа връзка,защото ,особено със синовете тя много бързо изтънява и се къса.

# 61
  • Мнения: 578
Едното момиче не разбра..аз си ходя на психолог Simple Smile. За звъненето сутринта- малкият син му звъня да го помоли да му донесе нещо към София. Ооо, въобще не звъня тази година. Тая драма миналата година я изживях и приключи. Че съм контролираща, контролираща съм, но честно това с пушенето въобще не го разбирам. Не мога да приема, че детето ми се трови с тия боклуци. Пък и да ти се казва да не пушиш в къщата и ти да си правиш както ти дойде. След шока вчера, днес съм по над нещата. Сигурно след седмица ще свикна с мисълта, обаче не мога да опиша колко ми е неприятно. От двете семейства само моята майка / лека и пръст/ пушеше и татко. Нито вкъщи, нито при свекърите. Оправдава се, че издържал на стреса. Утре към друго ще посегне..

Последна редакция: ср, 25 дек 2024, 21:32 от Bory Ana

# 62
  • Мнения: 2 179
Ето една много интересна книга, в която ще се преоткрие всеки и в ролята на родител, както и собственото детство и отношения с родителите и като я прочете си дава сметка, защо някой неща днес в живота му са такива.

https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli/3#textstart

# 63
  • Мнения: 693
Като бях студентка през първата година имах съквартирантка от Петрич, учеше френска филология. Родителите и бяха бедни, отглеждаха тютюн. Ръцете им бяха напукани, сухи, абе работни хора, които си изкарват прехраната на полето и тази през ден ревеше по телефона за пари, защото и трябва нов речник/учебник. И хората пращаха, вярваха, че тя учи и че не може да работи, а тя излизаше всяка вечер и го беше ударила на живот. Не завърши първи курс, влачеше 4 изпита. Като се сетя за нея и ми се повръща.
На мен нашите ми даваха първите 6 месеца по около 150 лева, после започнах почасова работа в кол център и спрях да им взимам парите. Работех след лекции + през уикенда.
Беше ми много жал за родителите ми, защото и те нямаха възможност и никога не бих злоупотребила. Но това не е само възпитание, а и самосъзнание.
На 19 години не си бебе, за да разчиташ и ревеш на вашите.
За мен 900 лева са много, а това да иска още вече е наглост. Съжалявам.

# 64
  • Мнения: 6 792
Моето момче знае как да си прави сметката,  700 за храна, фитнес, транспорт и ако се наложи някакви канцеларски материали. Храната е най-голямото перо. В стола на университета за 1-2-3 средно каза че му излиза 5-7 лв. Това с отстъпки. Но предпочитам да има разнообразно хранене. Иначе както казва сам "спагети за вечеря са най- изгодно, но понякога и дюнер си купувам".
Ама колко от вас ще успеят да карат на едно и също всеки ден?
На този етап работа няма вариант да започне, работи почти до последно два дни преди да започне му беше последният работен ден.

# 65
  • Мнения: 2 983

На този етап работа няма вариант да започне, работи почти до последно два дни преди да започне му беше последният работен ден.
Трудно е с работа и учене, синът ми го доказа. Макар,  че имаше дни без лекции и се съобразяваха за графика в един момент умората се натрупва.  Налагаше се да взема извънредно нощни смени и след това да ходи на лекции до 14 ч  или след лекции до 18ч после да ходи нощна. Като видя програмата за втория семестър, че всеки ден има лекции до 16 или 18 ч. и предстоящата сесия взе решение да напусне. Ще си изкара смените до края на месеца,  дори на 31 е нощна смяна. Сега е сам в друг град,  приятелите му са тук.  Там са колегите от работата, но всеки е със семейството си по тези дни.  Управителят си е мислил, че след първия месец лекции и работа ще напусне и му е благодарен, че не е напуснал от днес за утре.  Колежките от университета са мислили след сесията да започнат работа и са се отказали.
Лошо е, че студентски стол в техния корпус няма,  а той е свикнал на готвена храна.  Досега си вземаше готвена храна от топла витрина на супермаркет. Там пък плащаше с ваучери за храна. Ще видим от февруари как ще се справя с бюджета.

# 66
  • София
  • Мнения: 15 163

На този етап работа няма вариант да започне, работи почти до последно два дни преди да започне му беше последният работен ден.
Трудно е с работа и учене, синът ми го доказа. Макар,  че имаше дни без лекции и се съобразяваха за графика в един момент умората се натрупва.  Налагаше се да взема извънредно нощни смени и след това да ходи на лекции до 14 ч  или след лекции до 18ч после да ходи нощна. Като видя програмата за втория семестър, че всеки ден има лекции до 16 или 18 ч. и предстоящата сесия взе решение да напусне. Ще си изкара смените до края на месеца,  дори на 31 е нощна смяна. Сега е сам в друг град,  приятелите му са тук.  Там са колегите от работата, но всеки е със семейството си по тези дни.  Управителят си е мислил, че след първия месец лекции и работа ще напусне и му е благодарен, че не е напуснал от днес за утре.  Колежките от университета са мислили след сесията да започнат работа и са се отказали.
Лошо е, че студентски стол в техния корпус няма,  а той е свикнал на готвена храна.  Досега си вземаше готвена храна от топла витрина на супермаркет. Там пък плащаше с ваучери за храна. Ще видим от февруари как ще се справя с бюджета.
Ако на 19-20 му се натрупва умора как ще я кара като по-стар? Взел е решение да напусне, защото може да си го позволи.
Както казах и по-рано, и преди 30 години като учех от 90 човека курс от София бяхме 5 и само ние работехме. На другите родителите са ги жалили ей по тоя начин.

# 67
  • Мнения: 3 202
Бояна, ако навремето само 5 сте работили, то проблемът е бил във вашите родители, а не в чуждите. Явно си е имало причина за това останлите да ги издържат и не е жалене. Не винаги са съвместими учене и работа, често трябва да правиш жертви. Почти винаги е с ученето. Което не мисля, че е оптимално. В днешно време освен всичко друго има и курсови работи много, упражнения, трупане на опит по специалността.
Така че да, ако нямаш избор е кофти и се напъваш да направиш каквото можеш. Ако имаш - пробваш и като не става качествено нито едното, напускаш.

# 68
  • София
  • Мнения: 15 163
Бояна, ако навремето само 5 сте работили, то проблемът е бил във вашите родители, а не в чуждите. Явно си е имало причина за това останлите да ги издържат и не е жалене. Не винаги са съвместими учене и работа, често трябва да правиш жертви. Почти винаги е с ученето. Което не мисля, че е оптимално. В днешно време освен всичко друго има и курсови работи много, упражнения, трупане на опит по специалността.
Така че да, ако нямаш избор е кофти и се напъваш да направиш каквото можеш. Ако имаш - пробваш и като не става качествено нито едното, напускаш.

Защо да е бил в родителите? Не съм работила, защото са ме карали, напротив, от състоятелно семейство съм, работех, защото исках да съм самостоятелна. И така се сдобих и с още една професия, защото работех като журналист. И в наши дни е много по-лесно, защото имаш интернет, учебници, преди, поне в моята специалност, всичко беше от лекции, източници на чужд език от библиотека и прочее.
Никой не е казал, че студентите могат да работят само като хамали и продавачи в денонощен магазин. Тъкмо напротив, като си студент знаеш и умееш повече, и след първи курс можеш и в своята област да работиш на ниските нива. Това си е трупане на практически опит. В доста чужди университети без да си работил, стажувал, през ваканциите или иначе, не можеш да си завериш годината.

# 69
  • Мнения: 2 983
За протокола - трудно му е да напусне. Когато отиде в града нямаше познати, всички по- големи студенти от нашия град си бяха тук или на море. Колективът го прие много добре.
Като работеща нощни смени,  а не като майка казвам, че дневния сън не е като нощния и умората се трупа.
И както казва управителя на обекта * Разбирам те напълно.  Ти си дошъл тук с друга цел й приоритети. Да работиш можеш и в родния си град и да живееш без наем".
 Синът ми  мечта за този град, тази специалност и поне засега ученето му е приоритет.  
Аз като студентка също нямаше как да работя.  Бягах от упражнения в болницата на лекции. Получавах стипендия и доколкото можех си покривах разходите. Летните ваканции обаче работих, както и сина ми.
П.С. Работата не е в денонощен магазин за алкохол и цигари.

Последна редакция: чт, 26 дек 2024, 11:50 от Димис

# 70
  • Мнения: 2 179
Работа, стажове е водещото. Моя позната учи икономическа специалност, формата на обучение е дистанционна, събота и неделя не е точен еквивалент, като в България, смени си работата, за да има право да продължи да учи тази специалност.
Бояна респект, че и преди толкова години си осъзнава, че е правилно да учиш, работиш, да си самостоятелен, а не да ти пращат пари, да те мислят какво ядеш, да те жалят.... Та камоли вина на родителите да се вменява.
По света студентите работя,  учат и това е нещо абсолютно нормално, в България е някакво геройство. Няма такъв бардак, като Студентски град с вечен купон, но иначе голяма натовареност, къде в студентка общност това го има по света, да висят цяла нощ в библиотеката, не в някой бар.

# 71
  • Мнения: 23 752
Бояна, ако навремето само 5 сте работили, то проблемът е бил във вашите родители, а не в чуждите. Явно си е имало причина за това останлите да ги издържат и не е жалене. Не винаги са съвместими учене и работа, често трябва да правиш жертви. Почти винаги е с ученето. Което не мисля, че е оптимално. В днешно време освен всичко друго има и курсови работи много, упражнения, трупане на опит по специалността.
Така че да, ако нямаш избор е кофти и се напъваш да направиш каквото можеш. Ако имаш - пробваш и като не става качествено нито едното, напускаш.

Защо да е бил в родителите? Не съм работила, защото са ме карали, напротив, от състоятелно семейство съм, работех, защото исках да съм самостоятелна. И така се сдобих и с още една професия, защото работех като журналист. И в наши дни е много по-лесно, защото имаш интернет, учебници, преди, поне в моята специалност, всичко беше от лекции, източници на чужд език от библиотека и прочее.
Никой не е казал, че студентите могат да работят само като хамали и продавачи в денонощен магазин. Тъкмо напротив, като си студент знаеш и умееш повече, и след първи курс можеш и в своята област да работиш на ниските нива. Това си е трупане на практически опит. В доста чужди университети без да си работил, стажувал, през ваканциите или иначе, не можеш да си завериш годината.

Била си от София, от състоятелно семейство. Не си ли забелязвала студенти от провинцията, от бедни семейства, че нито самочувствие имат, нито визия, често нямат и дрехи и обувки за нещо различно от интервю за хамалин или продавач в денонощен магазин за студенти. С диалект, с неподдържани коси, зъби и пъпчасала кожа, не са свикнали да се държат свободно сред хора, въпреки че учат и са интелигентни.

# 72
  • Мнения: 17 842
Провинциалните деца идват с идеята, че учат за по-добра работа от касиерка и хамалин. Твърде фантастично им звучи вероятността да работят по-интелектуална работа без диплома. Родата от провинцията подкрепя това мислене, защото те самите не могат да намерят друга работа, вкл.като студенти.

# 73
  • Мнения: 2 179
Е не, вие изкарахте, че хората дошли от някъде в София са дошли от гората и приличат на аборигинени некъпани с пъпки и какво беше още...за зъбите. което не е така. Някой от тях са доста заможни дори, масово се купуват жилища с цел установяване в София. За ниското самочувствие, по-скоро обратното дори наблюдавам. Аз имах приятелка от едно малко селце в планината дошла в София и винаги с уважение се отнасяк към нея за пътя от там, до София, работа, учене и т.н., огромно развитие, но се разделихме, защото не можеше да излезе от ниския манталитет на жертва, постоянто се заяждаше, а поводите абсолютно на вид безобидни да ме "ухапе" на тема, че съм от София, в комбинация с пречупването, успехите винаги  през София и завистта.  Така, че нещата въобще не става въпрос за бедни, онеправдани, защото не са родени в София. А и София не значи хора с маниери и възпитание, защото са родени в София и дишат софийски въздух. Диалекта е избор, считам, че трябва да се говори правилно, а и дори да има диалект това не е пречка за работа, дори знам за няколко парадоксални реални случай, един е от топ компания, където не назначават "софиянци", защото били разглезени, мамини дечица. Дано това време на надцакване прованс, София и големите градове изчезне, но.като се има предвид, че дошлите някога в София след падането на Софийското жителство и вече и техните деца, та и внуци са софиянци и това ще мине. На моя приятелка директно и казаха на интервю, че не назначават софиянци, но са се объркали да я поканят, защото адреса и е н софийско село и са решили, че не е родена в София. Радвам се, че се махнах от София, само това мога да кажа.

Последна редакция: чт, 26 дек 2024, 14:19 от Sephora ❤

# 74
  • София
  • Мнения: 15 163

Била си от София, от състоятелно семейство. Не си ли забелязвала студенти от провинцията, от бедни семейства, че нито самочувствие имат, нито визия, често нямат и дрехи и обувки за нещо различно от интервю за хамалин или продавач в денонощен магазин за студенти. С диалект, с неподдържани коси, зъби и пъпчасала кожа, не са свикнали да се държат свободно сред хора, въпреки че учат и са интелигентни.
Изобщо не съм забелязала подобно нещо. Тогава си бяха съвсем ок, бяхме 30 човека в един проект, те избраха да си ходят по купони и да киснат в кафенето, докато чакат лекции, които често не се и провеждаха, освен, че задължително присъствие се изискваше само на упражнения.
Сега не знам какви са, тогава нямаше такова разслоение в обществото, състоятелните семейства бяха състоятелни от няколко години, все пак беше комунизъм допреди 5-6 години. Може би в момента нямам поглед, може да им е по-тесен хоризонта и разслоението вече да е драматично, но поне аз не съм виждала беззъби и некъпани хора от провинцията. Съвсем нормални деца. А работа има в големите градове, има много работа, не толкова хора, които да искат да работят за еди колко си лева. И не казвам, че всеки трябва да работи или да иска да работи, но това изключително много помага. Един човек, който на 24-5 няма трудови навици, а просто диплома е в пъти по-назад от човек, който вече има и няколко години трудов стаж, контакти, умения да кооперира с други хора и да поема отговорност. И нека да не се лъжем, нашите университети не са с изискванията на Оксфорд, човек може да смогне, когато е млад и има енергия, очевидно по-буден ум щом е студент.

Общи условия

Активация на акаунт