Желязото е много ниско (под 10 не е ок), оттам ще се смъкне и феритина още. С ниско желязо няма как да е оптимална щитовидната. Реално над това се фокусирай. С желязото задължително да пиеш и фолат Вит Д 5000 е много, особено ако кърмиш (по пролактина предполагам че да?). Особено сега с лятото 1000-2000 макс ще са ти достатъчни.
- Публикувана: 18 дек. 2024, 13:56 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2025, 19:15 ч.
Догодина, до амина, в "Искам бебе" бебета ще има
Здравейте, момичета. Влизам да споделя, че на 9.05 се роди нашият син Теодор с фините мерки 2620г. В крайна сметка с много зор успях да го докарам до прилични килограми и родих в 38+2г.с. Искам да ви благодаря за съветите и подкрепата. Накратко, родих в крайна сметка секцио. Следящата беше на мнение, че трябва да опитам индуцкия, имала съм шансове в деня преди приема ми за раждане. Пробва да ми отлепи мехура, но не се получи. Все пак ми падаше малко по малко тапата, но в деня на прием израждащия ме прегледа и директно ми каза, че няма да стане с индукция, нямах нито разкритие, нито изгладена и скъсена шийка и въобще отказа да ме индуцира. Бях доста разстроена, честно казано трудно приех секциото, но към днешна дата съм доволна от така стеклите се обстоятелства. Бебето макар и малко се адаптира чудесно, въобще не се е налагало нищо допълнително дадоха ми го на следващата сутрин като ме преместиха от реанимация. Здрав е и чудесен, не мога да му се нарадвам. Желязкова все пак доста точно предвиди колко ще е, като деня преди приема в болницата го измери 2580г.
Кърменето се оказва голямо предизвикателство и напасването вкъщи, не очаквах, че няма да има никакъв режим и всичко е тотален хаос, спане, ядене, акане, направо нямам 2 секунди свободно време.
fearless, благодаря за загрижеността
Поздравления за грижата за себе си, аз направо нямам време да се сетя дори да пия витамини, не знам кога ще остане време да правя изследвания и да проследя след раждането каква е ситуацията. Акутирокса знам, че е доста добър, моя приятелка го ползва, защото нещо не се влияеше добре от другите, но честно казано предвид цената, аз си карам с еутирокс, ако няма проблем. Аз мисля да си продължа с желязото, защото съм си с анемия и е цяло чудо че влязох да раждам с хемоглобин 117. В болницата ми казаха, че трябва да си го продължа.
Кърменето се оказва голямо предизвикателство и напасването вкъщи, не очаквах, че няма да има никакъв режим и всичко е тотален хаос, спане, ядене, акане, направо нямам 2 секунди свободно време.
fearless, благодаря за загрижеността
Поздравления за грижата за себе си, аз направо нямам време да се сетя дори да пия витамини, не знам кога ще остане време да правя изследвания и да проследя след раждането каква е ситуацията. Акутирокса знам, че е доста добър, моя приятелка го ползва, защото нещо не се влияеше добре от другите, но честно казано предвид цената, аз си карам с еутирокс, ако няма проблем. Аз мисля да си продължа с желязото, защото съм си с анемия и е цяло чудо че влязох да раждам с хемоглобин 117. В болницата ми казаха, че трябва да си го продължа. 
Честито момченце, не е чак толкова малък, нека да расте здрав и за напред 🍀 Радвам се всичко е минало добре. Първите 1-2 месеца са хаос, после се напасват лека по лека нещата. Изследвания преди да са минали 3 месеца от раждането за мен е безсмислено да се правят. Витамини така или иначе е хубаво да се пият и при кърмене, желязо щом са казали също.
SGC, честита рожба 🩵🤗
Моят син Дарин се роди в навечерието на 20.04 със спешно секцио, преносен с два дни и както се очакваше, мнооого голямо момче 😍 3780гр. и цели 55 см./с дребни мама и татко 😁/. Ако плацентата не беше превита на две от сраствания и малкият с четири пъти увита пъпна връв около вратлето, щеше да е над 4 кг., но доста е страдал милият. Слагам в скрит текст как протече раждането.
Моят син Дарин се роди в навечерието на 20.04 със спешно секцио, преносен с два дни и както се очакваше, мнооого голямо момче 😍 3780гр. и цели 55 см./с дребни мама и татко 😁/. Ако плацентата не беше превита на две от сраствания и малкият с четири пъти увита пъпна връв около вратлето, щеше да е над 4 кг., но доста е страдал милият. Слагам в скрит текст как протече раждането.
Скрит текст:
Вие в началото по колко кърма имахте? Аз изцеждам по 30мл общо от двете гърди на хранене. Само веднъж успях 50мл. Но ние бяхме разделени с малчо, а категорично ми бяха забранили да си барам гърдите и да се цедя....Притеснявам се, че бебчо много малко е наддал. Иначе го изписаха след 8 дни и дори беше наддал, тежеше 4030гр. на 28ми април, а на 16ти май е 4400гр...само 400 грама за 17-18 дни. Скоро ще направи месец, а няма да има и един килограм отгоре... 🥺 На 19.04 следобяд ми пада тапата, в 21:20ч. ми изтичат част водите и са зеленикави. Малко преди полунощ ме приеха в болницата. Разкритие само едно пръстче.....Най-лошият сценарий е да ти изтекат водите преди да има контракции. Погледнаха ме на ехограф, лекарката вика, че би трябвало да е 3500, което е пълна глупост и не видя най-важното нещо, което щеше да коства живота и на двама ни! Пуснаха тонове и ме оставиха на една кушетка. Към 1ч сутринта започнаха нерегулярни контракциии на 15-20мин, после един час на 6 мин. и т.н. Преди да си тръгне нощната смяна ме прегледа за разкритие и ми казва 5 см, казвам си йееее, геройче съм, още толкова и ще се гушкаме. Идва след два часа другата смяна и ми казва 2-3см......бях толкова отчаяна. Тя ме заряза с часове, постоянно питах, извикаха я след не знам колко време, но разкритието било същото. Реално раждах по естествен път около 10-11 часа с нерегулярни контракции. След това ми включиха окситоцин към 13ч. и ме накараха да вървя в коридора със системата. Естествено контракциите станаха прекалено непоносими.....вече раждам 15 часа без упойка, а сухото раждане е по-болезнено. Към 17:30ч повиках анестезиолог, защото 15-16часа с контракции, без вода, без храна, без сън те оставят без сили, а тепърва трябва да напъвам. Поставянето на епидурална упойка не е особено приятно, бях вързана на не знам колко места. Общо за целия престой имах абокати на общо пет места. До последно си и останах с два. Идва към 20:30ч другата смяна и след всичките мъки се оказва, че разкритието е 5-6см. Иначе усещах всяка една контракция след упойката, но без болка. На 5 мин. бяха. Пуснаха ми тонове и за първи път контракции. Оказа се, че и двете не са добре. Лекарят беше възмутен как още ме държат и аз самата не съм настоявала за секцио/това не мисля, че е моя работа, защото двете смени преди това бяха категорични, че ще родя естествено и било нормално като първескиня да раждам 24 часа и нагоре/. Почти 24 часа без води, а секцио се прави на максимум 12-18 часа без води. Моите бяха и зелени, вече бяха изтекли всичките отдавна. Казаха ми да решавам, но нямам време, вкараха ме за спешно секцио и казаха с пълна упойка. Махнаха епидуралната, защото за нея е трябвало много висока доза. Надишаха ме с кислород, сложиха абокат, венозна и после интубация. За мен си беше шок! Събудих се много зле, цялата трепераща и ужасни болки, много тежки торби с лед и пясък на корема. Казаха ми мерките на бебчо и че почти е бил починал....цели 4 пъти стегнато увита пъпна връв около вратлето и рамото, никакъв шанс за естествено раждане!!!!!! А това може да се види и на най-тъпия ехограф.....Не е изплакал веднага, вкарват го веднага в кувьоз на кислород и антибиотици. Моето положение не е било по-добре, ако не ни бяха вкарали за секцио. При мен не е било просто секцио, а коремна операция. Левият ми яйчник изобщо го нямало, някъде е потънал в червата, ужасни сраствания, които са превили плацентата на две и напълно изместена матка вдясно. Лекарят каза, че съм загубила много кръв и предупреди, че трябва двама души да има в готовност да дарят кръв. За щастие не се наложи.
Възстановяването ми е много бавно, повече от три дни бях в реанимация, а бебчо в кувьоза. За първи път го видях в кувьоза за малко чаааак в сряда. В четвъртък ми го докараха, а аз бях в паника. Учим се да се кърмим и след това пие адаптирано мляко. Беше на два вида антибиотици и чакахме хемокултурата. Преди това на кислород, системи, албумин. Цяла вечност бяхме в болницата. Вече сме си вкъщи, на 28ми април ни изписаха и се надявам да забравим този кошмар.
Възстановяването ми е много бавно, повече от три дни бях в реанимация, а бебчо в кувьоза. За първи път го видях в кувьоза за малко чаааак в сряда. В четвъртък ми го докараха, а аз бях в паника. Учим се да се кърмим и след това пие адаптирано мляко. Беше на два вида антибиотици и чакахме хемокултурата. Преди това на кислород, системи, албумин. Цяла вечност бяхме в болницата. Вече сме си вкъщи, на 28ми април ни изписаха и се надявам да забравим този кошмар.
SGC, честит Теодор!
Кактус, честит Дарин, лошото да е зад вас!
За кърменето в началото 30-50мл на изцеждане е ок, минава цял месец и нещо до регулиране на кърмата. Аз обаче мислех че това е много малко, додавах АМ и яко оплесках кърменето в ретроспекция. Направи онлайн консултация с Хедра или Ася, ако държиш да кърмиш. И възстановяването ти е пряко свързано с кърмата също.
Кактус, честит Дарин, лошото да е зад вас!
За кърменето в началото 30-50мл на изцеждане е ок, минава цял месец и нещо до регулиране на кърмата. Аз обаче мислех че това е много малко, додавах АМ и яко оплесках кърменето в ретроспекция. Направи онлайн консултация с Хедра или Ася, ако държиш да кърмиш. И възстановяването ти е пряко свързано с кърмата също.
