Вярвате ли че всичко се връща?

Мисля, че се връща. В природата има равновесие - няма само добро или само лошо. Така е устроен светът. Мога да дамо много примери лични, но не мисля, че има особен смисъл. Просто знам, че е така от личен опит и вече го вярвам.
За това винаги опитвам да съм добър човек и когато срещна някой, който не е, просто го заобикалям. И без това лошите хора ги радва вниманието, което получават. Хем се ядосват, че са игнорирани, хем аз си пазя спокойствието.

Аз лично не мисля, че кармата работи точно така - днес някой извършва нещо лошо, с което ощетява/наранява други хора или животни, и след няколко месеца или години на него или на някого от близките му се случват подобни неща на това, което той е направил преди...

По-скоро, ако вярвам в самата карма, бих я възприемала като натрупване на негативна енергия от собствените или действия на близки до нас хора, която остава с нас и в евентуални следващи животи и ни влияе, така че да си научим уроците, които сме скипнали в предишните. И това влияние се изразява в неприятни до ужасяващи събития. В интерес на истината, донякъде съм склонна да мисля, че е възможно и така да се обяснят лоши неща, случващи се на добри в този живот хора...

Разбира се, всичко това е в сферата на догадките, а може би и фантазията ни.

Ами, не, не го вярвам. Как да го кажа, ако някой ми е навредил, за да приема, че му се е върнало, трябва поне да го видя, че страда. (Но по принцип от де да знам, че не му се връща за нещо друго, та да се почувствам овъзмездена?) Знам как отмъстително звучи на теория, и  понеже не съм такава како Сийке, приемам, че аз съм човекът, който не трябва да допуска грешки в никоя посока.

На това се казва "търкулнало се гърнето, намерило си похлупака" 😂

Едно съм разбрала - колкото повече се вкопчваш в нещо толкова повече това нещо те убива измъчва. Примерно ако се стискаш и се опитваш да пестиш, накрая ще стане нещо дето да ти вземе спестеното. Ако се страхуваш че някой ще ти изневери - считай че ще ти се изневери. Ако те е страх че ще останеш на улицата - ще останеш на улицата. Ако те е страх че някой ще се отнесе лошо с теб - ще се отнесе лошо с теб.
Такаче - оперираш от позицията, че всичко ще е наред, пък каквото стане ще му мислим като стане. Ако дава Господ - дава (но нямай големите очаквания ) ако не дава значи това не е твоето. Ако някой се е появил да те нагруби, да те излъже, да отнеме нещо от теб е защото ти си се вкопчил в това нещо. Тоя идва от името на кармата да те научи че ти нещо нередно правиш. Примерно алчен си, ревни в си, горд си, арогантен си или вманиачен си по някой.

Нищо не се връща, уви, поне не по "кармичния" начин. Понякога закономерно се връща по чисто човешкия - ако си гадняр и си вършил зло, хора се отдръпват от теб и жънеш каквото си сял. Но пък има достатъчно гадняри, които си живеят прекрасно.

Аз лично нямам приципна позиция. Понякога вярвам във вселенската справедливост, друг път не.
Гледам на събитията, които лично ме касаят от различни перспективи и си избирам да вярвам в най-изгодната за мен хипотеза. Някои неща ги приемам като уроци, а други, като - по-малкото зло, че винаги може и по-зле.

Не ме топли мен възмездието. Предпочитам "гадняра" да се усети да не прави повече зло другиму( това което е причинил на мен няма да се изтрие), отколкото да страда по някакъв начин.

По казуса на авторката, че я четох и в друга тема(ако не се бъркам). Аз в твоя случай бих приела, че това не е човекът с който да имам деца и ако ми е много важно ще се ориентирам към друг, вместо да губя време с този.

За съжаление, според мен, абсолютно нищо не се връща. Животът е хаос и тото, каквото изтеглиш на случаен принцип това ще ти се падне. Един човек ми разби живота, ама истински, зъл психопат. Ами  нищо му няма, живее си необезпокоявано,  а няма как и по линия на съвестта да му се върне, защото не притежава такава. Хората са измислили тази теория за кармата, за да приемат по-леко несправедливостта на живота. Истината е, че животът е жесток.

Е, още е жив Asia1, тъй че има време да му се върне.

Сетих се за една колежка. Тя се подиграваше на хората. Особено на тия с болки в кръста. Никога не е имала, не знае, но трябва ли да се подиграва.
И на мъжа си включително му е викала - стига си мрънкал, какво пък толкова те боли.
И аз съм с проблемен кръст и врат, сколиоза, хернии, каквото се сетиш.
Имам си периоди с проблеми и на мен се опита да се подиграе в един период в който бях обострена. Изсъсках и да не се обажда, да не и дойде утре до главата, тогава да и кажа - какво се оплакваш.

И момента дойде няколко месеца по-късно. Видя тя какво е да не можеш да станеш от леглото, да ти се схване крака, да ти мият задника, да ти обуват дрехите.
2 месеца беше много зле.
Като се върна почна да ми  оплаква колко много я е боляло. Вика ми "нямаш си на идея"
Мали  като я почнах. Викам аз ли нямам на идея, като от 10 годишна съм с драми и това което ти си преживяла за два кирливи месеца, аз съм го прекарвала много пъти за 40 години. Викам не помниш ли как се опита да се подиграваш?  И с другите колеги и с мъжа си го правеше. Ами ти дойде до главата, нали?
Млъкна и почна да се оправдава как не било подигравка.
Та се промени, вече не се обажда така.

Мисля, че се връща, по един или друг начин. Но не винаги е 1:1 с направеното, може по друг начин, в друго време.
Колкото до конкретния повод на авторката, не смятам, че това е причината. Просто с въпросния човек сте се разминали във времето, в което сте поискали деца. В това няма нищо лошо, просто разминаване. И мисля, че навремето правилно си постъпила - за такива важни и лични неща човек трябва да слуша себе си, а не когото и да било друг, та бил и в това време партньор.
Авторке, ако има конкретна причина в момента при теб, решението вече са го написали, а и ти го знаеш - консултация с лекар.
Ако търсиш причина в сферата на нематериалното, по-скоро си помисли дали в момента не изживяваш някаква форма на териториален конфликт - например ако живеете на квартира с чести кофти включвания от страна на хазяина, ако живеете при роднини и те също ви се месят за нещо, абе ако там, където живееш, не се чувстваш спокойна и нещо те тормози. Ако има такова нещо около теб, постарай се да отстраниш този фактор. Понякога такива неща действат на психиката и блокират забременяването, докато нещо не се промени и жената не усети, че има безопасен и спокоен терен за бъдещото майчинство.

Мно ясно.
И добро,и лошото се връща. Тъпкано

Точно това ми е една от най-актуалните теми напоследък.
Това, което виждам като примери е, че далеч не всичко се връща. Тук в БГ особено много се вижда, че някои правят възможно най-лошите неща и се отървават реално без наказание. Да, и аз чета за разни такива неща как се връща на децата, правнуците и т.н., на въпросният сгрешил, ама в някой друг живот, че даже ходих и н регресия да видя дали не си плащам за изминали грехове… Уж изчистих там лошата карма, ама знам ли.. 😁
Честно казано, нещастията се случват буквално на всички, просто животът е труден и лошите неща са повече от добрите. Дали те са в резултат на карма или Божие наказание, не знам, но то безгрешни хора няма.
Аз за себе си знам, че съм постъпвала грешно и ми се е връщало, даже напоследък съм много стресирана от факта колко лоши неща ми се случиха в последните няколко години, някои накуп и се питам дали Бог ме наказва или иска да ми даде урок, но вече някак не вярвам на случайности. Само, дето сега почвам да се страхувам, че а си помисля нещо лошо (или недай си, Боже, направя нещо лошо), а ще ме сполети нещо ужасно отново. Сега разбирам как са живеели бедните душици, оковани от църковни догми през Средновековието.
Много се надявам, че този ми идиотски период ще отмине, защото искам да си живея някакси спокойно, то пък не може да съм добра и послушна оттук насетне во веки.
Иначе - истински се старая да съм мила и добра, в услуга на хората и се радвам, когато някой го оценява, но това е детска радост, аз не го правя за някаква изгода.
Разбира се, гледам да изпращам позитивна енергия към Вселената, но какво става оттам насетне, идея си нямам.
А на въпроса дали някой, който ми е направил нещо лошо му се е върнало - не знам, честно казано. Иска ми се да вярвам, че не е било заради мен, защото човекът ми е все още близък и реално не искам да страда.

По тази тема мога да кажа доста неща, но ще бъда кратка. За някои има карма, за други не, за повечето все пак има. Защото повечето се връщат много пъти.

Не съм и се замисляла , аз не съм злопаметна и няма да ме интересува особено , ако на някой му се “върне”. Не злорадствам и не се вълнувам от чуждото нещастие .
За себе си гледам да съм позитивна , да помагам , ако мога с нещо , но не очаквам да ми се връща . По принцип мисля , че хораа , които дават получават повече и обратното .

А на диктаторите как може да им се върне? Измъчвали и затрили хиляди хора и то години наред? Това е по повод събитията в Сирия. Много ми стана мъчно за децата, които са били в затворите и гледали изтезанията, а и самите те били изтезавани. Ами зверствата на ИД от преди няколко години? Да не споменавам други подобни случаи от близкото и далечно бъдеще.