Че при комунизма кой е разполагал с множество скъпи имоти в центъра на София?
Ма ко, да не си ти?
Ма ко, да не си ти?
- Публикувана: 19 дек. 2024, 22:37 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2025, 22:06 ч.
Вярвате ли че всичко се връща?
За отказана резервация 2 счупени ръце?! Наистина ли го приемате като възмездие? Много жестоко ми се вижда.
Аз съм против отмъщението и търсенето на лична разплата. Ако има висша сила, нека даде същото на постъпилия лошо, но лично на него, не на децата.
Аз съм против отмъщението и търсенето на лична разплата. Ако има висша сила, нека даде същото на постъпилия лошо, но лично на него, не на децата.
Е, те не са ходили да й счупят ръцете. Видели са го и са си казали, че може да е свързано. Не е много приятно да оставиш две сами жени по нощите да си търсят квартира.
Определено ми харесва концепцията за карма, така има стимул да сме добри 
Иначе преди няколко месеца бях свидетел на инстант карма - някакъв мъж, паркира джипа си, заемайки целия тротоар, за да вземе детето си от урок по английски. И тъй като нямаше къде да стъпе, стъпа в градинката отстрани и попадна на кучешко ако 😅 Много се смях. Ако не беше паркирал като г*з, нямаше да му се случи.
Иначе преди няколко месеца бях свидетел на инстант карма - някакъв мъж, паркира джипа си, заемайки целия тротоар, за да вземе детето си от урок по английски. И тъй като нямаше къде да стъпе, стъпа в градинката отстрани и попадна на кучешко ако 😅 Много се смях. Ако не беше паркирал като г*з, нямаше да му се случи.
Тук се цитират случаи, когато т.нар. връщане е крайно непропорционално, да не кажа жестоко. Ако така работи висшата сила - тя е също толкова зле.
Скрит текст:
В годината, в която се върнах от майчинство, щяха официално да дават 13 заплата. Правилата бяха такива, че заради 1 седмица неотработена реално нямаше да взема. Накрая също толкова официално отмениха 13-тата.
Не че не изпитах леко злорадство, но... каква полза имах лично аз - никаква
Не че не изпитах леко злорадство, но... каква полза имах лично аз - никаква
За отказана резервация 2 счупени ръце?! Наистина ли го приемате като възмездие? Много жестоко ми се вижда.
Аз съм против отмъщението и търсенето на лична разплата. Ако има висша сила, нека даде същото на постъпилия лошо, но лично на него, не на децата.
Аз съм против отмъщението и търсенето на лична разплата. Ако има висша сила, нека даде същото на постъпилия лошо, но лично на него, не на децата.
Цитат на: vondito
Вярвам, да. Имам пример за жесток човек, който си отиде сам и в ужасно състояние. Години наред тормоз над синовете му, които накрая не искаха да го погледнат дори.
Определено ми харесва концепцията за карма, така има стимул да сме добри
Скрит текст:
Иначе преди няколко месеца бях свидетел на инстант карма - някакъв мъж, паркира джипа си, заемайки целия тротоар, за да вземе детето си от урок по английски. И тъй като нямаше къде да стъпе, стъпа в градинката отстрани и попадна на кучешко ако 😅 Много се смях. Ако не беше паркирал като г*з, нямаше да му се случи.
Не зависи от вярванията му за карма, ад, рай.
Ако го прави за това е фалшива доброта.
Като ученичка имах съседи цигани мафиоти. С проституция се занимаваха, наркотици, убийства, кражби.
И бяха много религиозни хора. Домовете им в икони, целите в кръстчета, пък в колите си какъв кич от икони, не е истина.
А друг човек пълен атеист, но много добър човек, наистина добър. Та е до човек.
Аз съм на принципа не прави това, което не искаш на теб да се прави.
На теория страхът от бога възпира хората, които "самостоятелно" не са достатъчно морални и добри.
На практика - не знаем кой е наистина вярващ (страхуващ се от бога), кой кое смята за добро и така нататък. Имам предвид, че той може да е вярващ, уж искрен, но морално, в ума си, да не регистрира злото, което прави, като зло.
На практика - не знаем кой е наистина вярващ (страхуващ се от бога), кой кое смята за добро и така нататък. Имам предвид, че той може да е вярващ, уж искрен, но морално, в ума си, да не регистрира злото, което прави, като зло.
Кармата я има. Винаги. Обаче не работи, както на нас ни се иска. Ако са убили баща ти (на Анонимен),отвличали са те, грубиянствали няма как за 1 живот да изкупят всичко. Понякога трябват няколко прераждания. Казват, че болните дечица (едно от най-фрапиращите случаи)) са наказание най-вече за родителите. Ако си вземат успешно изпита продължават напред. Ако не - другия път пак ще има същия урок. Всички сме така. Този живот са уроци. Непрекъснати. Като научим един, минаваме на следващия. Като не сме - урокът се повтаря под една или друга форма. Няма да ви казвам колко ситуации имах, различни естествено, но в корена си едни и същи, докато си науча определения урок. А това дали ще се върне на Минка и Драганка - да, но дали ще е в този живот и под каква форма - хич не ме интересува. Те да си берат гайлето. Аз си продължавам напред.
Последната ситуация беше, в която се обаждат от 1 място, че ме НАЗНАЧАВАТ, давам сума пари за изследвания, карти, имунизации и прочее, отивам, оттам явно се обадиха на предишната и какво е говорила не знам, но ми идва отговор, че аз съм психично нестабилна (с малко по-друг изказ, но кой от вас ще каже така на човек, който вижда за 2ри път в живота си като 1вия път е бил на интервю, на което го е харесал за позицията).
Ми, усмихнах се, казах, че явно не е трябвало да съм там, намерих страхотна работа, на която съм и до днес и съм много доволна. Пък, кога и и как ще се връща на еди-кой си не ме интересува, да се оправят!
И точно в това е смисълът да не помним. Защото, онзи ден помагах на майка с дете вс увреждания, ако знам, че предния път ме е изнасилил и убил майка ми няма да мога да простя и да помогна, нали. А така го правя. И не, не за да ми се връща нещо. А защото така го чувствам. Човек трябва да е добър, защото така трябва, а не за да извлече полза от това.
А другите - явно не са достигнали до това. Имат още да учат, като си научат определените уроци, ще са на друго ниво, после нови уроци и така. Не може да учиш в университет и да не можеш да четеш, нали. Или да те пуснат в училище, а ти да си още в яслена възраст и да ходиш с памперс.
Етапи.
Всеки си минава през тях.
Последната ситуация беше, в която се обаждат от 1 място, че ме НАЗНАЧАВАТ, давам сума пари за изследвания, карти, имунизации и прочее, отивам, оттам явно се обадиха на предишната и какво е говорила не знам, но ми идва отговор, че аз съм психично нестабилна (с малко по-друг изказ, но кой от вас ще каже така на човек, който вижда за 2ри път в живота си като 1вия път е бил на интервю, на което го е харесал за позицията).
Ми, усмихнах се, казах, че явно не е трябвало да съм там, намерих страхотна работа, на която съм и до днес и съм много доволна. Пък, кога и и как ще се връща на еди-кой си не ме интересува, да се оправят!
И точно в това е смисълът да не помним. Защото, онзи ден помагах на майка с дете вс увреждания, ако знам, че предния път ме е изнасилил и убил майка ми няма да мога да простя и да помогна, нали. А така го правя. И не, не за да ми се връща нещо. А защото така го чувствам. Човек трябва да е добър, защото така трябва, а не за да извлече полза от това.
А другите - явно не са достигнали до това. Имат още да учат, като си научат определените уроци, ще са на друго ниво, после нови уроци и така. Не може да учиш в университет и да не можеш да четеш, нали. Или да те пуснат в училище, а ти да си още в яслена възраст и да ходиш с памперс.
Етапи.
Всеки си минава през тях.
И в библията е написано, че децата плащат греховете на родителите.
Логично е да създаде по-голямо осъзнаване на връзката действия и последствия, но не се получава така в реалността.
Майка ми се разболя от рак. Имаше дълго лечение, разходи и година болнични. Когато излезе в болнични разбра, че шефът и не я е осигурявал на парите, на които са подписали договор и се наложи да бъде дълго време в болнични с нищожни пари. Нито се е занимавала да го съди нито нещо друго. Нямаше сили за това. Беше много труден период.
Няколко години по-късно разбрахме, че същият този шеф има тумор в мозъка. Отиде си за 1 месец, за съжаление.
Мога да разказвам и същата история като на Рори. Цяла фамилия близки роднини вече 3-то поколение си отиват без време много млади. От едно нещастие в друго. Там се опитах да стигна до някой поколения назад и да разбера какво е направил, защото няма друго обяснение. Няма генетични заболявания, които да са причина. Просто нещастие след нещастие и то върху най-добродушните хора, които познавам. На мравка път правят.
Идеята за кармата я има в много религии и народи, но сме много далеко от осъзнаване на нашите думи и действия и какво носят след себе си.
Логично е да създаде по-голямо осъзнаване на връзката действия и последствия, но не се получава така в реалността.
Майка ми се разболя от рак. Имаше дълго лечение, разходи и година болнични. Когато излезе в болнични разбра, че шефът и не я е осигурявал на парите, на които са подписали договор и се наложи да бъде дълго време в болнични с нищожни пари. Нито се е занимавала да го съди нито нещо друго. Нямаше сили за това. Беше много труден период.
Няколко години по-късно разбрахме, че същият този шеф има тумор в мозъка. Отиде си за 1 месец, за съжаление.
Мога да разказвам и същата история като на Рори. Цяла фамилия близки роднини вече 3-то поколение си отиват без време много млади. От едно нещастие в друго. Там се опитах да стигна до някой поколения назад и да разбера какво е направил, защото няма друго обяснение. Няма генетични заболявания, които да са причина. Просто нещастие след нещастие и то върху най-добродушните хора, които познавам. На мравка път правят.
Идеята за кармата я има в много религии и народи, но сме много далеко от осъзнаване на нашите думи и действия и какво носят след себе си.
Виж, аз не казвам, че е така, нито , че не е така. Но вярвам в кармата и че нищо не е случайно. Не ме разбирай погрешно, общувам и подкрепям болни дечица, работя с тях, помагам както мога. Но вярвам, че за да се случи нещо такова си има някаква причина. Аз също се смятам за честен , почтен и добър човек (околните вероятно също), но СЕГА. Предния път, ако съм била съратник на Илзе Кох в концлагерите и съм вършила непростими неща, това че сега и на мравката път правя няма особено значение, защото ще трябва да си платя за изродщините, нали.
Много пъти съм се питала защо загубих 1вото бебче, защо трябваше да преживея в 8ми месец бременна болката от раздялата, защо трябваше да остана сама с бебето и да преживея всички неща, които ми се случиха и не бяха никак леки Ами, ако предни път съм ги разделила тях двамата, това е начин да ми върнат, нали. Или пък ситуацията е просто уроци, през които трябва да минем, аз да стана по-силна и уверена, по-мъдра, да се науча да се отстоявам Че, ако не беше станало така да се боря съвсем сама с живота знаеш ли как щях да се науча на тези неща.Точно никак.
Много пъти съм се питала защо загубих 1вото бебче, защо трябваше да преживея в 8ми месец бременна болката от раздялата, защо трябваше да остана сама с бебето и да преживея всички неща, които ми се случиха и не бяха никак леки Ами, ако предни път съм ги разделила тях двамата, това е начин да ми върнат, нали. Или пък ситуацията е просто уроци, през които трябва да минем, аз да стана по-силна и уверена, по-мъдра, да се науча да се отстоявам Че, ако не беше станало така да се боря съвсем сама с живота знаеш ли как щях да се науча на тези неща.Точно никак.
Изтрих го, за да не пречи на дискусията, но същината остава.
Не вярвам в настоящи и минали животи, не вярвам в уроци от минали животи.
Не виждам никаква реална причина да приемаме за аксиома, че случайности не съществуват, а всичко е възмездие и ако не е за тоя живот, значи е имало минал. Според мен това е отново човешката природна склонност да се търси справедливост и обяснение.
Не вярвам в настоящи и минали животи, не вярвам в уроци от минали животи.
Не виждам никаква реална причина да приемаме за аксиома, че случайности не съществуват, а всичко е възмездие и ако не е за тоя живот, значи е имало минал. Според мен това е отново човешката природна склонност да се търси справедливост и обяснение.
Препоръчани теми