Вярвате ли че всичко се връща?

Кой знае дали се връща.
Имай напредвид, че те ги знаят кармичните закони.
Чела съм разни теории такива.
Те са давали заповеди, лично не са убивали.

Защо непрененно трябва да се върне, докато са живи? Може да ги застигне в прераждане или да удари поколенията им. Трябва да се мисли извън кутията.

Иначе според мен по-скоро кармичността е по-скоро някакъв житейски модел, отколкото магично нагласяне на справедливостта от скрита сила.

Ако откраднеш жената на някой, обикновено тя сама по себе си е неверен човек и най-вероятно някой ще я открадне от теб след време.
Ако помогнеш на предател, най-вероятно ще предаде и теб. Те затова в миналото са избивали цели родове на предатели - не за отмъщение, а просто са искали да изкоренят предателската жилка, заложена в гена им.
Ако помогнеш на човек с ценности и добродетели, той ще ти се отплати по-най-добрия начин.
И т.н.

То и това е малко плоско мислене.
Кармата ще застигне и неверната жена. Това с изневярата е двупосочно. И двамата би трябвало да застигне, а е възможно да се приеме, че това е кармата на този на който са му краднали жената. Тоест може би той е краднал някоя преди и сега крадват неговата. Абе порочен кръг е таз работа с прераждане и карма
А и да откраднеш нечия жена, може и да се счита за услуга. Отървал си се от неверна жена.

Връща се до някаква степен но не всеки се жегва че да му се случват гадории си го е предизвикал .Един пресен пример тук от Турция където съм в момента.Познавам един богат човек който има пари,и сега понеже се тегли голямата лотария тук изхарчи четири хилядарки за билети.Човек да му се чуди за какво са му тези пари.Вместо с тези пари да раздаде на бедните.Същият този лятото оцеля по чудо със семейството си ,а работници му да има как ще ги накара да спят на работа,за да плащат силиконите на жена му .

Не разбрах връзката с темата в този случай. Къде е кармата, къде е връщането?
Значи човека има пари и той има правото да реши дали за билети или на бедните ще ги дава. Това е негово право.
Той решава как ще третира служителите си, също така и закона там може да го позволява.
Отделно работниците на са роби, те доброволно се съгласяват на кофти условия. Това че някой не си знае границите си е негов проблем.
Да оцелее уж по чудо, явно някой го пази, лошо няма.
Жена му като има силикон, какво от това?

Не вярвам - според мен е здравословно да приемеш, че животът е понякога несправедлив. Много по-лесно се живее вместо да се дразниш, че нещо не е честно или да се успокояваш / надяваш на някой нещо да му се върне - това е ужасно за самия теб!

Интересна тема. За съжаление и аз не вярвам, че има някаква вселенска справедливост, макар че много ми се иска.

Дали сте много примери, но за мен най-големият грях е да отнемеш живот или умишлено да причиняваш огромна болка. Тези дни си говорих с моя приятелка и някак стана дума за Максим Стависки. Въпреки че уби едно младо момче и завинаги парализира 18-годишно момиче, човекът се отърва леко, живее си живота, работи, има семейство. Едва ли всичко му е безпроблемно, то кой човек няма проблеми, но къде е кармата тук?

Дано да си я получи в тоя живот Стависки, дано.


Нещо весело по темата

https://www.facebook.com/reel/1212707453124778

Интересно ми е, че когато темата е кармата, обикновено става дума за нещастие, несправедливост, болка и така нататък... Ще е интересно да сподели някой, който е направил добро и му се е върнало. Защото все пак имаме и поговорка, че няма ненаказано добро...

Не, не мисля. Няма карма, няма вселенска справедливост. Но аз и в отвъдния живот не вярвам.

Не вярвам в кармата и пренасянето на присъди и наказания в различни животи и поколения. То и в прераждането не вярвам.

Но от гледна точка на вселенската справедливост вече казах, че имам пред очите си немалко примери, които карат човек да се замисли. И злото се връща, но и доброто обаче. Поне на мен са се връщали добрини, направени съвсем спонтанно, без планиране.

Та в цитирания случай – да, Стависки причини голяма злина. Но едва ли някой страничен може да каже как протича всъщност живота му – извън ПР, в действителност. И второ, как работи кармата, когато един човек освен злини прави и много добрини? Може въпросният да е направил повече добро и това да компенсира донякъде злото, което  е причинил.
Размишлявам си просто – опитвам се за себе си да си изясня механизма.

Вселенската справедливост...кой я раздава като няма нищо? Случайност ли е винаги и възможно ли е да има толкова случайности?
Да се обърнем към науката... Физиката твърди, че има енергия има и материя. Материята е сгъстена енергия. Това значи ли, че и ние сме енергийни същества по тази логика? Ако сме тогава каква част от тази енергия остава, под каква форма, къде отива? Има ли възможност да бъде направлявана, най вече от кого? Отговорите на тези въпроси ще дадат сигурност дали има карма.

Склонна съм да вярвам в кармата, защото преди години нараних чувствата на един човек по много особен начин и после по абсолютно същия особен начин ми се върна. Няма да изпадам в подробности, но като казвам особен наистина искам да подчертая, че е нещо, което не може така случайно да ти се случи. 🤷🏼♀

В полза на обратната теория ще кажа и аз смятам, че на някои хора изглежда никога не им се връщат лошотиите. Обаче от къде можем да сме напълно сигурни, не знаем какво всъщност се случва в живота на този човек.

Вярвам, че с карма или без, трябва да изхождаме от принципа да се отнасяме към другите, както бихме искали да се отнасят те към нас.

За отмъщения не се хабя.

Въпросът е че хората очакват кармата да работи веднага. Да го видят за да повярват. Но нещата не се случват веднага. Времето за човека е затворено в едни има няма 70 и по-малко съзнателни години
 За кармата или квантовите частици, на кой което му харесва това не е измерител.

Не се хабя винаги да отмъщавам, но има неща не търпя и като ми кипне, съм човек на крайностите.
И ако мога си отмъщавам и чувството да го върнеш е много приятно. Нарича се възмездие, справедливост, както ти харесва.
На предишната работа се случи. Колектив от 13 жени. Не всички се държаха лошо разбира се, половината много добре знаеха, че другите са интриганти и мързеливи. Шефката хал хабер си нямаше от естеството на работа, тя си създаваше мнение от клюки и злословене.
Всичките си вършеха само тяхната работа. Аз освен моята, вършех и на останалите.  И вместо благодарност, получавах нападки, че трябвало още. Плюс и оставах след работа много часове, но не се заплащаше. Вика ми шефката, ти нямаш семейство, длъжна си. Насолвах я за това, ама явно не го стопли милата.
Даже като влязох в болница за операция си позволи шефката след изписването да ми вика да съм се връщала. Викам и - какви ги говориш, аз съм с коремна операция, плюс съм със страшно възпаление и на 3 антибиотика.
Ама не можело ли лаптоп да ми донесат. Викам не може, моето здраве е най-важно. Ти си шефката, намери си някой да ти върши работа. Вика ама наистина ли цял месец сега няма да те има. Викам, не  само че цял месец, но и два даже ще ги направя. И ако продължаваш да нахалстваш, ще ги направя и три и повече не ме притеснявай.
Като се върнах продължиха с глупостите. Трябваше на три бюра да работя. Другите не разбира се. Защото едната ми колежка беше заета да си праща селфита наляво и надясно и не можеш да се справи с елементарни задачи.
Та реших в труден момент да си поддам молбата. Месец преди преместването на фирмата. Плюс напуснаха две колежки. Екстра се получи.
Като я подадох молбата първите думи на шефката бяха - ето, тя ни предава. Викам и - не съм женена за фирмата и ако искам се махам, не желая да работя с  неблагодарни хора и използвачи.
На следващия ден отношението се смени, мазни и мили бяха. Осъзнаха какво ги чака като се махна.
Не им сработи нефелното подмазване. Също така през последния месец започнах и аз да работя бавно и лежерно и да върша само моите си неща.
След напускането им се е наложило да работят по 15 часа на ден. Заместничката ми изпадала в истерия от много работа. Звъняха ми да ме питат това как се правело, онова как се правело. Викам ако не си правеше селфита докато те обучавам, щеше да знаеш + и вече не работя, та не съм длъжна да ти обяснявам. Имаш си инструкция, чети и търси.
Обаждаха ми се някои да ми си извиняват, сега осъзнали аз  какво съм правила. Включително и шефката.
Ама да съм се връщала. Казх, че не желая да работя с тях и с определена част на екипа. Смятам, че като ходя на работа трябва да има елементарни правила на поведение и отношение, а в тази фирма няма.
Е, след време същата шефка беше уволнена, не можела да се справи с воденето на отдела.
След напускането дошло и младо момиче. И на нея и казала, че щом няма деца, трябвало да работи извънредно.
Онова обаче подала жалба за обида и дискриминация. Съсипала я.