Вярвате ли че всичко се връща?

Мисля, че това, за което говориш (да ти се върне нещо хубаво), като цяло се нарича по друг начин. Преди време бях гледала едно интервю на Силва Дончева в YouTube и там обясняваше, че кармата винаги се отнася до лоши неща, наказание, защото е един вид съдба, което идва от съд (тоест си осъден заради свои предишни действия). И в този смисъл всеки има карма. А имаше и такъв въпрос - дали има толкова добри хора в един живот, та в някакъв следващ да имат супер много късмет и щастие заради това - това тя го нарече дихарма. И, доколкото си спомням, каза, че много рядко се случвало, защото няма такива едва ли не безгрешни хора. Иначе там явно бяха замесени астрология и религия - май Бялото братство - та не знам коя част от тези идеи откъде точно идва. Въпреки това, цялото нещо беше доста интересно за слушане, но на мен малко не ми допадна леката ехидност, с която се говореше за тези неща. Все едно от позицията на някакъв съдия и палач и тн.

Много четох като се отвори света ни за всякакви неща. Стигнах до извод, че е хубаво да знаеш  информативно от всичко по малко, но почне ли вживяване и  практикуване , става зле работата.  За мен е да изгледам филм или прочета книга, една фентъзи, дето  при силно впечатляване държи три дни и забравяш. Не забравиш ли - има проблем.

Карма, дхарма, прераждания и т.н. идват от източните религии и философии. Като се прибавят и юдео-християнските постулати и става един уникален тюрлю гювеч, който е много удобен за всякакви "експерти", които търсят известност и печалби през ненаказуеми дейности.
Възхищавам се на убедеността, с която разни врачки, баячки, астролози и нюейдж лечители, твърдят разни неща - ще кажеш, че лично те са били свидетели на Големия взрив, формирането на Галактиката, първите стъпки на хомо еректус, възхода и падението поне на шумерската цивилизация. Ама се възхищавам и на наивността на последователите им, които взимат всичко за чиста монета и почват да посещават разни женски и мъжки кръгове, където им прочистват енергийните центрове с мамбо-джамбо ритуали.

Случаят на Елора е много готин пример, но не ми се струва да е карма. Просто като напусне човекът-оркестър и другите се налага да почнат да вършат нещо и оле, мале, какво стана. Ми стана, щото сте некадърни и смотани.

Карма щеше да е ако шефката й отиде в друг екип примерно и с нея се държат както тая овца се е държала с Елора или нещо подобно. В случая тая просто си е страдала от собствената простотия.

Имах един много смотан шеф, който все ни мислеше за симулатори и мързеливци. Бяхме в сграда, в която не се отварят прозорците, а филтрите на климатизацията господ знае чистеха ли се. И един като кихне в оупън спейса и после всички болни.

Така колежката до мен нещо се разболява, той вика, че лъже. На другия ден вече е с грипоподобни симптоми и е болничен. След ден вече и аз болна. Около нас 4 човека още с грип. Беше хващал да работи нашата работа без дори да знае какво правим и кое как се прави… беше направил такава каша…
Ама не е карма това, просто е нагъл и тъп!

hechicera, аз го дадох във връзка с отмъщението.
Но за много неща не отмъщавам, не съм дребнава, бързо ми минава, но в този случай се трупаха много неща.
Но има и връзка с кармата. Просто побутнах кармата да поработи по-бързичко за половината колектив.

Това е често срещано, някой влачи , като се изнесе - назначават двама на негово място и пак не е същото. Като не знаят да си ценят кадрите. Но не е карма.

Не знам карма или не е карма.
За мен си получиха заслуженото.

Като загубих първата си бременност си задавах често въпроса защо на мен ?Някаква карма ли изкупувам? С какво го заслужих това? Ми с нищо . С нищо не са заслужили и децата да се раждат болни или да се разболяват и умират. Не вярвам в кармата. Всички, които са ми причинявали умишлено злини са добре. Доброто сърце понякога е тежък товар. Общо взето не само в кармата не вярвам, и в Бог вече не вярвам и в това, че доброто винаги побеждава не вярвам вече също.

Да,вярвам.Всичко се връща.
И в момента точно това наблюдавам..

Сега се сещам за нещо близко - колкото пъти се чудя на човек, постъпка, ми се случва същото ,сякаш да разбера защо, та да не се чудя.

На мен ми се е случвало да видя нещо в някой, което не ми харесва и да се окажа в същата ситуация със същото това нещо , което не ми е харесвало. А-ха момент.

Вече спрях да вярвам.Има много хора около мен които сториха злини и заслужават да им се върне.Е живеят си щастливо и необезпокоявано.
Аз като човек никога не съм правила лошо на някой.Винаги съм се раздавала за хората,дори и за непознати.Жертвала съм здравето си,времето си ,другите да са добре и да помогна с каквото мога.
През последните три години обаче само лоши неща ми се случват,все едно съм в един омагьосан кръг.

Не вярвам в това, че всичко се връща. По-скоро на всеки човек се случват и хубави и лоши неща.
Ако вярваме в кармата, гледаме лошите и казваме - ето, върна се.
Ако не вярваме, гледаме хубавите и казваме - ето, няма възмездие, добре си е.
Всичко е в нашите глави.
По-скоро, понеже съм религиозна, вярвам, че животът ни е подготока за друг живот и от постъпките ни зависи как ще се чувстваме в другия живот, но не като ад и рай, а по-скоро като тъга за грешките и радост за добрите постъпки.
Но теорията ми има много слабо място и то е страдащите дечица. Какво би научило тук едно бебенце и какво ще чувства на онзи свят, ако си е отишло само след дни или седмици живот. Малко няма смисъл. Пък ако е за наказание на родителите направо е зловещо.
Така че, все повече си мисля, че всичко, което ни се случва е на случаен принцип, кой каквато клечка изтегли.
П.П. Преди време един от мениджърите ме прецака. Напуснах, намерих си веднага друга работа, но ми беше криво, главно защото собственикът не ме защити, а бях много лоялен служител.
Малко след това бях на един езиков курс и учителката ни даде да пишем есе дали има карма или не т.е. да си изберем една от двете тези и да я защитим.
Аз естествено написах, че няма карма и един оп примерите беше този с мениджъра, още ми беше криво, хах. Та освен езиковите ми грешки, учителката отдели доста време да ми обясни, че  карма има, но пострадалите не виждат възмездието. Т.е. мениджърът ще си плати за некоректното отношение към мен, но аз няма да го видя и разбера.
Тази учителка много ми допадаше и може би и затова ми направиха тогава впечатление думите и, и после съм се връщала от време на време да мисля по тях.

В една книга , езотерична, авторът е лекар, не успява да спаси детето си, променя специалността си. И  смята, че има контакт  , връща в минали животи. та детето е било да го  промени и се занимава с психология. Бил е хирург и детето с болно сърце , едно на милион случай. Да не сгреша автор не го споменавам.
 Та децата не са за грехове, а като души в помощ на други. Това са теории, но  ако помагат да сме в мир със себе си - приемам да ги има. Понякога ни трябва обяснение, защита от нас самите. Душите ,които идват в помощ са извървели своя път  на развитие и  от  друг ъгъл идват да помагат, като учители, с мисия.

 Ще кажете : бабини деветини,  писах ,не съм вярваща, но съм любопитна. И темата за прераждане разглеждах като почина мъжът ми ,за успокоение. После я  забравих, но помня по нещо.

Може ли да споделиш коя е темата за прераждането?Би ми било интересно да прочета.