Аз съм с 1ва бременност след ин витро. По принцип в момента съм в 15 + 3 и терминът ми по 1ви изчисления е 5 юли, и следя и юлската тема, но вчера на женската консултация излезе, че бебето върви с 5 дни напред, та може и да съм във вашия отбор.
Правихме БХС на 31.12 и всички рискове бяха много ниски, та не сме правили пренатален.
Вчера обаче шийката, при измерване, се показа 34 мм и следящият лекар ми изписа 2 по 2 Магнерот и каза, че ако след 2 седмици се е скъсила още, си оставам у дома до края.
Аз като типично психо изчетох де що има в бгмама по темата и за нещастие в главата ми се набиха негативните развръзки.
Вие как се справяте с притесненията по време на бременност?
Изобщо не се справям, мисля, че ще полудея, ако продължавам така. Нон стоп са ми филми в главата. Аз се занимавам с деца с проблеми в развитието и... знанията, която имам ми пречат в момента. Иначе със сина ни, с него бяха млада, безгрижна и нямах никакви опасения, бях сложила едни розови очила и нон стоп бях в розовите облаци. Днес дори смених и клиниката, в която се следях досега, понеже неонатологията там не е блестяща и тази мисъл ме напрягаше, та се преместих в Токуда. След срещата с лекаря се почувствах доста по-спокойна. Иначе натрапчивите мисли се опитвам да ги гоня... понякога става, понякога не става... Голям филм е!

Но и в това ни е чара, все с лека ръка скачаме от цвят на цвят... 