Липса на финанси за здраве

Според моя опит - когато пациентът има предписани лекарства за някакво заболяване, изискват от отделението да си ги занесе заедно с дозировката и те ги дават. След това връщат останалите при изписването. Лечението, което прилагат и, за което е приет пациентът е безплатно. При нас до болницата има.магазини и може да се купи всичко, ако не си лежащо болен или отделението да е под карантина.

Придружителя не е от персонала, а някой от семейството, плащаш му легло, не за обслужването.

Имах предвид, че срещу заплащане някои санитарки, сестри и пр. се съгласяват персонално да полагат някакви грижи за пациент, който не може да се обслужва сам. Извън смяната им може и само с този пациент да се занимават.

За придружител близък невинаги е възможно да ти дадат легло, дори и да искаш да си платиш. Аз за баба ми сутрин съм отивала, вечер съм си заминавала да спя на хотел, защото нямаше възможност. С детето в педиатрията на детска кушетка съм спала, в която, естествено, не можех да се побера в цял ръст.
Дори и нищо да не платиш на придружителя, защото ти е близък, реално е доста скъпо за него, ако идва от далеч. Може и неплатен отпуск да се наложи да ползва, пътят и нощувките също не са евтини.

Извън смяна нямат право, а по време на смяна нямат време, ще си стои болния опикан, осеран, гладен и жаден и само дето ще си дадеш парите, а трябва и преди всяка смяна да ходиш да плащаш на тая, която идва на смяна, тоест сутрин и вечер.

В “Пирогов” лежах с помлян крак и после с възпаление на бартолиновата жлеза. Нито храна съм плащала, нито за грижи, персоналът беше безупречен.
Баба ми беше с инсулт в “Света Анна”, не я оставиха необгрижена и без пари. А не е да не сме предлагали.
Извън това смятам, че извън тежки и редки заболявания здравеопазването ни не е скъпо.

Това в коя болницата е?
Сутрин жените се подмиват, както в АГ-отделенията. Сменя им се постелното бельо. За да не се цапат чаршафите с биологични материали изискваме еднократни пелени. Памперси ползваме за операционната за да не се изпуснат по нужда от спиналната упойка. На мъжете им се изхвърля урината от уринаторите. Полива им се да си измият ръцете и очите. Дава им се чаша и малко легенче да си измият зъбите. Това се прави от нощната смяна - сестра и санитарка. Първата смяна им дава закуската, пълни им вода, сестрата дава лекарствата. Лекарствата, които се изписват по здравна книжка болният трябва да си ги носи. НЗОК вече е отделила пари за тях.
Някои болни не харесват храната от болницата.  Близките им носят веднъж дневно, съхранява се в хладилник и в часовете на закуска и обяд се носи от санитарка. На първа  смяна работят две санитарки - едната е около болните, другата е да върши работа извън отделението.  Вечер след 17 ч има свиждане и близките имат свободен достъп до болните си роднини. Носят им вечеря, хранят ги, говорят си, получават информация за състоянието им.  В тази част на деня работят една сестра и санитарка.  Те са за болните в отделението,  за спешните случаи и за тези, които трябва да бъдат приети. И ако вие сте за спешен прием, а оперирания болен е сринал кръвно ......
Има много съобразителни деца, които много добре обгрижват родителите си - помагат им да сменят пижами, тренират заедно раздвижването, осъзнават, че в един момент всички грижи ще са върху тях самите. Има и такива,  които носят една торба с храна и казват, че това е работа на персонала.  Ееее, работа е,персонала ще преоблече баба пет дни, ще я нахрани, но като се прибере в къщи с гипсирана ръка започва чуденето как да я облекат .
Жените винаги  могат да поискат подлога за малка нужда. След дефекация винаги се прави тоалет. В 24 ч жените се подканват за малка нужда. Обезболяващи се правят в 20 или 22 ч според назначенията. Много е приятно някоя дъщеря да звънне в 22 ч по телефона и да пита дали сестрата е направила инжекция. Дори пациентката да спи, вече е събудена, заедно с другите две жени в стаята. Това е един ден в провинциална болница.
Допълвам: Придружители на възрастни пациенти никога не е имало, дори срещу заплащане.  Това е характерно за болници, в които се заплаща и "избор на екип"". Придружители на деца до 6 г. се настаняват безплатно без право на храна. За деца над 10 г се заплаща по 10 лв на ден. Това не е политика на отделението,  а на болницата.  И сигурно много хора ще скочат срещу мен заради децата, но .....  Една общност на 12 г. омъжват дъщерите си и да питат как ще са сами, няма нужда.  Другите са на 16, 17 г по дискотеки и вили, полицията ги носи и издирва родителите по механи, но иначе децата не могат сами в болница.

Къде е тоя лукс?

В болница в дълбоката провинция.  И хората пак са недоволни и искат София,  Русе, Варна,  Плевен.

Чакай, чакай, мъжът ми е със 75% инвалидност за двата импланта на тазобедрените му стави и ЛЛ му взема 1 лев, когато вземам електронна рецепта за ежемесечните му лекарства. Зълвата беше пенсионерка и на нея вземаше 1 лев за рецептите. Това редно ли е?

Мъжът е освободен от потребителски такси, както при ЛЛ, така и при болнично лечение.
Пенсионерите заплащат такса от 1 лв. при ЛЛ и пълна потребителска такса при болнично лечение.

Димис, в доста софийски болници пребивавах през последните години, но такива грижи, каквито описваш, никъде не видях. Не съм ги видяла и в окръжен град преди години, когато баща ми и майка ми са били в болница.
Обикновено съм виждала как сестри и санитарки се карат на пациентите. А в някои престижни болници трябваше много да внимавам какви системи и инжекции са тръгнали да ми слагат - дали са моите лекарства, или чужди, нищо, че в книгата е записано в червено, че съм алергична, или се напъват да ми наблъскат фраксипарин, въпреки, че са минали само няколко часа от прием на ксарелто. Такива работи, дето могат да те убият набързо.

В първа градска болница, тази, която е до НДК, преди години нямаше чаршафи на леглото на пациента и санитарката предложи да си дадяла нейните лични да сме застелили леглото, за временно ползване срещу сума пари, която беше достатъчна за купуване на нови чаршафи. Същата предложи да обслужвала пациента срещу пари. И другаде съм получавала предложения от санитарките срещу сума пари да обслужват болния. Все е било в мизерни болници, вероятно с лошо ръководство. Имало е и болници с много добри битови условия, модерна апаратура, много съвестно вършене на работата от персонала, където са отказвали категорично дори и почерпка и накрая сме подписвали документ, че не сме заплащали нищо и че никой не ни е искал пари.

Битовите условия са под всякаква критика.  Това отделение сякаш не е в болницата. Все още обаче има хора да работят, незнам до кога обаче.
Diorela знам,  че не навсякъде е така. В друго отделение лежа бабата на ММ. Достатъчно ми беше да видя шишето и да разбера, че вода не й е давано. Добре, че бях по майчинство и намираха начин да ходя три пъти на ден.
Останах изумена как в хирургично отделение в университетска болница няма храна дори и срещу заплащане.  Това, че трябва да е течно-кашава за първите дни от операцията няма да коментирам. Бях оставила бебешки пюрета на татко.  За това се бях сетила, хем диетични, хем стерилизирани да не се развалят.
Тези директори, които са взели решение бельото да се пере в частни перални и храната да е кетъринг са за управители на хотели.  Недопустимо е в хирургично отделение,  на лежащо болни да искаш собствени чаршафи. Всички манипулации и нужди се извършват в леглото.  Как ще дадеш мръсен с кръв чаршаф / изцапан от кървене при операция или превръзка/на близките да го изперат?
Базова храна също трябва да има. Има си диети за определените заболявания.  Как ще предложиш меню с ястия като за ресторант? То е ясно,  че там играят комисионните.
Но трябва да има меню за диабетици, за оперирани болни, за възрастни хора.  
Общо взето не е лесно нито за пациентите,  нито за работещите.

1 лева плащат пенсионери без ТЕЛК. Пенсионери или не, хората с ТЕЛК са освободени от потребителска такса, както и децата до 18 години. Майка ми е с 85% ТЕЛК и не пращаме никъде нищо, дори този 1 лев.

Мерси, Мама Ру, мерси, Димис.