Вероятно всички познаваме двойки, при които наистина отношенията са една непрестанна борба. За съжаление, в много от тях има и някакъв вид насилие, патологична ревност, зависимост.
Познавам няколко жени (около ~25, неомъжени), с които съм по-близка и които често ми се оплакват от партньора си и се чудят дали да скъсат с него. В началото мислех, че наистина искат съвет и помощ. Изслушвах, не си налагах мнението, просто им казвах, че ако са нещастни, имат правото да търсят щастието си другаде, както и да не мъчат човека до себе си... Съгласяваха се и след няколко месеца историята се повтаряше. Мине се, не мине година и отново чудене и маене да седят ли с този човек, или не. Сега тактично сменям темата, ако стане на въпрос.

Може би, защото аз имам анти пример в живота си чрез моите родители, наистина ми е трудно да разбера какво задържа хората в отношения, които и от Космоса изглеждат изчерпани, особено ако нямат брак, деца или нещо друго по-сериозно, което да ги задържа. Не е и като да нямат опции, та да са се хванали като удавник за сламка. Ниско самочувствие? Зависимост? Инертност и мързел? Или може би връзката им тайно ги удовлетворява?