Публикувана: 29 дек. 2024, 13:19 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2025, 00:16 ч.

Случвало ли ви се е да надраснете средата си?

2 968
35
1

# 15 29 дек. 2024, 16:04 ч.

Мнения: 4 399

Какъв е пътят, по който си тръгнала, за който приятелката ти казва, че не ѝ харесва?

"Надрастване" има малко високомерен смисъл, станала си една мъдра, зряла, а другите са някакви вдетинени тъпаци, които не са ти на нивото. Ако ходиш с тази нагласа, нормално е да отблъскваш хората.

# 16 29 дек. 2024, 16:23 ч.

Мнения: 2 506

Може да се е увлякла по разни дзен-мен сектантнски практики. Тя се чувства духовно извисена, а приятелите й я имат за смахната, и я отбягват.

# 17 29 дек. 2024, 16:23 ч.

Мнения: 330

С много хора съм се отдалечавала с времето, просто така се случваше и покрай местене и тн. Ами просто в един момент нямате какво да си кажете. Не е редно да има обвинения или сръдни.
Но пък виж, когато някои хора вече нямат място в живота ти, освобождават място за други. Ще дойдат тези нови хора в един момент по естествен начин.
Нормално е предишните да ти липсват. Носят спомени и мили моменти, които сте имали. Ако ти е възомжно, бъди с тях в добри отношения.
Това, което си описала и те е подразнило като коментар от плиятелката ти е малко особено. Значи те си имат някаква представа за теб и ти нямаш правото да се промениш ли, какво? Слагат те в тяхната си рамка и спират да възприемат новата теб. От друга страна, възомжно е да виждат нещо, което на теб ти убягва. Опитай се да поговорите и разгледай казаното от нея колкото можеш по-обективно.

Едит: по последните два коментара над мен не изключвам като възможност.
Всъщност, ако беше пораснала и надраснала средата си и приятелите си,духовно извисила се, нямаше да се дразниш на казаното от приятелката си.

Последна редакция: нд, 29 дек 2024, 16:28 от TheHotChili

# 18 29 дек. 2024, 16:56 ч.

София
Мнения: 3 073

Няма лошо да мислиш, че си с нещо повече от другите, но става лошо като почнеш да го показваш. Общо взето всички сме хора, замесени сме от едно тесто и всеки минава през много неща в живота си. На мен ми е трудно да кажа дали съм надраснала някого. Може така да ти изглежда само в твоите очи и да мислиш, че другите не се вълнуват от толкова възвишени неща. Но не знаеш какво е в главата им, каква е историята на живота им, нито болката им. Така че може би е по-добре да го погледнеш и от този ъгъл - не гледай от какво се интересуват другите и как техните интереси са нещо по-глупави от твоите, а гледай само себе си.

# 19 29 дек. 2024, 17:19 ч.

София
Мнения: 3 118

Нищо не си "надраснала", просто си си променила мирогледа.
Иначе по темата : още в детска възраст ми се наложи да порастна по-бързо заради тежко детство, така да го наречем. След това и в университета беше така. Докато моите състуденти ходеха по дискотеките, то аз работех и успях да купя първото си жилище ( въпреки, че не съм от бедно семейство и бях материално подсигурена).

# 20 29 дек. 2024, 18:05 ч.

София
Мнения: 8 324

Ако говорим за разминавания в интереси и среда, да, случвало ми се е. Кварталните приятели бяха заменени с такива от следването и за мен това е нормално. Част от кварталните образи вече се трансформираха в квартални пияници, няма как да имаме взаимоотношения.
Имам приятелства от ученическите години, но имам и нови - от следване, от работните места и пр. За мен това са нормални процеси. Това, че на 18+ сме купонясвали заедно, но означава, че на 46 ще седна да пия ракия с тях пред блока, когато ме вълнуват съвсем други неща. Умишлено използвам този краен пример, но става ясно какво имам предвид.

# 21 29 дек. 2024, 18:36 ч.

Мнения: 12

Разбирам те, нещо подобно се случи и на мен. Само човек, преминал през идентична ситуация, може да я разбере, както и това, че изразът "надрастване на средата" не е свързан с надменност, а с усещане.
Изкарах изключително тежки в психически аспект 7 години, през които останах и без нито един приятел. Плюсът от целият този тормоз е, че болката е най-добрият и най-бързият учител - все едно човек влиза в ускорител и усвоява уроците на живота много по-бързо, но това не се случва на всички хора - както може би е станало с приятелите ти. Нормално е, животите ни се развиват по различен начин, поемаме по различни пътища, колко пък скучно би било иначе... Blush

Съветът ми е да направиш по един опит за разговор/среща с някои от тях, може да се изненадаш. На момента ще усетиш имате ли допирни точки. Ако ли пък не - здраве да е. Хубаво е човек да знае, че е направил всичко по силите си, за да може да затвори страницата (ако е нужно) с чиста съвест и без останали въпроси.

# 22 29 дек. 2024, 18:37 ч.

София
Мнения: 6 589

Това не е надрастване, а разминаване. Случва се, нормално е.
Малко приятелства оцеляват драстични житейски промени. Което пък понякога е за добро. Ако приятелката ми има четири деца и говори само за пюренца - няма какво да си кажем особено. И аз няма да съм й интересна с моите теми. И така…

# 23 29 дек. 2024, 18:58 ч.

Мнения: 14 630

Самата ти се определяш като надрастнала. Искаш нова среда. Тоест, спряла си да харесваш досегашните си приятелки, а се възприемаш на по-високо ниво от тях.
Чудно ли е, че те го усещат и от своя страна не те харесват вече?
Ако държиш на някого, няма да му говориш отвисоко. Но ако вече не го одобряваш, намери си други приятели, които да са на новото ти високо ниво.
Щом така искаш и щом така се чувстваш.
Причината е в теб и решението е само твое.

# 24 30 дек. 2024, 10:20 ч.

Мнения: 2 179

Аз мисля, че малко бъркаш понятията, ти просто си се променила и не виждам драма, а по-скоро стари разбирания и ограничени идеалиистични вярвания за някаква приятелство, което идеализираш. Живота е като пътуване с влак, един се качва, друг слиза, и това е нормално, рядко някое приятелство е от детство до края на живота ни. А надраскване на средата е нещо различно, когато някой си стои и нищо не прави и така си му е добре, а ти учиш, надграждаш, развиваш се, четеш и отваряш мирогледа си, надрастваш средата си и няма какво да си кажеш с човека, който не е мръднал в развитието си и живее с вярвания, как всичко е става с познати и няма смисъл, знае си всичко и философства, но няма да прочете, чуе това информация, живота се развива постоянно.

# 25 30 дек. 2024, 10:31 ч.

София
Мнения: 15 163

Хората се разминават в определени моменти, но това не е надрастване. Докато си се терапевтирала вероятно си се надъхала с някакви теории за просветление, позитивно мислене, чакри, аури и прочее, които пропагандираш и, с които парадираш, вероятно затова дразниш хората около теб. Има го и в самата тема с това надрастване. Ти си въобразяваш, че си се извисила над средата си, а вероятно изобщо не е така. Просто си отишла в друга посока.

# 26 30 дек. 2024, 13:41 ч.

Мнения: 9 908

Цитат на: Анонимна-та в нд, 29 дек 2024, 13:19

Интересно ми е дали на някой му се е случвало да надрасне хората в живота си и оттам нататък какво се е случило.

Накратко моята история: през пандемията развих паническо разстройство и потърсих помощ сравнително бързо,ходих по лекари и психиатри,също прочетох много психологическа литература. Освен това загубих и близък човек,което също ми повлияя. Сега-засега нещата са наред и контролирам положението,усетя ли, че се надига тревожност започвам да действам. Работя върху рутината си,промених начина си на хранене,грижа се повече за себе си,защото не искам кошмара да се повтори. С всичко това дойдоха нови приоритети и интереси и осъзнах грешки от миналото си. Хем съм си същия човек,хем вече не съм.

Започнахме обаче да се разминаваме с приятели от детството,от университета. Мен вече други неща ме вълнуват,те си карат по старо му. Мъчно ми е,защото това са хора,които познавам в някои случаи от 10-15 години, знам,че е част от живота да се разминаваме и няма виновни,но все пак ми тежи. Даже приятелка ми каза,че не й харесва по какъв път съм тръгнала,което ме издразни. Не съм станала надменна,не съм си променила отношението,просто усещам,че имам нужда от нови хора в живота си,други занимания,други теми за разговор ако щете.

Някой преживявал ли е нещо такова?

Променила си се, но това не значи, че непременно си надраснала средата си. Не всяка промяна е растеж. Предвид споделените подробности бих го определила като устояване. Параметрите на растежа за мен са други.

# 27 30 дек. 2024, 13:58 ч.

София
Мнения: 37 582

Средата ми е бих казала същата, хората в нея са различни. Аз като цяло съм широкоспектърна и мога с всеки според потребностите, рядко смесвам групите/ хората. Но на чисто битово ниво съм в среда, която ми импонира и е сходна с изходното ми положение.

С някакви хора от детството и ученето съм знаела, че още тогава ще се размина. Имало е момент на тъга, но не съм си помисляла да застивам някъде, че да бъда приета.

Обикновено така става в живота и точно надрастване е за мен.

# 28 2 ян. 2025, 19:15 ч.

Мнения: 7 131

Е, що за въпрос, вероятно на почти всеки се е случвало. Просто при теб явно на по-късен етап. Различни амбиции, възможности, стичане на живота. Аз например имам приятелка, с която бяхме неразделни дълги години. Но тя професионално се насочи по много различен път, започна работа свързана с обикаляне на света. Била е къде ли не, срещнала е много хора и култури. Моята професия е по-масова, междувременно създадох семейство и деца. Ежедневието ми е свързано в голяма степен с ангажименти около децата, докато тя разполага с цялото си време за себе си. Чуваме се, виждаме се понякога, но допирните ни точки са предимно спомени от миналото Simple Smile

# 29 2 ян. 2025, 19:59 ч.

Мнения: 2 139

Тук идва въпросът кое стои по-високо в ценностната система (извинявам се за клишето) - това да се фокусираш върху себе си и да се самоусъвършенстваш или това да направиш нещо за някой друг, например да създадеш деца, да ги възпиташ и образоваш, което ще е някакъв принос за обществото (не е задължителен, разбира се, просто един възможен), да имаш някаква общественозначима работа, да се занимаваш с благотворителност? За всеки е различно, аз затова питам какво точно разбира авторката под "израстване". Може и първото да доведе до второто, даже това е най-добрият вариант, но не при всеки се получава така. Обаче някои си мислят, че като са се вглъбили в себе си, четат литература за самоусъвършенстване и мотивация, почнат да спортуват и да се хранят здравословно, да пътуват из целия свят, решават, че са се извисили духовно и интелектуално, а всъщност никога не са направили нищо за никого. За мен последното е израстване. Но не е задължително за всеки да е така и няма нищо лошо е това. Само казвам, че приятелите на авторката може да мислят като мен, а тя да мисли по другия начин.

Препоръчани теми

Къде/Как се срещнахте с партньора ?

С какво ви дразнят свекървите? – 167

След развода - нов партньор

С какво ви дразнят комшиите?

Причина:

Причина: