Случвало ли ви се е да надраснете средата си?

И аз съм имал така приятели от младини с които сме били много близки, а сега сме безкрайно далечни. Нормално е да се развиваш, няма как да си на 20 винаги и да мислиш само за купони и прочие - в един момент почват да те вълнуват по-дълбоки неща. От друга страна поговори с приятелките си - виж и тяхната гледна точка - какво точно не харесват в промяната ти.

Нормални разминавания са това, едва ли сте очаквали през следващите 50-60 години да сте все на една вълна и в една орбита със съучениците и съседите си. Хората имат различно темпо и на живот, и на развитие, някои имат повече възможности за реализация, някои се местят в друг град, дължава, континент... с което се променят схващанията им за живота и околните. Нормални неща са това.
Сега, дали си надменна или не, ние няма как да отсъдим. Може да не усещаш, но може и отсреща някой да се е докачил от чувство за малоценност. Както казах - нормални неща са това, не задълбавай излишно.

Не разбрах как си надрастнала средата си, какво си постигнала? Докторантура, професура, успешна печеливша работа? Или си надрастнала средата си, работейки над себе си?

Не съм надрасвала никого, просто спрях да съм удобната. Ако аз не пиша по повод, е равносилно да съм умряла. Спрях да имам сантименти. Били са някога тия хора в живота ми, вече не са - много важно.

"Разминаване" не е "надрастване".

Иначе да, и при мен е имало разминаване с приятели от детинството, което е напълно нормално.

Винаги съм твърдяла, че срещаме хора, с които извървяваме даден житейски път, близки сме, но в един момент пътищата се разделят и всеки поема по своя. Всеки ти дава нещо, учи те на уроци, трупаш опит, но няма как цял живот да сте все заедно. Хората се променят, обстоятелствата се променят, интересите и възгледите също. С това човек променя и обкръжението си. За мен това е нормално и няма драма.

Не смятам, че съм надраснала нещо или някого. Просто съм пораснала, в този процес хората се развиват в различни посоки и е нормално да се разминете с някои от тях. Ако някой близък ми каже, че се движа в грешна посока, ще уточня какво има предвид и ще помисля върху това. Понякога едно странично мнение е полезно. Но ако просто се движим в различни посоки - такъв е живота, приемам го и продължавам.

Според мен казваш “надраснала”, като визираш това, че всичко следва някакъв естествен път и в един момент всички трябва да се превърнат в отговорни “възрастни”. Ами, не е така.

Примерно, преди обичах партита, концерти, събирания, сега не можеш да ме накараш, съответно съм се отдалечила от тези си приятели. Това пък не означава, че те не са “продължили”, някои имат семейства, но продължават да си обичат и правят изброените неща. И са си много добре, за тях моето е непонятно. И така хората се разминават.

Ами ето, ти имаш нужда от друго обкръжение, нали така казваш? Тогава какъв е проблемът? Съвсем нормално е да се разминаваш с определени хора в определени моменти от живота.
Сега, ти хем искаш нови хора и се дразниш от сегашните приятели, хем ти е мъчно, че не ти тях, а те отбягват теб и мислят, че не е правилен пътят, по който вървиш. Това аз го разбирам, като да си започнала да се държиш като някой ментор и да им размахваш пръст, и да ги наставляваш как да си живеят живота и как да се хранят, тоест да бъдат и да живеят като теб. Ами нормално, никой не обича да го мъмрят и да го направляват.

Според мен сте се разминали и това е нормално.

До някъде е възможно и описаното от Аида, да си станала като ментор. Примерно разни хора живели си доста разхайтено от към здраве изведнъж стават някакви мега хелти и почват да обясняват на другите как да си живеят живота. Това е дразнещо и ако го правиш помисли. Не казвам, че го правиш, защото няма как да знаем.

Приоритетите на хората са различни и ние преди години излизахме всяка вечер, сега приятелките ми са майки и ако се видим веднъж месечно с тях, направо е празник.

И аз не разбрах как точно си надраснала средата си. Говориш за промяна, но това невинаги означава точно надрастване. Да не би да усещат някаква надменност приятелите ти или да си се вманиачила в нещо - например в здравословно хранене, спорт или нещо подобно? Щом са ти казали, че не харесват пътя, по който си поела, помисли над това, може да са прави. Не че си длъжна да се съобразяваш с това, имаш право да живееш, както поискаш и както се чувстваш добре. Просто повод за размисъл. Но и аз съм имала хора около себе си, които са се фиксирали твърде много върху нещо и станаха безкомпромисни и даже егоистични и лека-полека прекратихме отношения. Имат си хората право за тях си, никой на никого не се сърди, просто интересите ни се разминаха в един момент. Например с такива хора е много трудно да си направиш уговорка за излизане, всеки трябва да се съобразява с тях, а те не са склонни да направят компромис - да кажем с часа си за фитнес, със заведението, в което нямало подходяща за тях храна, с детския център, в който не искали да блъскат децата си да не хванели някой вирус и пр.

Надрастването е нещо друго, вие се разминавате. Случвало ми се е да. Не е края на света.

Случва се на всички в даден момент. Намери си среда, в която да ти е комфортно на теб.

Аз мисля, че в момента съм тръгнала по този път.
Не съм си променила нито отношението към приятелите, нито съм се карала с тях, напротив виждаме си се и сме много близки.
Но определено имам много по-различни интереси от техните и това,което мога да кажа е, че определно имам нужда от нова среда.
Може би при мен е защото съм много ориентиран към философията, психологията и духовното човек, защото по принцип съм доста чувствителна и емоционална, чета много литература на тема духовно, самоусъвършенстване, психология, практикувам йога и вероятно това ми повлия.
Не съм някаква фанатичка, не изпадам в крайности, простотова са ми интересите от няколко години насам.
И ме вълнуват повече някакви смислени неща, много отвъд битовизма, заведенията, кой как си гледа децата, работата, кой какво сготвил, кой къде ходил.
Не знам дали е надрастване, но определено имам нужда от повече контакти, с други, по-различни хора, с които да разговарям на по-интересни и дълбоки теми.
При мен всичко това тръгна точно от Ковида и напускането на работа.
Такава депресия ме тресна, такъв катарзис преживях през последните три години, че не искам да се връщам там, но към днешна дата съм повече от благодарна, че това ми се случи. Попина близка роднина много млада, която беше в разцвета на силите си, водеше здравословен начин на живот и беше най-добрия и положителен човек, който познавам. Братовчедите ми останаха без майка.
Това ми повлия, може би дори без самата аз да го съзнавам.
Това, което преживях затворена три години в къщи за мен беше повратна точка в живота. През тази година промених много неща. Малки крачки, но с голямо значение.
Ям здравословно, тренирам всеки ден, отслабнах, защото ми беше важно и защото така искам аз, колкото и ехидно да ме гледат някои хора.
Записах втора магистратура, издадох книга, осмелих се на неща, които не вярвах, че изобщо някога ще направя.
Минах през паник атаки, хипохондрия, депресия, следродилна също така, ходих на терапия, пих антидепресанти, изчетох купища книги.
Още се уча. Още имам много път да извървя.
Та, в този смисъл нито мисля, че съм надрасна средата си, или съм нещо повече от тях(защото думата надраствам това предполага като се замислим).
Но определено сегашната среда не ми е достатъчна и не ме удовлетворява.
До този извод стигнах. И тази година смятам да работя по това.
Случва се с всички. До днес днешен нямам обяснение защо се отчуждих с три от най-близките ми приятелки. Живот, какво да правиш.
Вече не търся никого, не се занимавам. Който иска той ще ме потърси -това също реших да го оставя в старата година.
Ти преживяваш по-скоро лична промяна.
Ако четеш такива книги е много вероятно от там да тръгва всичко. Но не е много хубаво да се увличаш и по тях. По-скоро изгради здравословни навици, намери нещо, което ти харесва да правиш и го адаптирай в ежедневието си. За мен това нещо се оказа йога🙂
Аз съм човек, който търси отговори на някои въпроси, който се интересува от вътрешния свят и това влияе. Единственото сигурно нещо в живота е промяната.
Натам си тръгнала🙂