Предложения за странни, необичайни и интересни имена! - 45

Имам братовчеди гърци.
Децата им са кръстени след 40-ти ден от раждането.
Кръщават на свекър и свекърва.Трето,четвърто дете вече може и на тъстове.Използват само гръцки имена или библейски-като Анна например.
Традицията се спазва.Няма измишльотини ,няма Саймън,няма Рейчъл....
Прави ми впечатление също,че жената майка и домакиня там е уважавана.


Жара- славянско име с хубаво значение,на мен ми харесва.Беше позабравено,но май сега пак е актуално.

Есмералдит ми е фаворит.

Че Рейчъл си е библейско

Саймън също - това е Симон.

Съвсем, ама в английския превод на Библията.
В българския е Рахила.

В българския превод е Рахил, без „а".

Може, не съм чела Библията. Рахила е било някога употребяваното у нас име.

Даже  го познавам 😄. Всъщност познавам мъж на име Хосе Армандо.
Представя се като Хосе само и казва, че има испански корени, а няма такива. 🤣
Майка му беше луда фенка. Забременя от приятеля си, но се разделиха още преди раждането.
Хосе, не че не си харесва името, но мисли че ще му се смеят като обяснява, защо се казва така и затова само се представя само като Хосе.

Понеже скоро на сина ми се роди дете, снахата на 40-тия ден отиде в църквата за чиста молитва. Питали я за името, казала си го, казала и името на детето, но и казали, че засега за тях бебето няма име, ще има чак когато го кръстят. Така че и ние имаме малко от гърците, но само в църквите.

Някои от записванията за починали бебета отпреди 1878, също и за убитите в църквата в Батак, са "дете некръстено".
____

Само че някой атеист некръстен (като мен) или мюсюлманин, или дори християнин от някои протестантски деноминации по тая логика цял живот няма име за църквата - вярно, че няма и какво толкова да взема-дава с нея, де, така че всичко точно, но ми стана весело.

Българските традиции за името и кръщаването са си били същите като гръцките (нали всички сме православни християни), но у нас са забравени.
Ето една статия"https://bonafide.bg/praznici-i-obichai/krashteneto-v-balgarskite-tradicii, хубава е, защото пише и регионални различия. Малко е дълга и вадя части:

Некръстеното дете все още няма лично име, затова народът го оприличава на кладенец без вода, село без хора, хамбар без жито. За него се говори в среден род, защото все още не е придобило своята индивидуалност.[/list]

Наричат го с ве различни имена, повечето от които го уподобяват на малко животинче. Друга група названия оприличават некръстеното с дете от чужди етнически и религиозни групи.Трета група названия подчертават голотата на бебето. Такива всъщност си и народните имена на мартениците – Пижо и Пенда, пижо – за момче и пунда –за момиче – и двете са диалектни названия на полови органи.[/list]

В българската традиция децата се кръщават в много кратък срок след  раждането. Най-често това става в първия неделен ден, до една седмица или до десетина дни след раждането. Вярва се, че докато не е кръстено, детето все още не е пресякло окончателно границата между „тоя” и „оня” свят – светът на мъртвите и на живите.[/list]
Личното име е неизвестно в периода до кръщенето. В миналото името се избира лично от кръстника и зависи изцяло от неговото желание. Той го е държал в тайна и не го е съобщавал на никого до извършването на църковния ритуал. Постепенно родителите започват да научават името и преди кръщавката, но то продължава да се пази в тайна от всякакви чужди хора.

С Магдена сме писали едновременно.
А, по онова време, 19 век е нямало атеисти. И всяко бебе се е кръщавало според религията на родителите си. Тя естествено е била еднаква, защото и браковете са били само религиозни. Ако искат да се оженят хора от различни религии, жената е приемала религията на мъжа, важи дори за под-религии като православни католици.

Иии все още съм в потрес от.. Христиандар

Синът ми по официални документи е с едно първо име, а в кръщелното му дадохме още едно лично име.

Това с избирането на името от кръстника е важало почти до ВСВ, а може би и по-нататък. Голяма извадка нямам, но за семейството на майка ми знам (Пловдив), че нейното име е избрано от кръстницата и не е на никой от семейството, а на дъщерята на кръстницата; майката на майка ми пък имаше сестра от последващ брак на майка си с почти същото първо име, защото кръстницата не съобразила кое е кръщелното име на голямата дъщеря, баба ми, знаела я само по галено име, а родителите до приключването на кръщенето не знаели името, май тогава и в църквата не са влизали.

Баба си не я помня, но сестрата - да, ходили сме и на гости, а нейният внук се казваше Обрейко, на дядо си.

Биборана, интересно инфо, благодаря. За различните религии не е ли и сега така в църквата? Тоест мюсюлманка и християнин не могат да сключат църковен брак например? Нали се представят кръщелни свидетелства? Или не?
ММ е католик, аз православна християнка, дори не съм се замисляла дали ще е проблем, ако решим да сключим църковен брак.

Да, категорично и сега не може религиозен брак с различни религии, т.е. мюсюлманин, християнин, евреин - никога не е можело.
За различни видове християни (католик, православен, протестант) някои църкви в някои времена са позволявали без смяна на религията. БПЦ в момента не позволява, тоест в Бг в православна църква ще ви е проблем, в католическа май(?) може. За различни видове мюсюлмани (шиити, сунити) не знам.