Да се оплачем... 2025

Слагам мн малко чубрица и джоджен..това е по моя вкус.

Като се за размятали рецепти кажете как да приготвя черен ориз.

Нее ги меша аз, но правих агнешко по рецепта на Гордън Рамзи с "хрупкава коричка", която беше с розмарин, магданоз и мента. Не беше лошо.

Ти си привикнала Аз искам някой несвикнал да се пробва

Не мога да помогна с черния ориз. За разлика от другите странности има нещо във вкуса на черния ориз, което не ми харесва. Елдата не ми харесва, ама черния ориз повече не ми харесва.


Аз ползвам от време на време розмарин - имам замразен, соственоръчно отгледан, веднъж прихванат е държелива гад и се самоотглежда, аз го прихванах от клонче задигнато пред един автосервиз в Габрово, смятайте там как му се стараят - никак. Но според мен е много силна подправка и с него трябва да се внимава.


Ще ви разкажа за един начин на готвене. С Благоверния си имаме готова изкопана дупка на село. Копате си дупка, да ви събира тавата и да има по една педя от страни. Палите огън в дупката, обилно да си гори поне 3-4 часа. Изгребвате въглените и пускате тавата покрита с няколко слоя алуминиево фолио. Аз слагам отгоре една плоча (от къща с плочи, като на Етъра къщите) и засипвам с въглените. Плочата трябва да е съвършено суха, иначе се пръскат много зрелищно, моята я държа вътре в къщата на сухо. Отделно имам и голям камък на дъното на дупката, за запазване на топлината. Много е екзотично и много впечатлява всякакви гости, ние го правим нарочно Та, в таз дупка приготвям "свинско на дупка" - голямо парче свинско се намазва обилно със смлени ябълки (пасирам ги с робота) или някой по-старателен от мен да ги настърже, които омесвам розмарин, сол и малко олио и наплесквам цялото свинско парче. Пече се минимум 4 часа зарито в дупката. Или 5.

   Янтра, ще пробвам следващия път боб с чубрица. И без това за нищо не я ползвам, така си стои. Слагам джоджен, защото така ме е учила мама, не съм се замисляла. Аз си го варя в кукъра, не кисна, но изхвърлям една-две води. Винаги става вкусен.
   Котето нямаше как да го вземем със самолета . Вървеше като кудук след дъщеря ми. Даже гущера ѝ хвърли в краката, армаган. Много се харесаха. А и ми е запълнен капацитета, едно куче и една котка стигат. Освен това турските котки си живеят като бейове. В нашия комплекс им бяха направили цяло котешко селище. Къщички, хранилки. Купища котки имаше. Но Айшето ни остана в сърцата.

Преди две години,в Анталия,точно цяло котешко село бяха направили....,отделно  и зоокът,с козлета,патици,пауни..

Това чудо го приготвях сума ти време. Нали е с обвивката, едвам се сготви. Малко на пшеница ми приличаше. Някакви рецепти в нета намерих. Една приятелка готви заради мъжа и, и реших да пробвам.

Обожавам боб с чубрица!

   Аз се отказах от черния ориз. Както и да го сготвя, все не се получава. Иначе много ориз готвя и по всякакви начини, у нас много се яде. Но на черния не му намерих цаката.

Сигма, кисна го поне 12 часа, после като всяко вариво, но не ни допада много. Остава си леко твърд, колкото и да го вариш. За гарнитура, тип декорация става. На вкус наистина на елда го докарва. То и не е ориз де, а по-скоро житно.

Мислех, че съм единствената българка, която не изпозлва чубрица. Не знам и аз защо. Слагам единствено на боб. Мога да я ям на филия, но във всяка манджа абсурд.

В боба слагам джоджен и сминдух също.

И за да съм по темата, оплаквам се, че тази година останах без боб, а много обичаме Купувам си от познати, приятелка ми подарява и така поминуваме, обаче тая година не се родило и увиснах.
Този на пазара, дето продават е внос от Китай и не става за нищо, само люспа.
Тук в турските магазини продават пакетиран, изобщо не е хубав.
Та не сме яли бобец от месеци

Ако мога да ти пратя (в смисъл, да се праща боб) , когато отида в София, ще взема боб и ще ти пратя. Всеки четвъртък и неделя  едни хора от Юндола носят стоки собствено производство и имат много вкусен, шарен боб.

И аз си купувам боб от производител от едно село. То около Пловдив в селата всеки произвежда нещо

   Жанин, аз съм се учила да готвя от една готварска книга, наизустих я като учебник, нали съм си читанка, и от едно гадже. В гимназията живеех в общежитие, там имаше стол, майка ми не се е опитвала да ме учи през ваканциите и аз не съм проявявала интерес. Като заживях на квартира, студентка вече, установих, че няма да стане тази работа така. Прочетох книгата, научих я и почнах. После заживях с гаджето, той беше живял в семейство и мнооого добре готвеше. Даже после стана ресторантьор, макар да беше завършил математическа гимназия и МЕИ. От него са ми основните практически познания, три години живяхме заедно. Тогава на всяка манджа слагах чубрица, не знам и аз защо. Не познавах подправките. Но главно той готвеше. Едва когато се разделихме (останахме си приятели и поддържаме връзка), ми каза: "Кло, знаеш, че винаги съм ти хвалил манджите, да те поощрявам. Обаче, всичките са с еднакъв вкус - на чубрица. Не се прави така." И като я разлюбих , та досега. Само на леща слагам понякога, но дори лещата предпочитам с къри, вместо с чубрица.

Е не, не, не слагам чубрица на леща