Самостоятелно спане в отделна стая

  • 2 656
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 87
Здравейте! Търсих страшно много информация относно: отделяне на бебето от ден едно в самостоятелна стая. Чета и виждам, че доста жени са го практикували това и искам да се допитам до тях, как се справихте и справихте ли се? Тук в бг мама виждам, че има много “разярени” дами които казват колко е грешно и как не е правилно, не пускам темата някой да ми обяснява колко е грешно и колко опасно. Консултирала съм се с акушерки и педиатри казват, че е Ок въпроса е родителите “как ще си го позволят” и ще успят ли. Въпроса ми е към тези мами които са отгледали или гледат своите бебета така. Благодаря!

# 1
  • Мнения: 2 765
Когато бях бременна, за известно време ми се струваше много добра идея, дори я защитавах силно в спорове. Навлизайки в 8 месец започнах да пея друга песен. В 9ти вече не можех да си хо представя точно това. В момента, в който си гушнах бебето в ръцете, си виках как може да съм била толкова зле да си го помисля даже да оставя това малко същество в отделна стая. Дъщеря ни все още спи в нашата стая и е на 3. Има си собствена и собствено легло, но не иска там, имаше кратък период на ,,успех" в тази насока, но после пак регрес. Не ми пречи, на собствено легло е до нашето. Скоро ще се опитаме пак да я преместим, мисля, че времето е по-добро за промяна от преди като опитвахме. Според мен не е ок малко бебе, особено пък новородено да е само в стая. Мисля, че беше някакъв процес на узряване от моя страна ,,жената пораства в ролята на майка" по време на бременността да го искам изобщо. Може би съм се притеснявала подсъзнателно как ще се развие връзката ни като двойка с мъжа ми. Реално всичко си идва на мястото от самосебе си. Оказа се, че съм дори с леко хипи наклонностти. Joy Кърмих много дълго, носих в ергономична раница също изключително дълго и интензивно и като цяло се водя по детето си и нуждите му, против яслата съм в ранна възраст и ако е възможно изобщо без ясла е най-добре... а и за това пеех друга песен . Човек наистина знае какъв родител е чак след като детето се роди. Какво мислят баби и т.н. ми е абсолютно все тая.

В процеса си на узряване се запознах тук с някои майки, които държат детето от началото в отделна стая и не мога да се отъждествя с тях и техните възгледи по много параграфи. От днешна гледна точка ми се виждат наистина остарели, прекалено строги и не в полза на детето.

# 2
  • Мнения: 87
Благодаря за отговора, но точно това се опитвам да избегна в темата. Искам мнение от мами които практикуват това което питам. Благодаря отново!
Когато бях бременна, за известно време ми се струваше много добра идея, дори я защитавах силно в спорове. Навлизайки в 8 месец започнах да пея друга песен. В 9ти вече не можех да си хо представя точно това. В момента, в който си гушнах бебето в ръцете, си виках как може да съм била толкова зле да си го помисля даже да оставя това малко същество в отделна стая. Дъщеря ни все още спи в нашата стая и е на 3. Има си собствена и собствено легло, но не иска там, имаше кратък период на ,,успех" в тази насока, но после пак регрес. Не ми пречи, на собствено легло е до нашето. Скоро ще се опитаме пак да я преместим, мисля, че времето е по-добро за промяна от преди като опитвахме. Според мен не е ок малко бебе, особено пък новородено да е само в стая. Мисля, че беше някакъв процес на узряване от моя страна ,,жената пораства в ролята на майка" по време на бременността да го искам изобщо. Може би съм се притеснявала подсъзнателно как ще се развие връзката ни като двойка с мъжа ми. Реално всичко си идва на мястото от самосебе си. Оказа се, че съм дори с леко хипи наклонностти. Joy Кърмих много дълго, носих в ергономична раница също изключително дълго и интензивно и като цяло се водя по детето си и нуждите му, против яслата съм в ранна възраст и ако е възможно изобщо без ясла е най-добре... а и за това пеех друга песен . Човек наистина знае какъв родител е чак след като детето се роди. Какво мислят баби и т.н. ми е абсолютно все тая.

В процеса си на узряване се запознах тук с някои майки, които държат детето от началото в отделна стая и не мога да се отъждествя с тях и техните възгледи по много параграфи. От днешна гледна точка ми се виждат наистина остарели, прекалено строги и не в полза на детето.

# 3
  • Мнения: 3 861
Накратко - ако не искаш да го караш да отвиква от родителската спалня, не прави така, че да мисли, че там е най-добре.
А единственият вариант е да започне живота си в негова си стая.

# 4
  • Мнения: 2 043
Поне първите 6 месеца е добре кошарата на бебето да е във вашата спалня. Това значително намалява риска от СВДС, а и бебетата имат нужда от физическата близост с майка си, има много информация по темата. Това им помага да регулират нервната си система, нива на кортизол, кръвното налягане и т.н. Отделянето на новородено в собствена стая е единствено в интерес на родителите, полза за детето няма.

Първото ми дете отделихме в неговата стая като беше на 6 месеца, защото спалнята е малка и нямаше място за голяма кошара. Спях при него, докато спря да се буди за мляко нощем, което беше около годинката. От тогава спи сам и много рядко се случва да ни търси през нощта, само ако има нужда от нещо (например вода) или е сънувал лош сън. Не се е опитвал да спи при нас и след като се роди второто дете, което спи в спалнята. Предпочита си неговата стая. А малкото бебе ще спи при нас до годинката, после ще го отделим при брат му.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 38 367
Моето дете спеше само в стаята си от ден първи. Свикна без проблеми, но аз имам пространство, така че тя винаги е имала и има собствена стая. Като беше в градината имаше известен период, в който се забавляваше да спи при мен, но не е било от страх, а просто прищявка. Сега е почти на 13 години и си я караме все така - всеки си знае стаята. Не съм видяла негативи.

# 6
  • Мнения: 5 615
Синът ми също спеше в отделна стая още от началото. Добре си бяхме, не мисля, че се е чувствал зле. Но той беше от спящите бебета. На четири месеца вече спеше по цяла нощ + доволно пъти през деня, което мен ме устройваше идеално, защото аз се върнах на работа, когато беше на четири месеца и половина. Не знам как щеше да бъде, ако беше ревливо бебе или се будеше често до късна възраст.

На около година и 3-4 месеца имаше период, в който се будеше през нощта и искаше да играе, ни за около седмица или две му мина.

Вече е на 12 години. Заедно спим само по хотелски стаи, а напоследък и това не се налага много, защото обикновено ходим в апартаменти под наем.

# 7
  • Мнения: 87
а как се справихте със страха от това да не повърне и не се задави или най лошото, както и от острото мнение на околните /свекърви, приятелки и тн/ колко е вредно и едва ли не че “не си добър родител” ако си оставиш детето в другата стая а не при вас.
Моето дете спеше само в стаята си от ден първи. Свикна без проблеми, но аз имам пространство, така че тя винаги е имала и има собствена стая. Като беше в градината имаше известен период, в който се забавляваше да спи при мен, но не е било от страх, а просто прищявка. Сега е почти на 13 години и си я караме все така - всеки си знае стаята. Не съм видяла негативи.

# 8
  • Мнения: 5 615
Не обръщам внимание на мнението на околните. Все пак родих на 33 години, с известен житейски опит и много стабилно положение във всички аспекти, та малко са хората, които са си позволявали открити критики. По-скоро завоалирани от типа: защо детето тръгва на ясла на 6 месеца, защо е все още с памперс и биберон на 2 години и такива.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 38 367
Никога не ме е било страх от такива неща, не знам защо. Моята около третия или четвъртия месец спря да се храни нощем и започна да спи непробудно до сутринта. Може би понеже не ядеше през нощта това ме е успокоявало, че няма как да повърне, знам ли. Но факт е, че подобни мисли не са ме терзаели. Относно мнението на околните, това никога не ми е било фактор. Нито роднини, нито приятели са смеели да ми казват как да си гледам собственото дете. Знаеха, че спи в отделна стая, но никога не са си позволявали коментари. Абсурд пък някой да ме категоризира колко добър родител съм, такива неща щяха да му чуят ушите, че да ги помни до живот. Но аз родих на 34, отдавна вече бях самостоятелна във всяко едно отношение и нямаха мегдан да ми се месят.

# 10
  • Мнения: 87
Благодаря Ви много за подкрепата и отговорите!

# 11
  • Мнения: 4 328
Аз отделих дъщерите си на 4месеца. До тогава са спали до мен ( в свое легло) за МОЕ удобство.
Не е имало проблеми
Сестрата на мм не е имала бебета до себе си. От първият ден са си спали в отделна стая, но си е бягане през нощта. ( сега са на 3г и другото на 8 м)

Последна редакция: ср, 01 яну 2025, 22:31 от Eli..........

# 12
  • Мнения: 10 682
Заради препоръките на СЗО, бебето спеше в нашата стая, но в собствено легло до края на 3ти месец. След това я преместихме в нейна стая. По това време вече не ядеше нощем и спеше почти без събуждане.
От както спим всеки в стаята си, се наспиваме. Тя спи шумно - "ръмжи", върти се и съответно ние сме будни и полу-будни, което е доста неприятно в дългосрочен план.

Честно казано не съм обсъждала с близки къде точно спи детето, за да получавам коментари, а и не е тяхна работа. Тя си има режим на сън-будуване още от първите седмици и винаги е спала приоритетно в нейното легло - никакви гнезда, люлки, колички и т.н.

# 13
  • Мнения: 491
Мисля си че зависи и как ще го храните. Като кърмеща майка не виждам как може да се отдели малко бебе в друга стая.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 7 499
Мисля си че зависи и как ще го храните. Като кърмеща майка не виждам как може да се отдели малко бебе в друга стая.
И аз точно това си мислех.
Първите три месеца синът ни го кърмих буквално на 2 часа (включително и през нощта). Беше в нашата стая, но в собствено легло. Бях като зомби заради тия ставания. Дори не мога да си представя да търча посред нощ по няколко пъти до друга стая.

Голямата ми дъщеря спеше при нас в леглото - това пък е другата крайност и не се възприема от много родители. Тя беше пристрастено кърмаче (кърмих я на поискване) и беше абсурд да спи дори и в собствено легло, какво остава пък в друга стая.

Моите бебета и те си спяха спокойно през нощта и можеха да си бъдат в собствена стая още от началото. Но наистина - какво правим с кърменето? Това търчане аз не бих си го причинила.

А по отношение на коментарите на роднини - какво значение има какво мислят? Дали бебето ще ви спи в леглото или в друга стая си го решавате вие. Вие си преценявате, кое би било по-безопасно за детето и по-неизморително за родителите. Вие го гледате, не те. Да си говорят...

Общи условия

Активация на акаунт