- Николета Лозанова, нетипична за нея снимка с вързана коса и усмивка, рекламна снимка за козметиката и. Може би си личи лекото увисване на контура на долната челюст, което прикрива с косата последно време?
- Публикувана: 1 ян. 2025, 18:23 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2025, 05:50 ч.
Звездни компромати - Януари 2025
Емилова винаги е била цинична. А по онова време хората и без Холокост са били столетници, защото са имали физически труд и качествена храна, натурална. И е нямало тюфлеци, които да плащат на шанаджии като нея 3 палки за 1 ябълка и 10 дена глад в баира.🫨
И е нямало тюфлеци, които да плащат на шанаджии като нея 3 палки за 1 ябълка и 10 дена глад в баира.🫨
Никой не ги кара насила да ходят в дебелариумите. Част от клиентите ѝ, между другото, далеч не са тюфлеци.
Не е луд този който яде баницата.
Николета е на 37, много й е рано за видимо увисване на челюстта, според мен. На мен скулите й ми направиха впечатление.
Жана Бергендорф от клуб във Варна.
Скрит текст: 
[/spoiler
Излезе около 1:00, аз в 2:00 си тръгнах и пееше още тя!
Снимките са от събота. Цяла вечер я чакаха хората, тя дойде изпя 3-4 песни и си замина. Вероятно е винаги така, но за мен беше странно.
[/spoilerИзлезе около 1:00, аз в 2:00 си тръгнах и пееше още тя!
Снимките са от събота. Цяла вечер я чакаха хората, тя дойде изпя 3-4 песни и си замина. Вероятно е винаги така, но за мен беше странно.
Може ли мъж на 35 години да е такъв недорасъл филмар...
Официалната портретна снимка от Белият дом на Мелания от днес
Скрит текст: 
Хю Грант и Рене Зелуегър на премиерата на новия филм за Бриджит Джоунс:
Евгени скъса синджира и той 😀 е не е много лесно да градиш имидж на интелектуален джентълмен, а всъщност да си средностатистически келеш.... то простотията като напира да излезе, трудно може да я спреш
Какви са тези скули на николета?
Аз познавам класически музиканти. Зад тях стоят цял живот труд, упражнения, етюди... жестока конкуренция и изисквания...
Много е красива музиката, написана за пиано, и въобще не е лесна. Просто не разбирам Евгени с какъв акъл захвърли толкова години и такова добро образование, за да пуска чалгии по адреса на една жена... Надявам се да спре да се занимава с жени, на които не гледа сериозно и да спре да се прави на много лош и фатален и да слезне на земята малко...
Много е красива музиката, написана за пиано, и въобще не е лесна. Просто не разбирам Евгени с какъв акъл захвърли толкова години и такова добро образование, за да пуска чалгии по адреса на една жена... Надявам се да спре да се занимава с жени, на които не гледа сериозно и да спре да се прави на много лош и фатален и да слезне на земята малко...
Хю Грант и Рене Зелуегър на премиерата на новия филм за Бриджит Джоунс:
Този надупеният ли да е Евгени … верно и той изплиска легена
Някои неща не знаех:
Роденa на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ и починала на 4 август 1962 г. в Брентуд, Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Първоначално Норма Джийн нямала величествена фигура, вродена грация, а още по-малко умствена енергия. Тя сама е създала своята женственост и великолепие. Всеотдайността, с която е "оформяла" образа си, е удивителна ....
Появата на Мерилин Монро
Мерилин Монро не е истинското й име. Това име е избрано във филмовото студио "XX Century Fox" за двайсетгодишната Норма Джийн Мортънсън. С новото благозвучно име през 1946 г. тя подписва договор с това голямо холивудско филмово студио. Избирайки псевдоним за фигурантката на филма, недостатъчно висока и с известно наднормено тегло, служителите на компанията не предполагали, че пред тях е една от най-ярките звезди на световната култура на ХХ век, чийто образ и до днес може да бъде открит в съвременното изкуство, музика и облекло.
Двайсетгодишната Мерилин наистина не е била класически красива. При ръст 162 см тя тежала повече от шестдесет килограма, обемът на гърдите бил равен на обема на бедрата - 96 см. Но най-важното е, че в очите ѝ имало толкова много тъга и самота. Тя била направена от комплекси. По-късно близък до нея критик пише:
"Да не си обичан на 25, 35 или 45 години е поносимо, ако си бил обичан на 5 години. Да се каже, че Мерилин е била заобиколена от нежността като дете, означава да се каже много малко."
Майка ѝ е холивудски филмов редактор
Тя, жена странна и непредсказуема, твърдо решила, че дъщеря ѝ ще стане филмова звезда: на бебето, което тъкмо се учело да ходи и да произнася първите думи, тя оправяла веждите, начервявала бузите, правела причудливи прически. Майчините игри не продължили дълго. Норма Джийн не познавала баща си и не помнела майка си - била твърде малка, когато майка ѝ била настанена в психиатрична клиника.
Това, което помни, е горчивината на самотата, която оформя характера ѝ. Момичето е предавано от семейство на семейство, докато не е настанено в сиропиталище. По време на разходки добре възпитаните деца, които вървели с бавачките, сочели с пръст в тяхната посока и викали: "Сираците идват, сираците!". В този момент момичето ясно осъзнавало, че в живота си ще трябва да разчита само на себе си. Всичко, което ще постигне, щяло да е плод на собствените ѝ усилия.
Приемното семейство
Приятел на майка ѝ я взема от сиропиталището, но Норма е преживяла твърде много, за да запази детската си радост. На четиринадесет години тя е тъжна старица. Приемната майка била поразена от искрената страст на момичето да се самоусъвършенства. Норма можела да прекарва часове в копиране на пози, да се упражнява да се усмихва като Марлене Дитрих (Marlene Dietrich), да вдига глава като Грета Гарбо (Greta Garbo), да повтаря неуморно походката на героините от известните филми.
Първата й самостоятелна победа е да се отърве от вроденото заекване, което се влошава след сиропиталището. Момичето не можело да произнесе без заекване и две думи. Тя коригира дефекта си в продължение на три години. Под грохота на тигани, разговорите в съседните стаи, тя чете на висок глас страници с текст, опитвайки се да надвика шума. Понякога "фоновият шум" се създава от изливащата се вода в банята, която надделява над песните и бавните ясни гръмки монолози срещу празните стени. До шестнайсетгодишна възраст, без помощта на логопеди, тя се излекува от заекването си.
Училище за чар
Това, че се отърва от говорния си дефект, не я направи щастлива. Тя все още чувства, че никой не я иска. Вечер посещава "Училище за чар", а през деня работи във фабриката. Там кореспондент на фабриката прави първата ѝ снимка, която попада на страниците на списанието. С това списание Норма Жан се явява в агенция "Синя книга", като иска да стане фотомодел. Започва да рекламира костюми за плуване. И за да не бъде изхвърлена зад борда като повечето фотомодели, започва да работи за развиване на гъвкавостта си.
Копирала движенията на актьорите от пантомимата, повтаряла танцови стъпки, въртяла се на високи токчета. Това не било игра или забавление. Напротив, сериозна тренировка, след която седяла в хладка вана и едва "пропълзявала" до леглото. Всяка сутрин и всяка вечер държала краката си вдигнати до стената в продължение на половин час. По-късно репортерите я тормозели с въпроси: "Откъде имате такава гъвкавост? Откъде се научихте да се движите толкова невероятно?".
Мерилин отговаряла само с една фраза:
"Научих се да се движа, когато се родих, и да ходя, когато бях на една година, и оттогава не съм вземала никакви уроци." През целия си живот тя се е страхувала, че отново ще стане нежелана от никого и ще се върне към детската си отчаяна самота. Затова прекарвала часове в коригиране на грима си, за да го направи невидим за околните. С характерната си упоритост тя шлифова външния си вид, като му придава чар и изразителност.
Отнася се към лицето си така, както художник се отнася към платно: оправя косата си, лепи мигли, лакира ноктите си. Прикрива несъвършенствата си с помощта на майсторски грим. Това умение тя усвоява сама, без да се доверява на никого за външния си вид. Веднъж изненадва един фотограф, който я хванал за странно занимание: Мерилин седяла с грим в ръце, а пред нея бил отворен учебник по анатомия. Тя овладявала върховните тайни на грима. Едва в по-късните си години и само на избрани фризьори и масажисти тя поверява лицето и тялото си.
Поговорките на живота
На стъклото в банята с червило изписвала поговорките, които ѝ помагат да живее. Преписвала ги от книги или ги измисляла сама: "Не очаквай повече, отколкото можеш да постигнеш", "Суетата убива" или "Не се притеснявай, а се тревожи".
Мерилин се хранела много странно. Била абсолютно безразлична към храната, през деня можела да пие само любимия си портокалов сок. На журналистите тя отговаряла:
"Не отдавам голямо значение на храната и мразя ресторантите - там има много хора. Защо са ми деликатеси? В края на краищата там има настъргани моркови, сурови яйца и мляко. Това е, което ям."
Никога не се хранела почасово, мразела мръсните чинии и миризмата от мивката. Затова предпочитала да отваря хладилника по сто пъти на ден - и да отхапва парче месо, да намаже малко масло на пръста си, да отхапе ябълка, да отчупи трохичка сирене. До вечерта храната в хладилника изглеждала така, сякаш е била нападната от мишки. Днешните диетолози биха нарекли това разделно хранене.
Закъсняването
Мерилин винаги пристигаше на местата, на които присъстваше, зашеметяващо свежа и добре поддържана. Но винаги закъснявала. "По-добре е да закъснеете, но да дойдете напълно готови. Така или иначе, това, което обичам, е да не бързам. Нашето време е твърде забързано. А красотата и съвършенството изискват време и свободно време. Аз имам едно желание - постоянно да се стремя към съвършенство".
Женствеността
Колко умел е най-сложният грим? Главната трудност била той да не се забелязва - толкова прости са и дрехите ѝ. Роклите на Мерилин, продадени на търг след смъртта ѝ, поразяваха със своята простота и лаконичност на стила. За Мерилин красотата била синоним на естественост. "Смятам, че красотата и женствеността са неостаряващи, а привлекателността не може да се създаде изкуствено. Истинската привлекателност винаги произтича от женствеността."
А естествеността е съвършенството на тялото и лицето, а не тоалетите, които е носила доста небрежно. "Никога не нося грация и нося сутиен възможно най-рядко". Тя смятала, че корсетите и грациите са черупки, които сплескват фигурата и я правят безжизнена. Холивудска козметичка твърди, че наистина много рядко е носила сутиен, когато е имала големи гърди, но никога не е била вулгарна или пошла. Ако роклята изисквала да се фиксират линиите на гърдите ѝ, тя носела малък сутиен, силно обезцветен, който се придържал от две тънки презрамки. "Красотата на тялото е природен дар, тя не трябва да се унищожава или презира".
Най-голямата ѝ страст е парфюмът Chanel #5.
Когато я попитат: "С какво спите?", тя отговаря без колебание: "Chanel #5". Кафява по природа, Мерилин избира образа на блондинка, постоянно изрусява косата си и се пази от слънчевите лъчи, никога не придобива тен - "Обичам да съм плътна блондинка, страхувам се от тен."
Като дете никой не ѝ е казвал добри думи.
През целия си живот Монро остава нещастно момиче, което търси разбиране и съчувствие, предизвиквайки интерес към себе си. И дори в последното си интервю тя нарича себе си изоставено дете. Два пъти се е опитвала да износи собствено дете. И двата пъти неуспешно. Удивително бързо намирала общ език с децата, била им отдадена. "На децата, особено на момичетата, винаги трябва да се казва, че са красиви и че всички ги обичат. Ако имам дъщеря, винаги ще й казвам, че е красива, ще й разресвам косата, за да блести, и няма да я оставя сама нито за минута."
Днешните психолози стигат до същия извод - едно дете, необичано в крехкото детство, цял живот ще носи тази психическа травма. Великата Мерилин Монро е знаела това от първа ръка. Залята от вълна на самота - обаждала се на познати, казвала, че е нещастна, губи съня си. Те не разбирали как е възможно да си нещастен при слава, пари и всеобща любов. Мерилин Монро почива от прекомерна доза сънотворни. Все още обаче не е известно какво наистина се е случило.
Роденa на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ и починала на 4 август 1962 г. в Брентуд, Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Първоначално Норма Джийн нямала величествена фигура, вродена грация, а още по-малко умствена енергия. Тя сама е създала своята женственост и великолепие. Всеотдайността, с която е "оформяла" образа си, е удивителна ....
Появата на Мерилин Монро
Мерилин Монро не е истинското й име. Това име е избрано във филмовото студио "XX Century Fox" за двайсетгодишната Норма Джийн Мортънсън. С новото благозвучно име през 1946 г. тя подписва договор с това голямо холивудско филмово студио. Избирайки псевдоним за фигурантката на филма, недостатъчно висока и с известно наднормено тегло, служителите на компанията не предполагали, че пред тях е една от най-ярките звезди на световната култура на ХХ век, чийто образ и до днес може да бъде открит в съвременното изкуство, музика и облекло.
Двайсетгодишната Мерилин наистина не е била класически красива. При ръст 162 см тя тежала повече от шестдесет килограма, обемът на гърдите бил равен на обема на бедрата - 96 см. Но най-важното е, че в очите ѝ имало толкова много тъга и самота. Тя била направена от комплекси. По-късно близък до нея критик пише:
"Да не си обичан на 25, 35 или 45 години е поносимо, ако си бил обичан на 5 години. Да се каже, че Мерилин е била заобиколена от нежността като дете, означава да се каже много малко."
Майка ѝ е холивудски филмов редактор
Тя, жена странна и непредсказуема, твърдо решила, че дъщеря ѝ ще стане филмова звезда: на бебето, което тъкмо се учело да ходи и да произнася първите думи, тя оправяла веждите, начервявала бузите, правела причудливи прически. Майчините игри не продължили дълго. Норма Джийн не познавала баща си и не помнела майка си - била твърде малка, когато майка ѝ била настанена в психиатрична клиника.
Това, което помни, е горчивината на самотата, която оформя характера ѝ. Момичето е предавано от семейство на семейство, докато не е настанено в сиропиталище. По време на разходки добре възпитаните деца, които вървели с бавачките, сочели с пръст в тяхната посока и викали: "Сираците идват, сираците!". В този момент момичето ясно осъзнавало, че в живота си ще трябва да разчита само на себе си. Всичко, което ще постигне, щяло да е плод на собствените ѝ усилия.
Приемното семейство
Приятел на майка ѝ я взема от сиропиталището, но Норма е преживяла твърде много, за да запази детската си радост. На четиринадесет години тя е тъжна старица. Приемната майка била поразена от искрената страст на момичето да се самоусъвършенства. Норма можела да прекарва часове в копиране на пози, да се упражнява да се усмихва като Марлене Дитрих (Marlene Dietrich), да вдига глава като Грета Гарбо (Greta Garbo), да повтаря неуморно походката на героините от известните филми.
Първата й самостоятелна победа е да се отърве от вроденото заекване, което се влошава след сиропиталището. Момичето не можело да произнесе без заекване и две думи. Тя коригира дефекта си в продължение на три години. Под грохота на тигани, разговорите в съседните стаи, тя чете на висок глас страници с текст, опитвайки се да надвика шума. Понякога "фоновият шум" се създава от изливащата се вода в банята, която надделява над песните и бавните ясни гръмки монолози срещу празните стени. До шестнайсетгодишна възраст, без помощта на логопеди, тя се излекува от заекването си.
Училище за чар
Това, че се отърва от говорния си дефект, не я направи щастлива. Тя все още чувства, че никой не я иска. Вечер посещава "Училище за чар", а през деня работи във фабриката. Там кореспондент на фабриката прави първата ѝ снимка, която попада на страниците на списанието. С това списание Норма Жан се явява в агенция "Синя книга", като иска да стане фотомодел. Започва да рекламира костюми за плуване. И за да не бъде изхвърлена зад борда като повечето фотомодели, започва да работи за развиване на гъвкавостта си.
Копирала движенията на актьорите от пантомимата, повтаряла танцови стъпки, въртяла се на високи токчета. Това не било игра или забавление. Напротив, сериозна тренировка, след която седяла в хладка вана и едва "пропълзявала" до леглото. Всяка сутрин и всяка вечер държала краката си вдигнати до стената в продължение на половин час. По-късно репортерите я тормозели с въпроси: "Откъде имате такава гъвкавост? Откъде се научихте да се движите толкова невероятно?".
Мерилин отговаряла само с една фраза:
"Научих се да се движа, когато се родих, и да ходя, когато бях на една година, и оттогава не съм вземала никакви уроци." През целия си живот тя се е страхувала, че отново ще стане нежелана от никого и ще се върне към детската си отчаяна самота. Затова прекарвала часове в коригиране на грима си, за да го направи невидим за околните. С характерната си упоритост тя шлифова външния си вид, като му придава чар и изразителност.
Отнася се към лицето си така, както художник се отнася към платно: оправя косата си, лепи мигли, лакира ноктите си. Прикрива несъвършенствата си с помощта на майсторски грим. Това умение тя усвоява сама, без да се доверява на никого за външния си вид. Веднъж изненадва един фотограф, който я хванал за странно занимание: Мерилин седяла с грим в ръце, а пред нея бил отворен учебник по анатомия. Тя овладявала върховните тайни на грима. Едва в по-късните си години и само на избрани фризьори и масажисти тя поверява лицето и тялото си.
Поговорките на живота
На стъклото в банята с червило изписвала поговорките, които ѝ помагат да живее. Преписвала ги от книги или ги измисляла сама: "Не очаквай повече, отколкото можеш да постигнеш", "Суетата убива" или "Не се притеснявай, а се тревожи".
Мерилин се хранела много странно. Била абсолютно безразлична към храната, през деня можела да пие само любимия си портокалов сок. На журналистите тя отговаряла:
"Не отдавам голямо значение на храната и мразя ресторантите - там има много хора. Защо са ми деликатеси? В края на краищата там има настъргани моркови, сурови яйца и мляко. Това е, което ям."
Никога не се хранела почасово, мразела мръсните чинии и миризмата от мивката. Затова предпочитала да отваря хладилника по сто пъти на ден - и да отхапва парче месо, да намаже малко масло на пръста си, да отхапе ябълка, да отчупи трохичка сирене. До вечерта храната в хладилника изглеждала така, сякаш е била нападната от мишки. Днешните диетолози биха нарекли това разделно хранене.
Закъсняването
Мерилин винаги пристигаше на местата, на които присъстваше, зашеметяващо свежа и добре поддържана. Но винаги закъснявала. "По-добре е да закъснеете, но да дойдете напълно готови. Така или иначе, това, което обичам, е да не бързам. Нашето време е твърде забързано. А красотата и съвършенството изискват време и свободно време. Аз имам едно желание - постоянно да се стремя към съвършенство".
Женствеността
Колко умел е най-сложният грим? Главната трудност била той да не се забелязва - толкова прости са и дрехите ѝ. Роклите на Мерилин, продадени на търг след смъртта ѝ, поразяваха със своята простота и лаконичност на стила. За Мерилин красотата била синоним на естественост. "Смятам, че красотата и женствеността са неостаряващи, а привлекателността не може да се създаде изкуствено. Истинската привлекателност винаги произтича от женствеността."
А естествеността е съвършенството на тялото и лицето, а не тоалетите, които е носила доста небрежно. "Никога не нося грация и нося сутиен възможно най-рядко". Тя смятала, че корсетите и грациите са черупки, които сплескват фигурата и я правят безжизнена. Холивудска козметичка твърди, че наистина много рядко е носила сутиен, когато е имала големи гърди, но никога не е била вулгарна или пошла. Ако роклята изисквала да се фиксират линиите на гърдите ѝ, тя носела малък сутиен, силно обезцветен, който се придържал от две тънки презрамки. "Красотата на тялото е природен дар, тя не трябва да се унищожава или презира".
Най-голямата ѝ страст е парфюмът Chanel #5.
Когато я попитат: "С какво спите?", тя отговаря без колебание: "Chanel #5". Кафява по природа, Мерилин избира образа на блондинка, постоянно изрусява косата си и се пази от слънчевите лъчи, никога не придобива тен - "Обичам да съм плътна блондинка, страхувам се от тен."
Като дете никой не ѝ е казвал добри думи.
През целия си живот Монро остава нещастно момиче, което търси разбиране и съчувствие, предизвиквайки интерес към себе си. И дори в последното си интервю тя нарича себе си изоставено дете. Два пъти се е опитвала да износи собствено дете. И двата пъти неуспешно. Удивително бързо намирала общ език с децата, била им отдадена. "На децата, особено на момичетата, винаги трябва да се казва, че са красиви и че всички ги обичат. Ако имам дъщеря, винаги ще й казвам, че е красива, ще й разресвам косата, за да блести, и няма да я оставя сама нито за минута."
Днешните психолози стигат до същия извод - едно дете, необичано в крехкото детство, цял живот ще носи тази психическа травма. Великата Мерилин Монро е знаела това от първа ръка. Залята от вълна на самота - обаждала се на познати, казвала, че е нещастна, губи съня си. Те не разбирали как е възможно да си нещастен при слава, пари и всеобща любов. Мерилин Монро почива от прекомерна доза сънотворни. Все още обаче не е известно какво наистина се е случило.
Препоръчани теми