Здравейте,
искренно се надявам за полезни съвети, обръщам се към Вас защото съм страшно объркана. Историята е следната:
На 35 години съм, имам дете на 4 години. С таткото не вървяха нещата, карахме се основно заради майка му (свекървата). Тази жена му е стъпила на врата, цял живот си живеят двамата заедно и го манипулира от А до Я.
С нея не се харесвахме и разбира се, тя успя да измъкне сина и в Чужбина и той ме остави сама да си гледам детето. Уж замина за малко, за да и помогне докато си "стъпи на краката". Но стоеше там около година.
Аз още със заминаването му го приех за раздяла. Напуснахме с детето апартамента му, пуснахме го под наем и наема ми беше като издръжка за малкия. Бяха трудни години и добре, че разчитах на родители, близки, приятели. Без тяхна помощ незная как щях да се справя.
Бях сама близо 2 години, след което реших да си продължа живота и се хванах с момче, което е изключително добър. Прие сина ми като негов. Обгрижваше ни с цялото си време, внимание, подаръци и т.н.
Не живяхме заедно, просто излизахме, ходихме често и по почивки. Таткото на детето също си имаше връзки. Поддържахме контакт, като се прибра и веднъж в седмицата изкарвахме детето навън, винаги беше и в мое присъствие, самия той не е проявил претенции да го взима сам. На мен също ми беше по-спокойно.
Да не изпадам в големи подробности, но преди месец и половина той се раздели с приятелката му и прави опит да се събере с мен. По-чести излизания с детето, повече телефонни обаждания и опити за по-голяма загриженост.
Най-странното е,че не исках да го виждам предвид постъпката му, но след като измина толкова време, вече ми е приятна комуникацията с него и се замислям, дали да не дам втори шанс. Твърди,че се е променил,че се е усетил, че нещата не вървяха заради майка му. Детето му се радва, все пак кръвта си е кръв.
Не играя двойна игра и с човека, който не е биологичен баща на малкия говорих, обясних му случващото се. Казах му, че искам време да помисля. Разбира ме и ми влиза в положение. Той също е с дете и е разведен.
В името на детето ми се иска да дам втори шанс на таткото. Имам ги притесненията дали се е променил разбира се,че на думи е едно, а на действия друго. Обсъдих с него притесненията си, на него също не съм дала отговор, а казах,че имам нужда от време.
Майка му, Слава Богу, си е в Чужбина, но често се връща насам. Не работи, живее на помощи. Като си дойде пак се бърка със съвети с налагания и т.н. Но аз казах, на таткото на детето, че ако реша да се съберем, не искам да живея под един покрив с нея. Съгласи се. Което до някъде малко ме обнадеждава.
Моля Ви, дайте ми съвет, как бихте постъпили? Ако направя един анализ за плюсове и минуси, единствения плюс на таткото е именно "БАЩА НА ДЕТЕТО". Друг такъв няма. Но е доста голям този плюс и въпреки, че може да ме помислите за мазохист сърцето ми казва да се върна при него, а разума размишлява и затова се допитвам до вас!
Благодаря и моля не ме винете !
искренно се надявам за полезни съвети, обръщам се към Вас защото съм страшно объркана. Историята е следната:
На 35 години съм, имам дете на 4 години. С таткото не вървяха нещата, карахме се основно заради майка му (свекървата). Тази жена му е стъпила на врата, цял живот си живеят двамата заедно и го манипулира от А до Я.
С нея не се харесвахме и разбира се, тя успя да измъкне сина и в Чужбина и той ме остави сама да си гледам детето. Уж замина за малко, за да и помогне докато си "стъпи на краката". Но стоеше там около година.
Аз още със заминаването му го приех за раздяла. Напуснахме с детето апартамента му, пуснахме го под наем и наема ми беше като издръжка за малкия. Бяха трудни години и добре, че разчитах на родители, близки, приятели. Без тяхна помощ незная как щях да се справя.
Бях сама близо 2 години, след което реших да си продължа живота и се хванах с момче, което е изключително добър. Прие сина ми като негов. Обгрижваше ни с цялото си време, внимание, подаръци и т.н.
Не живяхме заедно, просто излизахме, ходихме често и по почивки. Таткото на детето също си имаше връзки. Поддържахме контакт, като се прибра и веднъж в седмицата изкарвахме детето навън, винаги беше и в мое присъствие, самия той не е проявил претенции да го взима сам. На мен също ми беше по-спокойно.
Да не изпадам в големи подробности, но преди месец и половина той се раздели с приятелката му и прави опит да се събере с мен. По-чести излизания с детето, повече телефонни обаждания и опити за по-голяма загриженост.
Най-странното е,че не исках да го виждам предвид постъпката му, но след като измина толкова време, вече ми е приятна комуникацията с него и се замислям, дали да не дам втори шанс. Твърди,че се е променил,че се е усетил, че нещата не вървяха заради майка му. Детето му се радва, все пак кръвта си е кръв.
Не играя двойна игра и с човека, който не е биологичен баща на малкия говорих, обясних му случващото се. Казах му, че искам време да помисля. Разбира ме и ми влиза в положение. Той също е с дете и е разведен.
В името на детето ми се иска да дам втори шанс на таткото. Имам ги притесненията дали се е променил разбира се,че на думи е едно, а на действия друго. Обсъдих с него притесненията си, на него също не съм дала отговор, а казах,че имам нужда от време.
Майка му, Слава Богу, си е в Чужбина, но често се връща насам. Не работи, живее на помощи. Като си дойде пак се бърка със съвети с налагания и т.н. Но аз казах, на таткото на детето, че ако реша да се съберем, не искам да живея под един покрив с нея. Съгласи се. Което до някъде малко ме обнадеждава.
Моля Ви, дайте ми съвет, как бихте постъпили? Ако направя един анализ за плюсове и минуси, единствения плюс на таткото е именно "БАЩА НА ДЕТЕТО". Друг такъв няма. Но е доста голям този плюс и въпреки, че може да ме помислите за мазохист сърцето ми казва да се върна при него, а разума размишлява и затова се допитвам до вас!
Благодаря и моля не ме винете !
