Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?

Драмата според мен идва от това, че детето ще бъде кръстено на родител, но не на този от "правилната" страна. Оттам и чувството за несправедливост. Ония и лайняна клечка не дадоха, а ние цял апартамент, и накрая - на ти благодарност.

Така си ги представям, че разсъждават. Но дори и да не го изкажат на глас, доста хора според мен при такива обстоятелства биха си го помислили.

Да бе просташко е да очакваш да е кръстено на теб, но не просташко да е кръстено на сватовете.

Сигурно ще разроша нечии пера, но най-много еснафски прояви от този тип и цялостно лошо възпитание и назадничавост съм виждала точно сред хора от големи и средноголеми провинциални градове. Всичко това скрито зад тънък лустросан слой криворазбрана цивилизация под формата на маникюри с гел лак, чанти Фурла, апартаменти и големи претенции.

По селата и малките градове хората като че ли имат повече здрав разум, сигурно заради връзката със земята. А и тъй като живеят в малки сплотени общности и много зависят един от друг, волю-неволю се научават на известна дипломатичност и такт.

По селата историите са драматични.
Хората са бедни и зли и сплотените им общности наподобяват циганските сплотени общности. За една схлупена колиба със сто наследника се избиват като пилци, унижават се, правят си интриги и се гонят с брадви и сопи. В повечето случаи са тотални пияници и изобщо омразата към себе си света и мизерията царува в буквален и преносен смисъл.

Е, глупости са това вече….

И е по-добре бащата да мрази името на детето си щото той не е човек?

Как ще мразиш нещо в детето си?

А, аз съм виждала точно от хора на село драми и вмешателство или сръдни на кого да бъде кръстено детето, при това от страна на рода на майката. Което не означава автоматично, че няма и обратното.
Някой питаше за нашия опит. Баща ми като трето дете е кръстен на рано починал вуйчо, който не е бил женен. Името само по себе си е хубаво, но той не го харесваше заради краткото Борчо, свързваше го с борч, а семейството е изпитвало финансови трудности. Двете по-големи деца в семейството носят дословно имената на кумовете на дядо и баба, които съответно са и кръстници на децата и не са роднини, но кумовете са били уважавано и богато еснафско (занаятчийско семейство). Говорим за голям областен град.
Майка ми като първородно дете носи името на майката на покойната първа жена на дядо ми(!). Засвидетелствано й е уважение по този начин,  тя е подкрепила дядо ми и баба ми (втората му жена), която е кръгъл сирак от малка. Следващото дете носи името на баба си по бащина линия, а последната сестра или на кръстници, или на никого, не съм сигурна. Сред братовчедките ми и от двете страни има с избрани от кръстниците имена, има кръстени дословно на баби и дядовци, има и неутрални. И на четиримата общо мои баби и дядовци няма нито едно от общо 7 (с мен ) внучета. Аз самата не съм кръстена на никого - баща ми предложил на майка му, майка ми отказала на починал човек, тя предложила на двамата дядовци - адаши, татко не приема на баща му и си стиснали ръцете за неутрално име. Лично аз бих искала да ме бяха кръстили на дядовците ми, ама не са ме питали. Аз имах привилегията сама да избирам - името на дъщеря си го сънувах, а името на сина ми има обща буква с майка ми, но никоя от нас не смята, че е кръстен на нея, просто от малка това е едно от любимите ми мъжки имена.
Какво бих казала на моите деца някой ден?
Аз нямам претенции, нямам и възможност да давам жилища, коли и  земи. Нека изберат име, което и на двамата им е на сърце и,.че понякога може и да отстъпят малко, за да запазят мира в семейството си. За помощ винаги ще могат да разчитат на мен, без значение как се казва детето.

Трябва да отстъпиш, точно толкова колкото си сигурен, че това, няма да те накара да намразиш човека, заради който отстъпваш. И че ще можеш да живееш с това, без да съжаляваш.

Аз вече все по-малко вярвам, че това е истинска история, толкова разнасяне на имена....уж всички от семейството четяли тази тема, но реално ако семейството четеше тук, със сигурност щеше да им е станало бая тъпо от всички небивлаици които се изписаха по техен адрес и да са приключили този абсурден спор...авторката някакви откъслечни неща повтаря, все едно и също общо взето, да беше пуснала поне една анкета да се види "Редно ли е" или "не".

Когато двама души искат различни неща, и двамата трябва да отстъпят, да направят компромис. Не е добре само единия да отстъпва, защото така излиза, че другият се е наложил.
Аи не е редно да се изнудва. За очакване, всеки може да се очаква и да, очаквано е, явно са по-традиционно семейство. Та не е неочаквано, че те са очаквали такъв жест. Най-вероятно техните синове, а може би и те самите са кръстени според традициите в техния край, затова и очакват да постъпи така и следващото поколение. Мъдро би било да приемат решението на младите, без сръдни и цупене въпреки очакванията си.
Сигурно, ако четат им е тъпо от всичко, което се изля по тях от хора, които изобщо не ги познават. Дано, виждайки конфликта отстрани, преосмислят нещата. Защото наистина не си струва да се отчуждават заради едното име, все пак това е просто име и е по-важното малкият човек да е жив и здрав и да го носи с достойнство и чест.

Аболютно, но няма индикации, че някой иска да отстъпи. Освен със смешната манипулация за Дария-Паолина, представена като неутрално име.

Точно затова идеята с неутралното име е добра. Не за да не бъде желанието на другия, както пишат някои, а за да имаме равен компромис и от двете страни и никой да не се чувства прецакан.

ЧС, ти нали прочете за предложеното "неутрално" име от бащата? Това му е компромисът на човека. Как да стане?

Е, тъпо е предложението на бащата, но не пречи да се отхвърли и накрая да я кръстят нещо тип Александра, Виктория, Гергана и да има мир.