Наш Лъки пишка клекнал. Едва тия дни започна тук и там да вдига крак. Е, снощи така му се смях! Вдигна задна лапа и тъкмо да се възгордея как възмъжава и опика предната. Много бързо смени лапите и застана на две задни и една предна. Голямата работа я върши на два крака и половина. Буквално вирва задните и се клати като пиле в опит да запази баланс.
На разходката вчера обиколихме непознат район. Намуши глава през оградата на една фирма. В следващия момент през главата ми мина мисълта какъв е шансът там да има куче и го дръпнах назад. Е, имаше! Един лабрадор добре ни олая и изпрати по продължение на цялата ограда.
Снощи майка дойде, за да донесе баница и да измие децата по повод бабин ден. Влизайки се сети, че не носи лакомство и се започна - О, душичко мила, теб те забравих...! А Лъки толкова й се зарадва на миризмата на баница. То се въртя, танцува, души я. Ще станат приятели с подобни срещи 😂
DreamingOfSummer, аз имам такъв мишок! ❤️ Моята първа играчка.
В детството си бях измислила име за куче без желание на моите родители да имаме куче. Наистина го имахме в крайна сметка, макар и на селото на прабаба и прадядо. Цяло село се чудеше какво е това име. Ами такова - измислено от дете. Легендата малко се разминава дали кучилото беше спасено от релсите на влака или от кофата до гарата. Колега на баба намерил кученцата и баба прибра шоколадово кафявото ❤️
На разходката вчера обиколихме непознат район. Намуши глава през оградата на една фирма. В следващия момент през главата ми мина мисълта какъв е шансът там да има куче и го дръпнах назад. Е, имаше! Един лабрадор добре ни олая и изпрати по продължение на цялата ограда.
Снощи майка дойде, за да донесе баница и да измие децата по повод бабин ден. Влизайки се сети, че не носи лакомство и се започна - О, душичко мила, теб те забравих...! А Лъки толкова й се зарадва на миризмата на баница. То се въртя, танцува, души я. Ще станат приятели с подобни срещи 😂
DreamingOfSummer, аз имам такъв мишок! ❤️ Моята първа играчка.
В детството си бях измислила име за куче без желание на моите родители да имаме куче. Наистина го имахме в крайна сметка, макар и на селото на прабаба и прадядо. Цяло село се чудеше какво е това име. Ами такова - измислено от дете. Легендата малко се разминава дали кучилото беше спасено от релсите на влака или от кофата до гарата. Колега на баба намерил кученцата и баба прибра шоколадово кафявото ❤️
А да видиш като са двамата какво надпишкване става 
Нямам никаква нужда да ги виждам двамата - имам две, жив пример. Едната върви, забола нос като следово куче, усети следа и се изпишка върху нея. Другата, ако е подминала случайно, специално се връща и върти задника да уцели точно отгоре. Но има и по-гнусарско изпълнение - едната кляка /обикновено Рая/, а Буря се навира директно под опашката й. Веднъж дори малко и опръска муцуната, няма такъв мундар, както казват в Пловдивско 
