Имам нужда от съвет...

  • 5 695
  • 172
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 506
Какъв съвет очакваш?
Как да го накараш пак да почне да прави секс с теб?
Няма да стане.

# 46
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 742
Конят, който яздиш, е умрял и явно няма намерение да мърда наникъде. Ти избираш дали да седиш върху него, дали да гравитираш около него, или да го оставиш


Вариант 1 - живеете си така; той си е ок; ти продължаваш да се самоизяждаш, да се чувстваш бабичка, неженствена и нежелана, живееща без топлинка, ще започнеш да се озлобяваш към него и на половината мъжко съсловие

Вариант 2 - дискретно си създаваш личен паралелен живот; той си е ок; ти живваш и каквото сабя покаже, че понякога големи циркове може да станат от една такава промяна в жената и динамиката около нея

Вариант 3 - освобождаваш се от ангажимент; той ще е изненадан и шокиран защо така стана, пък ще му се наруши и комфорта, може и да се озлоби; ти събираш себе си, посрещаш си несгодите и се опитваш да съградиш себе си и живота си така, че да ти е комфортно, без да се съобразяваш с "благоверния" и дишаш свободно без да се обръщаш назад

Гаранции в никой от случаите никога за нищо няма. Каквото сабя покаже.

# 47
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 720
И какво точно му обичаш? И защо да не тръгнеш да правиш такива опити, той реално не ти е мъж от десет години.

Издържа я най-вероятно.

# 48
  • Мнения: 21
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.

# 49
  • София
  • Мнения: 44 505
Щом 10 години не сте разбрала какво става, никога няма да разберете. Стойте си в това положение, че знаете ли колко е гадно да се разделите. Ще ядете само хляб и маргарин.

Я чакай да поръчам суши!
/Аз съм разведена с деца на 20 и 14./

# 50
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 720
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.

Ето, че сама си отговори.

# 51
  • Мнения: 40 306
Да, тя не разбира.
Явно наистина се е залепила за него. Няма интереси, няма приятели.
И сега единствения и човек я отхвърля и то от 10 години.

Назад са дадени три варианта.
Да си избира един.
Може би вариант две е за нея. Плюс говори с него само по-важните неща. Щом толкова те смята за досадно мрънкало.
Но ако той се разболее, не му обръщай внимание, да се оправя.
Ако нещо мрънка, му кажи, че много се оплаква.

# 52
  • Мнения: 9 249
Не вярвам да е пързалка темата. Имам приятелка със сходна съдба, просто един ден мъжът й спря да я търси като жена и дотам. Тя мисли, че е импотентен. На лекар не е ходил, на тази тема не се говори. И двамата това ги устройва и изглеждат добро семейство. По- възрастни са обаче, тогава да са били към 50 годишни. Добре печеливши и успешни и двамата.

# 53
  • Мнения: 40 306
Също така е редно и да не спите в едно легло.

# 54
  • Мнения: 1 434
Е защо така черногледо, може да се разведете като зрели хора, да си споделите попечителството над децата, да бъдат половината време с него, половината с теб, така няма да получаваш издръжка, но ще можеш да срещнеш друг човек, с който да си щастлива. Не е казано че ако се разделите трябва да се оправяш с всичко сама.

# 55
  • Мнения: 2 506
Жена на 46 години, за какво точно трябва да те подкрепят родителите ти?

# 56
  • Мнения: 6 847
Без да поемеш отговорност и да направиш първите стъпки няма как да стане различна ситуацията.
На него му е удобно в тази позиция.
(Думата мрънкам, нали точно това означава, да се оплакваш без промяна в поведението.)
Децата ти ще се отделят един ден от семейството, но твоят живот ще е минал в неудовлетворение.
Пък и нали няма да ги спираш да общуват с баща им, напротив, настоявай и му делегирай отговорности.
Щом жилището е твое не е съвсем зле ситуацията.

Последна редакция: пн, 06 яну 2025, 14:27 от СлънцеЛунаВъздухОгънВода

# 57
  • София
  • Мнения: 44 505
Аз бях в подобна ситуация. Според някои хора съм "луда" да се разведа. Според мен думата "луда" се превежда решителна.
Има хора, които са толкова смачкани, толкова нерешителни, че и едно кафе се чудят дали да си направят по цял ден.
Камо ли за един развод - ето ги, 10 години. "Ама това не става, онова не е възможно, трето не бива, четвърто - родителите ми, приятелите ни ...."

# 58
  • Мнения: 24 147
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.
Ъъъъ, ти имаш ли грам самоуважение и самочувствие?
Може би тук е заровено кучето.
Дори и най-големите мухльовци не харесват смачкани психически жени. И, както е видно, не ги уважават!
Имаш нужда да си заздравиш самочувствието и увереността в себе си. Работи над това.
//
Бънди, мачкаш ли, пиле?
Още си чакам за боклука. Sweat Smile

# 59
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 742
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.

Значи е време да преоцениш приоритетите си. Дали ти е по-важна договорената със съпруга ти сигурност и мнението и подкрепата на близки и далечни хора, или опитът да летиш и да изковеш живота си какъвто го искаш според възможностите ти. За първото се иска голяма доза непукизъм към себе си и отговорно отношение към другите хора (малко жертвено), за второто се иска доста смелост и доза егоизъм (според някои - здравословен).

Риск винаги има. В единия случай е да се смачкаш и примириш или да полудееш, не е изключено и да се поболееш, а в другия е да не свързваш двата края и трудно да смогваш с ангажиментите покрай битовизмите. Риск някакъв винаги има, както написах, и страх има, а гаранции няма. Но човек, ако е решен на нещо, някак се пренастройва и намира сили в себе си.

Зависи и дали си готова да рискуваш да получаваш мъжко внимание на парче, че като чета тук честните мъжки мнения, а и скромния ми личен опит показват, че малко са тези, които биха те приели за сериозно предложение. Повечето се облизват за лесни отношения и не-твърде-ангажиращо приятно прекарване на времето. Но може и да имаш късмет да си намериш любов. Никой не знае.

Общи условия

Активация на акаунт