И аз искам да ви кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за приятелството!

Снощи започнах да гледам втория сезон на КГ.
Имаше мното сърцераздирателни сцени!

Разбирам, че мъката на Кузей по Али е опустошителна.
Разбирам, че чувството за вина го раздира отвътре и не му дава покой.
Но това, което не разбирам и не харесвам е неговато избухливост.
Гневът му.
Това направо не понясам.
Мога да го разбера, оправдая, защото са ясни причините за това, но не и да го харесвам.
В този смисъл разбирам майките и бащите на момичетата, които не искат дъщеря си около Кузей.
Жалко, че след 40 серии, не дадоха никакво развитие на този образ.
Поне малко да се беше научил да се владее, да се опита поне!
Но явно тук идеята е да покажат един младеж, който не може да излезе от миналото си.
Но много ми се иска във втората част да дадат един израстнал Кузей.
За брат му-той е завършен егоист.
Някои качества на Гюней ми харесват, но всичко друго бледнее пред егоизма му.
Желая ви прекрасен ден!
