Бихте ли приели жена с дете?

  • 20 792
  • 960
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 17 352
Лъвче, честито ти малко Лъвче!
Много се радвам за теб, страхотна новина!

И аз смятам, че Роки много интензивно живее някак, така и звучи, пренавита.
Успокой се, Роки, твоят човек е някъде там. Сам ще те намери. И не му излизай с житейски обобщения и формули. Мъркай, мрънкай, усмихвай се.

# 181
  • Мнения: 8 102
Ммда. Странно ми ена мен, жена, усетила вече рахата от свободното живеене, да иска пак мъж у тях си. За кво ще й е... да се чуди кво да му готви и да му обира чорапите от пода... Ха-ха ай мерси, ама друг път.
Азкато слушам колежките като се оплакват от семейния живот и мислено благодаря на Вселената, че добих смелост да се оттърванай-сетне. То било толкова яко, освобождаващо, невероятно прекрасно, че ако знаех... Ехххх ако знаех по-рано... Ама ай, по-добре късно, отколкото никога. Нали такава била приказката.

... И принцесата заживяла дълго и щастливо в собствения си замък САМА.
The end

Пп. Честито на Лъвица и от мен. Здраве, заедност и търпение, желая. Flowers Hibiscus

# 182
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
Въпросът е жена с дете би ли приела мъж. Детето би ли приело новото присъствие и нарушаване на комфорт.
Големият ми син беше на 3 когато започнах връзка с мъжа ми. Няколко месеца по- късно, когато представих официално мъжът ми на родителите ми и сина ми, детето се залепи като марка за него, такова обожание в очите му. И до днес го обожава, уважава и казва, пе това е неговият баща ( биологичният си е участвал в живота му, но нямат тази връзка).
Мъжът ми никога, дори от първият момент на запознанството ни, когато му казах че имам дете, не е показал неудобство или, че не му е приятно. Обича мен, обича и детето ми, то е част от мен. Също както обича и малкият ми син. Искаше и официално да осинови големият, за да може да пътуваме свободно, но биологичният баща се запъна.

# 183
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 780
Аз съм фен на това всеки да си има хубава връзка за навън, но после всеки да се прибира в своя си дом. Спестяват се много конфликти поради битовизми и всеки си има своето лично време и пространство.
Поздравления за раждането на малкото Лъвче! Да расте здраво и щастливо!

# 184
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
Желязна лейди, със сегашния си акъл - напълно мисля като теб!
На 20+ още бях готова за нова любов и това да създавам семейство и деца. Сега на 40+, това абсурд да си го причиня 😂
Дето има един виц -
Две жени си говорят:
- Ей, откри ли принца на белия кон?
- Абе да не съм луда, да чистя и на коня!

# 185
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 780
Хах възрастта има значение Simple Smile

# 186
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
И житейския опит 😊

# 187
  • София
  • Мнения: 38 095
Хитри ставаме Joy

# 188
  • Мнения: 8 102
Ммда. Помъдрява се.
Те затова тука разправят, че над 30г. не ставали жените.
Що ли... Joy

# 189
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
Щото не са наивни и не се лъжат лесно. И след определена възраст, човек трудно прави компромиси с комфорта си.

# 190
  • Мнения: 9 308
На мен ми е много комфортно да живея с мъжа ми. И изобщо смятам, че животът е за двама.

# 191
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 208
И на мен ми е комфортно, защото се напаснахме когато още бях податлива на 24 години. Ама сега например, ако трябва да ми се случи, с този опит, този акъл на 45 - няма шанс. Ще си бъдем гаджета - почивки, разходки и после всеки в дома си. Това имам предвид.

# 192
  • София
  • Мнения: 19 721
Аз никога не съм искала да си живея живота сама и след развода си бях сигурна, че ще се събера с някого. Че и още едно дете исках (на 32 бях).
Аз не намирам живеенето с мъж за неприятно, напротив. Виж, живеенето с кофти мъж, да, с такъв като първия ми съпруг не бих се събрала да живея. Но със сегашния ми мъж, животът ми с него е по-хубав, отколкото животът без него, живяла съм ги и двата варианта. С дете ме "взе", за да съм съвсем по темата.
Така че за мен не е никак неразбираемо желанието за следваща връзка. Особено като виждаш как децата порастват, нямат толкова нужда от теб и започваш да усещаш самотата, която те чака, когато те си хванат пътя.

# 193
  • Paris, France
  • Мнения: 17 730
И нищо по средата, примерно детето да познава мъжа, да ходят на почивка заедно и разни такива.

Има го и това в един момент, обаче после за детето е трудно и неприятно ако се разделите. Много страдах по мъж, който ни водеше на почивки и доста пътувахме заедно. В един момент майка ми реши да скъса, защото той не искаше да отиде в друго жилище, друг квартал, а неговото жилище беше малко за неговото дете, мене, майка му 🌞 и тях двамата. Изчезна от живота ми заедно с дъщеря си, която беше на моя възраст и с която прекрасно се разбирах. И тя с мене, но беше казала на баща си, че не иска чужди хора в къщата им. Човекът си умря сам и оттогава не е пипнал жена. Дъщеря му се ожени в Германия. Заедно бяхме в Англия.

Опитвам се да ти кажа, че става сложно заради многото хора, които имат място в живота на двамата. То затова хората доскоро са се женели млади.

Пишеш, че дъщеря ти е голяма. Останала съм с впечатление, че децата ти не са пълнолетни и са към 10-12г. Ако греша, поправи ме!

# 194
  • София
  • Мнения: 45 049
Това са твои лични емоции, разбирам те.

Но ако изхождаме от максимата "Ами ако се разделим", то не трябва да се събираме с никого.

Дъщерята вече е на 20, синът на 14. Наскоро имаха РД и двамата.

Общи условия

Активация на акаунт