Ами сложно е. Довеждаш го вкъщи, ако е ерген добре, но ако не е - зависи той има ли деца, на каква възраст, колко често ги взима при него и т.н. То хубаво при запознанство или виждане от време на време се разбират, но да живеят под един покрив всички, ситуацията става друга.
- Публикувана: 6 ян. 2025, 18:22 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2025, 01:27 ч.
Бихте ли приели жена с дете?
Долу-горе като Rockstar мисля и аз. Май съм малко по-малка от нея, както и децата ми. Опитвам се да си намеря връзка от известно време, не на всяка цена разбира се. Предвид, че не искам повече мои лични деца, за никъде не бързам и ще трябва да мине доста време, докато запозная някого с децата си, да не говорим за съвместно съжителство, докато те са още при мен, даже не си го представям на тоя етап. Може би не съм срещнала подходящ човек. В последно време имам (или имах) отношения с един татко, той обаче има проблеми с контактите с детето си, което преживява доста трудно, чак до там да се изолира сам и да не ми говори с дни.... та май обречена работа, като се има предвид, че не обичам да ме игнорират, толкова време. Има и друго, аз хем искам връзка, знам че искам, хем ме страх да се отпусна в една такава, да карам по течението, лесно се привързвам и ме е страх да не страдам после. Пък когато искаш често да се виждаш и чуваш с някого, няма как децата да не разберат за това, защото иначе е сложно да се криеш. Та е ок те да знаят до някъде, еди си кой ми е приятел, с него говоря, с него ще изляза за няколко часа, ще се прибера докато дойде време за лягане...
Много съм го мислила това.
Беше време, в което бях на мнението на Невена - как, аз да допусна някой си да ми влезе в новата къща? Ужас!
Но напоследък осъзнавам, че с тази "ограда", която слагам, няма да стане връзка като хората.
Аз с момента говоря на теория, няма мъж на хоризонта.
Беше време, в което бях на мнението на Невена - как, аз да допусна някой си да ми влезе в новата къща? Ужас!
Но напоследък осъзнавам, че с тази "ограда", която слагам, няма да стане връзка като хората.
Аз с момента говоря на теория, няма мъж на хоризонта.
Долу-горе като Rockstar мисля и аз.
Има и друго, аз хем искам връзка, знам че искам, хем ме страх да се отпусна в една такава, да карам по течението, лесно се привързвам и ме е страх да не страдам после. ...
Има и друго, аз хем искам връзка, знам че искам, хем ме страх да се отпусна в една такава, да карам по течението, лесно се привързвам и ме е страх да не страдам после. ...
Странично мнение......не си готова за връзка.Имаш още своите задръжки , емоционално обвързване , не си се отърсила от спомените.Влизането в това състояние във връзка в един момент ще започне да носи проблеми.В една връзка не участваш само ти .......човека отсреща и той си носи неговите мечти , желания и чувства ...
Обаче времето си и върви и със сигурност не става по леко на хоризонта .......Оптимизма е хуваво нещо .....ама реалността е малко по жестока
Странично мнение......не си готова за връзка.Имаш още своите задръжки , емоционално обвързване , не си се отърсила от спомените.Влизането в това състояние във връзка в един момент ще започне да носи проблеми.Защото в една връзка не участваш само ти .......човека отсреща и той си носи неговите мечти , желания и чувства ...
Обаче времето си и върви и със сигурност не става по леко на хоризонта .......
Емоционално обвързване - не, задръжки, може би - да, но всичко е от гледна точка на децата, не искам да им вкарвам допълнителен човек вкъщи на този етап, а и със сегашния дето не е ясно още дали сме приключили, ще е сложно, аз с деца, той с дете, ставаме много хора и няма къде да се поберем, например. Освен това, мен ми е добре да си имам моето пространство, не ми се бърза за никъде, вече имам повече свободно време и можем да се виждаме достатъчно често и да се чуваме всеки ден. Мен такова нещо ме устройва на този етап. Да имам, с кого да говоря, да си споделим преживяванията от деня, да се видим, два пъти седмично, да има, с кого да правя секс от време на време. За себе си това виждам като вариант към момента.
Емоционално обвързване - не, задръжки, може би - да, но всичко е от гледна точка на децата, не искам да им вкарвам допълнителен човек вкъщи на този етап, а и със сегашния дето не е ясно още дали сме приключили, ще е сложно, аз с деца, той с дете, ставаме много хора и няма къде да се поберем, например. Освен това, мен ми е добре да си имам моето пространство, не ми се бърза за никъде, вече имам повече свободно време и можем да се виждаме достатъчно често и да се чуваме всеки ден. Мен такова нещо ме устройва на този етап. Да имам, с кого да говоря, да си споделим преживяванията от деня, да се видим, два пъти седмично, да има, с кого да правя секс от време на време. За себе си това виждам като вариант към момента.
[/quote]
В някой от по горните постове споделих едно мнение........сега пак ще се повторя.
Варианта ти също е много хубав и щом те устройва е супер.Обаче пак не си само ти в този вариант.Има доста рискове и със сигурност не приятни.
Какво значи да си готов за връзка? Когато срещнеш човек, който да ти пасва достатъчно много, нещата вървят лесно. Ако е трудно, значи не е твоят човек. Ясно е, че колкото повече житейски опит има, толкова по-малко компромиси се правят с неща, които не харесваш, но това не значи, че си сляп за хубавото, напротив - просто по-бързо се отсява кой за какви отношения става, става ли въобще.
В някой от по горните постове споделих едно мнение........сега пак ще се повторя.
Варианта ти също е много хубав и щом те устройва е супер.Обаче пак не си само ти в този вариант.Има доста рискове и със сигурност не приятни.
Със сигурност е така. Проблем е и когато, сме излезли от лоши връзки, не знаем, какво точно искаме, както аз не се отпускам и изпитвам някакъв "страх", така и той, и затова сега.... не е ясно къде сме. Просто, може би в някой момент, човек трябва да признае пътрво пред себе си, иска или не някого в житова си, под каквато и да е конфигурация (всякакви варианти има виждаме) и да се впусне без предрасъдъци в тези отношения.
В някой от по горните постове споделих едно мнение........сега пак ще се повторя.
Варианта ти също е много хубав и щом те устройва е супер.Обаче пак не си само ти в този вариант.Има доста рискове и със сигурност не приятни.
Със сигурност е така. Проблем е и когато, сме излезли от лоши връзки, не знаем, какво точно искаме, както аз не се отпускам и изпитвам някакъв "страх", така и той, и затова сега.... не е ясно къде сме. Просто, може би в някой момент, човек трябва да признае пътрво пред себе си, иска или не някого в житова си, под каквато и да е конфигурация (всякакви варианти има виждаме) и да се впусне без предрасъдъци в тези отношения.
Това и казвам аз от още в началото.......признание пред себе си.Да имаш напълно реална представа за себе си и какво искаш ......и дали пък това въобще е възможно да се получи.
Малко по нагоре потребителка беше споделила перфектна конфигурация за по големи деца , но действието се развива във Франция......аз лично знам за Скандинавието , че там в общи линии всеки си живее неговият живот ,обаче на семейни сбирки и почивки са заедно.Само ,че сме на балканите..........манталитет
Но пък живота има странно чувство за хумор .........пък и какво ние си пишем тук ....и какво ще му се случи на човек....са съвсем отделни неща.........колкото и да се подготвяме ......Изненада
Това и казвам аз от още в началото.......признание пред себе си.Да имаш напълно реална представа за себе си и какво искаш ......и дали пък това въобще е възможно да се получи.
Малко по нагоре потребителка беше споделила перфектна конфигурация за по големи деца , но действието се развива във Франция......аз лично знам за Скандинавието , че там в общи линии всеки си живее неговият живот ,обаче на семейни сбирки и почивки са заедно.Само ,че сме на балканите..........манталитет
Малко по нагоре потребителка беше споделила перфектна конфигурация за по големи деца , но действието се развива във Франция......аз лично знам за Скандинавието , че там в общи линии всеки си живее неговият живот ,обаче на семейни сбирки и почивки са заедно.Само ,че сме на балканите..........манталитет
В интерес на истината, така го виждам и аз, всеки да си живее отделно, а да имаме и някакви общи дейности заедно. Примерно море през лятото, а сега имаме планирано посещение на концерт с нощувки в друг град, с неговото дете. Като в такива конфигурации, да не се парадира с връзката.
Проблема е, че така и не стигнахме до открит разговор, кой, какво иска, а само "страх ме е, не съм сигурен дали искам да се обвържа". За мен самата дума "обвържа" звучи като нещо по-сериозно...
Оф, пак го имаме балканското! А то в случая с разведени с деца, се хвърля в двете крайности:
Или ще живеем заедно всички.
Или ще поддържаме супер неангажираща "ситуация" за редки срещи и секс.
И нищо по средата, примерно детето да познава мъжа, да ходят на почивка заедно и разни такива.
Или ще живеем заедно всички.
Или ще поддържаме супер неангажираща "ситуация" за редки срещи и секс.
И нищо по средата, примерно детето да познава мъжа, да ходят на почивка заедно и разни такива.
Оф, пак го имаме балканското! А то в случая с разведени с деца, се хвърля в двете крайности:
Или ще живеем заедно всички.
Или ще поддържаме супер неангажираща "ситуация" за редки срещи и секс.
И нищо по средата, примерно детето да познава мъжа, да ходят на почивка заедно и разни такива.
Или ще живеем заедно всички.
Или ще поддържаме супер неангажираща "ситуация" за редки срещи и секс.
И нищо по средата, примерно детето да познава мъжа, да ходят на почивка заедно и разни такива.
Манталитет ,народопсихология......
При нас отскоро мъжете и жените са поставени в почти равна позиция като заплащане и все пак още в голямата част от обществото тази пропаст е огромна.Да не споменаваме съседната тема с името на нероденето дете каква драма е.
Все още нашите жени са свикнали мъжът да поема по големият товар.
От другата страна, мъжете пък си търсят храната, дрехите, неговата мъжка дума....... и редовният секс
И със сигурност има нещо по средата ....ама колко пък е шанса тези двама независими от никой и от нищо хора да се срещнат в територията на нашият манталитет.Пък и да са достатъчно осъзнати , пък и да са моногамни пък и да са.......още 100 условия.На това му викам аз партньорство......всичко наполовина и всеки в къщата си ..........ама огромната част от жените това не ги устройва ......и пак се връщаме в изходна позиция.
Както и мъжете не ги устройва да си стоят по цяла седмица сами и да си чакат гаджето за уикенда........
Честито и от мен, Лъвичке - ама много инкогнито го роди това бебе, може би не си искала да се похвалиш по-рано, за да не го урочасаш нещо - живо и здраво да расте пожелавам, и много да ви радва теб и таткото!
А към авторката: в какъв смисъл "да те приеме" - ми той те е приел, нали ти е гадже, спи с тебе, не страни от тебе като от чумава? Ако имаш предвид да иска да живее с теб и детето ти, вероятно не - нали така е казал. Някои мъже биха, някои не. Аз самият (ако се разведа) едва ли бих живял с жена с деца - аз си имам и мои две, ще ги вземам, ще прекарвам време с тях, и ако жената има и тя две, какъв панаир ще стане?
Но бих я 'приел' в смисъл, че може да сме гаджета - даже по-добре да има, защото ако няма, тепърва ще иска да има, пък аз както вече казах си имам и ми е минало времето за други.
А към авторката: в какъв смисъл "да те приеме" - ми той те е приел, нали ти е гадже, спи с тебе, не страни от тебе като от чумава? Ако имаш предвид да иска да живее с теб и детето ти, вероятно не - нали така е казал. Някои мъже биха, някои не. Аз самият (ако се разведа) едва ли бих живял с жена с деца - аз си имам и мои две, ще ги вземам, ще прекарвам време с тях, и ако жената има и тя две, какъв панаир ще стане?
Но бих я 'приел' в смисъл, че може да сме гаджета - даже по-добре да има, защото ако няма, тепърва ще иска да има, пък аз както вече казах си имам и ми е минало времето за други.
