Бихте ли приели жена с дете?

  • 20 497
  • 960
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 038
Зависи от хората и дали могат реално да обичат. И при две биологични деца, много често се случва родителите им да ги делят и да нямат еднакво отношение. Обикновено обаче в такава ситуация, в живота  не успява привилегированото дете, а другото, което се е борило само. Има пълни нещастници, които не могат със себе си да се разберат даже и не стават за родители, както и  има и стойностни хора, способни да ви обичат безусловно и вас, и детето. Въпросът е да се различат.

# 91
  • Мнения: 595
Като самотна майка с деца, като че ли най-много се виждам с мъж, който също има дете. Не за друго, но не съм сигурна, че искам повече деца, предвид, че моите са поотраснали вече. Само че, аз млада се "излъгах" и сега моите връстници или поне тия до към +/- 5 години от моите, едва ли не тъкмо сега се ориентират към наследници и семейство. От друга страна пък, съм сигурна, че на тоя етап не съм готова за съжителство, но и не искам пък само "приятел с превилегии". Следващият проблем, който виждам в подобен тип отношения е, че вече миналите през брак/семейство/ деца сме малко или много "повредени", което оказва голямо влияние. Както се вика "всеки луд с номера си" и в един момент, говоря когато предишните отношения са приключили с проблеми, все намираш нещо от това в новите отношения, пък и те е страх да не се опариш пак. Като свикнеш да си сам и съвсем трудно приемаш недостатъците на някого, било то и не много големи.

# 92
  • София
  • Мнения: 18 517
Не съм чела цялата тема. Отговарям на първия пост - къде да ме приема мъжа? Ние с детето ми сме си в къщи, осигурени сме, живеем си. Ако някой иска да е с двете ни без условия - да заповяда на наша територия. Ако се влияе от мнения на мама, тати, приятелчета - да си седи при тях.
Бях самотна майка, вече отдавна не съм. Но внимателно избирах мъжа. А сега внуците търсят само ММ, играят с него, храни ги. Баба - да седи на дивана и да не пречи.

# 93
  • София
  • Мнения: 45 025
Да, Айша, това забелязах най-после. Мъж, който не го е страх да дойде у нас, е добър за връзка.
Останалите гледат всячески да избегнат досег с детето.
Досега не си бях дала сметка за това, тъй като и аз "криех" детето. Но си дадох сметка, че така влизам във връзка само наполовина, а другата ми половина си води другият живот - на майка.

# 94
  • Пловдив
  • Мнения: 693
Да, Айша, това забелязах най-после. Мъж, който не го е страх да дойде у нас, е добър за връзка.
Останалите гледат всячески да избегнат досег с детето.
Досега не си бях дала сметка за това, тъй като и аз "криех" детето. Но си дадох сметка, че така влизам във връзка само наполовина, а другата ми половина си води другият живот - на майка.

За това и говорим ,че от и от двете страни си има много подводни камъни ,за които човека не си дава реална представа докато не се  сблъска с тях.
И в тази връзка се очаква много и от 2-те страни , не само от едната.
И пак баланса е най важен, да знаеш кога и колко.....защото ,честно казано е безумие да загубиш едни 3 години и накрая да разбереш ,че всичко с правилните въпроси е можело да стане ясно още на първите 3 месеца.

# 95
  • София
  • Мнения: 45 025
Още се уча и знам, че нищо не знам. Пък представям си, мъж без деца какво ли му е. Но има ли желание и любов, има и начин.

# 96
  • Мнения: 9 223
Да, Айша, това забелязах най-после. Мъж, който не го е страх да дойде у нас, е добър за връзка.
Само по това не може да се определя добър ли е един мъж за връзка. Аз имах случай, в който след няколко срещи господина реши, да ми изръси: 'У нас, или у вас ще живеем. Аз съм готов да дойда у вас." Това ме ужаси и спрях да се виждам с него. Оказа се човека с много прикрити недостатъци в последствие.
Не бих допуснала мъж вкъщи. В това отношение като Невена разсъждавам. Ценя си безопасността, свободата и личното пространство.

# 97
  • Поморие
  • Мнения: 608
Здравейте,самотна майка съм и наскоро се замислих реално цял живот ли ще бъда сама..започнах отношения с мъж който в началото нямаше проблем,всичко беше наред излизахме си заедно с детето,отделно имаме много свободно време за нас двамата,носеше си я,забавляваха се ..Но последните дни се чуват приказки че няма да го приеме,че ако имаме ние дете след време няма да е същото и ще му е тежко,тоест вече започвало да му тежи от това че имам дете което той много искаше да е негово.Познаваме се от малки,но никога не съм мислела че ще дойде момент в който ще си имаме чувствата.Та въпросът ми е какво да правя,да си продължа живота и да вярвам че все някога ще бъде прието от някого или просто да се примиря и да не мрънкам.Чувствам че нямам право на глас и ми става малко болна тема.Не ми е фикс да съм точно сега с някого,но предполагам че след време ще пожелая и започват да ме обхващат различни филми.
Благодаря че ме изчетохте 🙂
Мисля, че идеята за връзка малко се надценява, дайте си време и ако е писано ще срещнете Човека когато най-малко очаквате. Повечето се силят в началото, а като се задълбочат нещата дават рязко назад. Отваряйте си добре очите, да не попаднете в токсични отношения, защото освен за вас, трябва да мислите и за друго човешко същество заедно с вас. Поне този човек си го е казал в началото, а не след като нещата са се задълбочили. Желая ви успех.

# 98
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 002
Рокстар, ама ти като се запознаваш с някого, в самото начало още с визитката се казва кой какво, не да чатите и лафите, правите 2-3-5 срещи, и после "евентуално ако" да му кажеш. Олекваш много, и сериозен дори да те е харесал, може да ти тегли една интелигентна. Другото, което е предполага се, че имаш нещо "зад гърба" си на близо 50.

# 99
  • Paris, France
  • Мнения: 17 726
Е, то е ясно, че всеки казва в началото има ли деца. Има разлика от дете до дете. Едно дете може да е мушичка, а друго да е дразнещо. Всеки случай е различен.

# 100
  • Мнения: 8 102
Ако вече знаете колко е трудно да изгониш някой нахалник от дома си, никога няма да приемете втори.. Wink
Не бих живяла отново с мъж. Бих имала връзка тип гаджета. В този случай имането на деца няма особено значение, защото едва ли ще се виждат някога.

# 101
  • Варна
  • Мнения: 2 063
В описания случай, господинът е мунчо - не може в началото всичко е ок, после, ама не ща. Или ако е "не ща" -  разделя се с мамата, а не да се обяснява колко я обича.
Но ако сме честни, имаше тема в смисъл "бихте ли се обвързали с мъж/жена с дете" и масово писалите казаха _не_, точно щото хич не е лесно.

# 102
  • София
  • Мнения: 18 517
Знам, гонила съм. Но не подходих по законния ред, а действах неочаквано за него и бях постоянна. Нито МВРта, нито прокуратури, нито съд и глоба ме спряха. Човека си го заслужи след 5 г. семеен живот и го получи. Дрехите пред вратата, бравата сменена и не отварях на никакви органи. Опита се да ме заплашва на улицата. След часове едни яки момчета убедително му обясниха да не ядосва кака. И така 2 - 3 пъти докато се отказа.

# 103
  • София
  • Мнения: 45 025
Не ме разбрахте.
Не говоря за такива - веднага идвам да живея у вас.
А примерно, да се срещате известно време, да знае че имате дете и да не му е проблем да се засече с детето.

Разбира се, че веднага казвам за детето. Не го крия.

# 104
  • Мнения: 7 892
Добре,защо плюете мъжът от историята? Както и във връзките без деца често дадено нещо в началото може да не е проблем, но в последствие се оказва че е, или дори без конкретна причина се случва да се разсъхнат нещата у единия, така и тук. Като е казал нещо в началото тва не е нито подписан договор,брак или клетва за цял живот, така че просто се прекратява и толкова.
Между другото ей това също е още една причина жените с деца да не са особено желание, един вид още от самото начало се очаква от мъжът да бъде глава на семейството и да се товари най малкото с емоционалните отговорности и сигурност, което за един мъж без деца си е доста шокиращо изведнъж да се обзаведе така

Общи условия

Активация на акаунт