В момента чета ... 93

  • 43 423
  • 741
  •   2
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 979
Прочетох Злато от Крис Клийв и колкото На смелите се прощава ми хареса, тази толкова не ми хареса. Намирам я дори за смущаваща на много нива. Също, дадох си сметка и кое не ми допадаше и чак ме дразнеше в На смелите се прощава (която пък оцених високо сама по себе си, най-вече заради послеслова към романа).

Продължавам с Мебет от Александър Григоренко.

# 106
  • Мнения: 689
Мебет е чудесна книга. Много ми хареса. Сега купих другата книга на автора: Илгет, но си чака правилното време.

# 107
  • Мнения: 4 979
Илгет беше красива приказка. Очаквам същото от Мебет.

# 108
  • Мнения: 247
Аз пък се мъча с "Мандолината на Капитан Корели". Съвсем други ми бяха очакванията, донякъде повлияни от филма, но се усещам, че цели страници ги минавам по диагонал. Може би си чака подходящия момент.

# 109
  • Мнения: 12 411
Аз напоследък повече слушам, сега си пропомням всичко на Джером Джером.
Много, много ме докосна "Градинарят и смъртта", отлагах я, защото знаех, че ще е силно разчувстваща. Винаги има лична изповед при Г. Господинов, но тук откровението е по-специално и силно въздействащо. Разказът върви простичко и с лекота, приютява болката, прозира обичта, без да се изрича..
Преди това слушах още една изповед - "Умрях, за да живея!" на Росица Якобс, но съм със смесени чувства. Всеки избира в какво да вярва. Все пак се радвам, че дамата е успяла дали с чудо, или с волята си, да се възстанови и да води пълноценен живот.

Последна редакция: пн, 13 яну 2025, 17:20 от 50 Shades of Purple

# 110
  • Мнения: 2 249
Дочетох "Стълбата на Яков" от Людмила Улицка и трудно намирам думи да опиша състоянието, в което тази зряла, епична и безкрайно човеколюбива книга ме остави. Това не е просто семейна сага или историческа хроника, а е почит и отдаване на дължимото на всички онези преди нас, които са устоявали и са се борили, за да ни има нас един ден и на свой ред да станем приемници на същността, която не може да бъде заличена, а ще се възражда винаги чрез следващото поколение. На онези жадни за знание, наука и култура младежи от началото на XX век, които са имали мечти, но са им били отнети от обстоятелствата на историята, имали са любови, но са били разделяни от фронтови линии, разстояния и години, имали са стремежи, но е трябвало да живеят според ограниченията на политическите окови и все пак не са загубили сили и воля за живот и са успели да предадат щафетата нататък. Това са онези хора, които всеки от нас, поглеждайки назад, ще открие в някой свой далечен дядо, който е пренесъл на раменете си целия свят, за можем днес ние да създаваме историята и да се борим за децата си. Невероятна книга, а заглавието, препратка към откровение, което библейският Яков получава в съня си, не би могло да бъде по-подходящо.
Прочетох и "Република от светлина" от Андрес Барба и макар че ми беше много интересна и я прочетох бързо, като че ли остави твърде много въпроси, на които читателят сам трябва да си измисли отговор, а това ми прилича на удобно измъкване от страна на автора, който измисля любопитна историйка, но не достатъчно добре, за да обясни причините за събитията и връзките между тях.

# 111
  • София
  • Мнения: 5 847
Аз пък се мъча с "Мандолината на Капитан Корели". Съвсем други ми бяха очакванията, донякъде повлияни от филма, но се усещам, че цели страници ги минавам по диагонал. Може би си чака подходящия момент.

О, зарязвай я веднага щом те мъчи! На мен толкова много ми хареса тая книга, че даже като си дарих всички книги тази я подарих на майка ми, за да мога тайно да си я отварям понякога като й ходя на гости. Не трябва човек да се мъчи с книги. Така мъчи и тях.

# 112
  • Мнения: 9 056
Започнах годината с последния сборник разкази на Стивън Кинг, "Харесвате го по-мрачно". Ами майсторът си е майстор. Нямаше нищо ново като идеи, но си беше типичния Кинг, който надзърта дълбоко в човешката душа и демоните, които я обитават, а разказът му те кара трескаво да разгръщаш страниците.
Сега дойде ред най-накрая и на "Орикс и Крейк" на Маргарет Атууд. От няколко години я имам, но сега си купих двете следващи книги и вече можех да я започна. Минала съм около 2/3. Антиутопия, а Атууд в типичния си стил мести фокуса между настояще и минало. Има някои много интересни идеи. Любопитно ми е как ще се завърти историята в цялата трилогия, но Атууд просто няма как да ме разочарова. Винаги ми доставя огромно удоволствие да чета нейните книги.

# 113
  • София
  • Мнения: 7 500
Ооо, страхотна е трилогията на Атууд! Някой ден ще си я препрочета.

# 114
  • София
  • Мнения: 2 229
Като си приключа последната на "Мъглороден" и аз ще се насоча към трилогията на Атууд. Първите две съм ги чела, третата взех веднага щом излезе преди 2-3 месеца. Малко със страх подхождам, защото "Орикс и Крейк" беше страхотна, докото втората се оказа средна работа. Дано третата да ме зарадва.

# 115
  • Мнения: 1 167
Тъкмо завърших “Коприва и кости” и бързам да споделя обещания отзив. Ще се постарая да не говоря за сюжета особено, за да не изпусна някой спойлер Joy

Скрит текст:
По мое мнение книгата си заслужава. Но въпросът е дали ви допадат такъв тип истории или не. Ще започна с това , че е мрачна и шантава и странна. Със сигурност не е любовна история. Има вложен дълбок смисъл в някои елементи и историята е различна, което я прави интересна.
Моят проблем беше, че първите 60-на страници бяха много объркани и хаотични. Може да беше само при мен, или като цяло да оставят такова впечатление. Трябва да призная че дори бях на границата да я оставя. Но много се радвам, че не го направих, защото си заслужаваше търпението. Може би авторката се е опитала да даде по-голям съспенс на книгата, който се е объркал или просто е искала да пресъздаде объркването в душата на самата героиня.. каквато и да беше причината просто не работеше за мен. В моментът, в който текстът тръгна в една времева линия, всичко си дойде на мястото. Ако решите да я четете и се чувствате като мен ви съветвам да се заредите с търпение и да не се отказвате, защото изобщо не съжалявам.

Ако трябва да я оценя, бих дала 4,5/5 звезди заради проблемът с объркващото начало.
ПП. Трябва да се има предвид, че когато оценявам книг, го правя на база конкретния жанр и тип книга, а не в цялост, защото на фона на класическите шедьоври за всичко останало оценките би трябвало да не надхвърлят 4 Hug

Приятно четене ако си познаете книгата!

Аз продължавам с “Убийствата на Медичи

# 116
  • Мнения: 109
Записвам се и аз с "ДНК" на Ирса Сигурдардотир. Признавам си, че бях много скептична, но към този момент почти съм я преполовила и честно казано нямам търпение да разбера кой е убиецът  (имам предположение, но да видим).
Определено ще прочета и останалите книги на авторката

# 117
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Аз продължавам с “Убийствата на Медичи

Ох, тази е от книгите, която стигнах до някъде и я оставих за настроение. Много обичам такъв тип книги, чета всичко, което ми попадне за Медичите, обаче тук тотално се загубих в тази книга Sad А много исках да я харесам и да я дочета. Ще видя дали ще ми дойде муза и да я довърша

# 118
  • София
  • Мнения: 3 946
Я кажете, патката от романите за Гамаш защо още е жива?

Купих на майка ми новата и викам да и хвърля едно око. Ами там си е, а се говори за над десетгодишен период, в който Гамаш има връзка с Трите Бора.
Не е ли множко за патка? Нашите на село не издържаха много, баба ги затваряше в буркани.

# 119
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Не съм чела още книгите, но предполагам има все пак ролята на талисман, затова не са й отрязали главата Smile Ох, много се смях, извинявам се за коментара...

Общи условия

Активация на акаунт