В момента чета ... 93

  • 43 637
  • 741
  •   2
Отговори
# 285
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 099
Rayna13, благодаря!
Аз продължавам с "Ема" на Жан Рено.

# 286
  • Мнения: 2 422
Започнах няколко книги напоследъл, но нещо не ми задържаха вниманието. Снощи реших да погледна "По слънчевата страна на улуцата", която си бях запазила след препоръки тук. Много добре започва, Дина Рубина пише много увлекателно.

# 287
  • Мнения: 464
И аз чета/слушам по няколко книги. Завърших "Хобит". Първите пет звезди за годината. Достатъчно се е писало за Толкин, няма много какво да добавя. Наистина е майстор и пише много увлекателно, а героите няма как да са ти безразлични.
В Сторител започнах и не довърших някои заглавия. Пример за такава книга, за която четох много положителни отзиви и която дори мислех да си купувам, е "Керван за гарвани". Е, радвам се, че не съм си я купила. Слушах я донякъде.. ами не ми хареса. Стилът на изразяване на авторката на места е, меко казано, неприятен.
В момента слушам "Мамник". Засега ми харесва, но и на мен ми допада стилът на Васил Попов още от "Вълчи разкази".

# 288
  • Мнения: 2 434
Започнах няколко книги напоследъл, но нещо не ми задържаха вниманието. Снощи реших да погледна "По слънчевата страна на улуцата", която си бях запазила след препоръки тук. Много добре започва, Дина Рубина пише много увлекателно.
"Бялата гълъбица на Кордова" даже повече ми хареса от "слънчевата страна". Дина Рубина е талант. Завлича те, обърква те, разсмива те, води те напред назад през живота на героите си.
Благодаря на човека от форума, който я препоръча!
Аз съм на "Евангелие на отровното дърво", която много ми харесва. Почти на финала съм.

# 289
  • Сред мелниците
  • Мнения: 1 504
Прочетох няколко стари книги, сигурно са коментирани тук.
Фентъзи на Наоми Новик.
Започнах с "Изтръгнати от корен". Началото ме водеше към едни тип книги, които не харесвам, но след това ме грабна и не можех да я оставя. Толкова ми хареса стила, атмосферата, този фолклорен фон на който се развиваше действието.
Понеже отдавна не ми се беше случвало такова обсебване,  подкарах друга нейна книга "-Сребърна приказка".  Очарова ме. Слагам я една класа над първата. Говоря за стила. Развива героите многопластови, сложни ...Най-много ме впечатли способността й да говори с езика на персонажа- Все едно са я писали няколко различни автора.   Не знам как го прави! Забавна, остроумна по един невинен начин мята реплика, която чак след като си отминал , се разсмиваш.
И  после си казах - давай да я видим какво още може!
Подхванах "Дракона на негово величество" и....Греда! - книга за деца , макс за тийнейджъри. Дадох й шанс, и след половината я прочетох на диагонал. Така и не започнах следващите от серията.
После поразгледах - има разлика с около 15 години в писането им. Може това да е причината.

# 290
  • Мнения: 12 413
Прочетох "Стъкленият замък" - Джанет Уолс. Ооох, какво да кажа...
Усетих по абсолютно същия начин тази книга. Така ме разгневи и "Образована" на Тара Вестовер, също автобиографична. Имам огромно уважение към тези деца, които са успели да станат човеци, въпреки родителите си.
И за така! Остават, помнят се.. 

Нева Мичева - "Говори с Нева"
Нева е преводач на художествена литература и има рубрика в "Тоест", където читатели й пращат писма, понякога просто да споделят, понякога с нужда от съвет, и тя им отговаря... Може би стилът й не е за всеки, но на мен ми допада! Много е ерудирана и добросърдечна.
Приятни ми бяха и на мен писмата на Нева.

За четене напоследък не остава време, опитвам да слушам Absolvo te.

# 291
  • Мнения: 5
Привет ,нова съм в групата и се радвам , че има такава тема - за книгите! Има недежда🙂
Започнах “ Пътят на любовта” на Алис Мънро , но нещо не се получава , не ме грабва. Да я мъча ли ?

# 292
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 819
Прочетох "Стъкленият замък" - Джанет Уолс. Ооох, какво да кажа...
Усетих по абсолютно същия начин тази книга. Така ме разгневи и "Образована" на Тара Вестовер, също автобиографична. Имам огромно уважение към тези деца, които са успели да станат човеци, въпреки родителите си.
И за така! Остават, помнят се...
А също и "Да дочакаш утрото" - Лиз Мъри. Там пък бяха замесени и наркотици... Наистина кошмар. Нещо страшно. 😵‍💫

# 293
  • Мнения: 215
Прочетох "Изгубеният символ" на Дан Браун. На моменти нямах търпение да разбера какво се случва, а в други направо исках да свършва вече. Има и много излишни неща според мен. Не може да се сравни с чувството,което имах, когато четох "Шестото клеймо". Супер интересно ми беше. Ама след това автора просто не е предложил нещо различно за съжаление.
Започвам "Копринената буба" на Робърт Галбрейт.

# 294
  • Мнения: 347
Оставих “Нора Уебстър” за известно време, май ми дойде в повече стила на Тойбин. Затова пък прочетох “В орбита” на Саманта Харви. Книжката е  кратка, но не я прочетох бързо. Увлекателно написана, езикът се лее, интересна (поне на мен ми беше), представяща живота на шестима астронавти и космонавти на международната космическа станция. Книга география - на Земята, на чувствата, на спомените. Хареса ми.
Връщам се на Нора.

# 295
  • София
  • Мнения: 3 946
И аз се мотах с Орбита.
Като не става нищо, и доскучава. Но пък е така хубаво написана. Много приятна.

Започнах Yellowface.

# 296
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 099
Аз се мотая с "Ема". Не мога да разбера - харесва ли ми, не ми ли. Не ми върви бързо, а е тънка книжка.

# 297
  • Варна
  • Мнения: 2 208
Аз снощи приключих "Дълбоко под кожата"   на Лиз Нюджънт и все още изпитвам дълбоко под кожата отвращение и тегавина. Чудя се дали някои хора се раждат чисто зли или стават такива вследствие на възпитанието и обстоятелства.

Социопат, умело изграден образ, който неминуемо носи трагедия и болка на всеки човек привързал се, доближил го, обичащ го. Семейството - родители, братя, съпруг, собствено дете. Трагедия след трагедия. Трудно е човек да си представи, че съществува по- жесток и коварен човек, който преминава през всеки и всичко без да изпита ни най- малки угризения, емпатия, човеколюбие. Не особено умен човек ( училищни оценки, академични постижения), но пък съобразителен идеално вписващ се във всякаква среда и обстановка. Манипулатор, хамелеон.
Сюжетът е пленителен, краят изненадващ. Тъкмо си помисля, че е достигнато дъното и след страница, две, десет се оказва, че съществуват и други възможности на къде да се копае. 🙂

Харесвам писането на Лиз Нюджънт и сложните психологически образи, които изгражда . С нетърпение ще очаквам следваща нейна книга. Пропуснах" Странната Сали..." , но мисля и нея да прочета малко по- нататък. 🙂

Последна редакция: пт, 24 яну 2025, 15:51 от floren

# 298
  • Мнения: 11 784
…. Чудя се дали някой хора се раждат чисто зли или стават такива вследствие на възпитанието и обстоятелства.
Това е много интересна тема и виждам различни интерпретации при различни автори. Миналата година, докато четох “Портокал с часовников механизъм”, усетих идеята на Бърджес за главния герой Алекс като “вродено зло”, а докато напоследък се връщам към творби на Толкин и малко повече ги “изследвам” и там героите сякаш не са категорично предопределени, а имат предразположения за поемане на пътя към злото (може би само Тевилдо си е абсолютно зло, трябва пак да препрочета за него), но дали ще поемат по този път е въпрос на техния избор.

# 299
  • София
  • Мнения: 12 025
floren, за мен "Странната Сали Даймънд" ѝ е най-добрата, но не съм чела още "Загадката Оливър" Simple Smile

По въпроса ти - аз мисля, че някои хора се раждат зли. Точно с "вродено зло".

Общи условия

Активация на акаунт