Публикувана: 7 ян. 2025, 10:46 ч.
Последно мнение: 3 март 2025, 19:11 ч.

В момента чета ... 93

43 495
741
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои нови книги са били обсъждани от участниците във форума?
Каква е основната тема на книгите, обсъждани във форума?
Какви са мненията за трилъри и криминалета във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои нови книги са били обсъждани от участниците във форума?
  
  В рамките на форума участниците обсъдиха различни нови книги, включително „Нощна къща“ от Несбьо, „Пакет“ от Фитцек, „Тихи години“ от Алена Морнщайнова, „Хорта от платформа 5“, „Добре дошли у дома“ от Стийв Ротър и „Недоумнение“ от Ричард Пауърс. Някои членове споделиха своите мисли за книги в жанровете фентъзи и хорър, като „Мамник“ от Васил Попов и „Пермафрост“.
- Каква е основната тема на книгите, обсъждани във форума?
  
  Основните теми на обсъжданите книги варират от трилъри и фантастика до историческа и психо-социална литература. Някои участници коментират и личните си преживявания, свързани с предпочитанията им към книги, както и емоционалните си реакции към тях, като обсъждат как илюстрациите и стилът на писане влияят на тяхното четене.
- Какви са мненията за трилъри и криминалета във форума?
  
  Мненията за трилъри и криминалета са смесени. Някои читатели ги намират за увлекателни и завладяващи, докато други смятат, че са пълни с клишета и повърхностни сюжети. Например, "Аферата Ван Гог" на Джефри Арчър е описана като интересна, но не задълбочена, докато "И нея вече я нямаше" на Лиза Джуъл е оценена като странна, но увлекателна.
- Какви са впечатленията на участниците от книгите на Толкин?
- Какви проблеми са обсъждани в контекста на четенето, свързани с анотациите и книгите?

# 375 28 ян. 2025, 13:36 ч.

Мнения: 11 784

Цитат на: sea.sea в вт, 28 яну 2025, 13:22

Скрит текст:

Приключих с "Градинарят и смъртта". Много трудна за четене книга, но не заради голям обем или заради стила на автора, а заради тежката тематика. Толкова реалистично, толкова подробно описание на загубата. Не знам, за мен това са твърде лични неща, за да бъдат споделяни с всички, но явно Господинов е на друго мнение. Втората част на книгата не е чак така наситена от емоции като първата даже ми доскуча като пак се отплесна по митологията, но със сигурност книгата е хубава. Може би само бих я структурирала по друг начин. Ще дам оценка 4.5/5.

Продължавам с "Проектът Аве Мария". Тематика и жанр много далечни от мен, но заради хубавите коментари реших да я пробвам.

Малко “хлапашки” е стила на Анди Уеър, но идеите в книгата ми бяха много интересни, има един герой сред персонажите, който ми е особено симпатичен и това е една от сравнително новите фантастики, които харесвам, така че пожелавам приятно четене.
По книгата се прави и филм, така че освен “Марсианецът” и тази ще се появи на голям екран.

# 376 28 ян. 2025, 13:45 ч.

София
Мнения: 12 020

Аз вчера приключих със слушането на "Преспанските камбани" и съм толкова и развълнувана, и натъжена, и трогната до сълзи от тази история, от този мащабен замисъл на Димитър Талев!
Как само страдах с героите! Как преживях съдбата на Ния и Лазар, на Райко Вардарски, на учителката Руменова, на Андрея Бенков, на Стоян Глауша и на старата Султана ... Всички герои ми станаха близки и като роднини. Накрая даже си поплаках.. Ех...
Какъв голям психолог е Талев! Как само успява да влезе буквално в кожата на героите си! И няма фалш, няма нищо излишно, нищо притворено или неистинно... Уникален талант!
За мен тази поредица е на най-високо световно ниво!
Търсите ли семейна сага - прочетете тетралогията! Търсите ли качествена българска литература - едва ли има по-висока летва!

Продължавам сега с "Илинден" Heart

# 377 28 ян. 2025, 13:49 ч.

Мнения: X

Прекрасна е тетралогията на Талев!

Аз не мога да се пречупя да слушам. Не съм добър слушател и ще проспя книгата. Напоследък давам шанс на автори, към които не бих посегнала преди и на книги, които преди 10-тина години иронично бих определила като "бози". Явно с възрастта става по...хм...романтична. Но винаги съм давала шанс на българските автори.

# 378 28 ян. 2025, 13:52 ч.

София
Мнения: 12 020

Цитат на: Мисифу в вт, 28 яну 2025, 13:49

О, Мисифу, и аз така си мислех!
Но прочитът на Звезделин Минков е вълшебен! Не можете да си представите по-силно преживяване от това да го слушаш как чете Талев! Мисля, че ако беше друг гласът, нямаше така да ми хареса!

# 379 28 ян. 2025, 15:38 ч.

Мнения: 2 425

Започвам "Следобеди с Изабел" Дъглас Кенеди. Първа среща с автора, дано не и последна.

# 380 28 ян. 2025, 18:16 ч.

Sofia
Мнения: 1 577

Happy Mijjj, благодаря за препоръката! Мисля да започна Талев и аз, но определено и за мен е много важно гласа на четеца да ми допадне.

Аз съм на "Имало едно време...два пъти" на Ф. Тилие. Добре върви, бързичко и сюжетно е мой тип книга. Малко образа на главния герой ми е противоречив и нещо не ми допада особено, но съм сравнително в началото и е възможно да се промени мнението ми.

# 381 28 ян. 2025, 18:45 ч.

София
Мнения: 12 020

Vesito, дай ѝ шанс Simple Smile

На мен ми трябваше малко време, за да вляза в историята.
Ще очаквам отзивите ти Simple Smile

# 382 28 ян. 2025, 20:33 ч.

Мнения: 603

Довърших днес така спорната книга "Прислужницата" - в разрез с доста хора на мен много ми хареса. Лесно се чете, бързо, държи интереса, сетих се по едно време накъде отиват нещата, но все пак ми хареса.
Според мен към тази книга трябва да тръгне човек с не много високи очаквания и да я чете между някои по-тежки книги за да я хареса. Ще видя с какво ще продължа.

# 383 28 ян. 2025, 20:50 ч.

София
Мнения: 7 506

Много ми е любима тетралогията на Талев, но съм я чела в тийн годините си. Толкова ме беше впечатлила, че до последно си мечтаех да имам дъщеря и да я кръстя Ния, но после се промениха плановете. Мисля да си я препрочета това лято! Искам да я имам и в библиотеката си на хартия, но искам хубави издания, запазени. По групите само някакви парцали се продават.
Чета "Като вятър съшит със земята" - хубава е.

# 384 29 ян. 2025, 02:36 ч.

Мнения: 18

Здравейте! Започнах Мълчанието на цвета от Нарине Абгарян,но май ще се откажа.След първия разказ,който много ми хареса и ме накара да изпитам силни емоции,нататък ме разочарова.Това е първата ми среща с авторката и не знаех,че започвам с книгата и с разкази и пътеписи.Мислех,че цялата книга ще е за живота на Левон,който ме докосна дълбоко.Нататък ме отегчи и изобщо не ми стана интересно.Може би прекалено съм се привързала към първата част и не ми върви нататък.Може би друга книга на авторката ще ми хареса повече.Ще се радвам да прочета и други мнения.

# 385 29 ян. 2025, 08:44 ч.

София
Мнения: 26 357

Тази книга не съм я чела, но други нейни две ми бяха достатъчни, за да разбера, че не е моят автор. Grinning

# 386 29 ян. 2025, 08:48 ч.

Мнения: 4 986

Историята на Левон наистина е най-докосваща и най-силната в сборника Мълчанието на цвета. По същия начин, както разказът Зулали от другата ѝ книга, която също е сборник.

Харесвам Нарине. Симон и Хората, които са винаги с мен са ми любими.

# 387 29 ян. 2025, 10:25 ч.

Мнения: 2 249

Прочетох и аз "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов и единственото, което ми се искаше, затваряйки последната страница, беше "да си поседя малко на тихалък" със спомените и мислите, които неизменно се събуждат.
Авторът пише, че личната история, веднъж преминала през езика, вече не ни принадлежи и осмелявайки се да сподели своята, нарушавайки традицията на немотата за личното, подарява на читателите история, която принадлежи на всички ни, защото в нея се съдържат късчета живот, думи и хора, които разпознаваме като свои. Затова и няма човек, който да не е харесал "Градинарят и смъртта", всички обичаме историите, които се отнасят за нас, които и ние можем да разказваме като свои.
Всички читатели споделят, че тази книга им помага и в началото бях скептична - как така ще ми помогне, думите, дори най-красивите, нямат силата да отнемат скръбта, но четейки всяка следваща история, усещах как сърцето ми омеква и може отново да се отвори и към скърбите и страданието на другите.
Много лично преживяване е четенето на тази книга и не е лесно да намериш думи за нея, без да заговориш и за себе си.
Който е почувствал утеха в думите на Г. Господинов, нека да прочете и "Дневник на една изгубена обич" - книгата, в която Е.Е. Шмит излива скръбта от загубата на майка си, "моето майче", както пише сам и как успява да премине през траура.
Това са книги на мъчни теми, които обаче се четат с лекота заради умението на авторите им да намерят най-точните думи, които да напълнят с живот и утеха.
Започвам "Усмивката на Катерина - майката на Леонардо" от Карло Вече и още от началните страници си личи, че ще е много увлекателна и интересна.