В момента чета ... 93

  • 43 517
  • 741
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 457
Да се включа и аз с отзив за "Мамник" . Тъкмо я изслушах. Макар че я имам на хартия, смятам че прочитът на Владимир Пенев е страхотен и допринася много за потапянето в атмосферата на книгата. Авторът умело е преплел мистерията и свръхестественото с народните суеверия и вярвания. На мен трънският диалект не ме дразнеше - мисля, че така героите се усещаха доста по-автентични. По-скоро ми направиха впечатление честите повторения, но като цяло историята ми хареса. И все пак, повече ми допадна сборникът на Васил Попов - "Вълчи разкази".
Продължавам да се мъча с "Йелоуфейс".

# 361
  • Мнения: 6 208
Ох, и аз буксувам с книгите много сериозно. Мураками не потръгна, Симон Сейнт Джеймс я влача вече няколко дена, а дори не съм на половината... Много зле тръгва годината.

# 362
  • Мнения: 12 205
Приключих го този Мамник или той приключи с мен Grinning Много хубава история с добро начало и потресаващо досаден и изсмукан от пръстите край... Sad Авторът се е опитал да направи някакви обрати в сюжета, но в последните 50 страници бях "какво подяволите..."

Ще чакам сериала с нетърпение обаче. Надявам се на по-добра интерпретация. Предвиждам, че сериала може и да е по-хубав от книгата, да видим.

Коментар, разкриващ част от сюжета:
Скрит текст:
по-страшно от Мамника се оказаха всичките столетници в историята, които са на по 100-120 години, в отлична форма и със завидна памет Joy фентъзи, фентъзи, което почва да граничи с фантасмагории. И не разбирам кому беше нужно да се вкарва още една сюжетна линия след убийството на Мамника.
 

# 363
  • София
  • Мнения: 4 471
Когато нещо вземе да "избяга" от кориците и се прехвърли в любопитството и увлечението по даден сюжет, герои и разплитане на историята... просто не забелязваш как няколко други четива остават "за малко" на заден план и четеш. Докато свърши. А после - ами, някак те е яд, че няма повече. (Споменавал съм, че ги чета тия книги, май нямам на разположение друга от поредицата, та - засега - слагам края.)
Руслунд/Хелстрьом - няколкогодишната хронологична история, запечатана в серията с "3"-ките (3 секунди, 3 минути, 3 часа, 3 дни). Живях с три от книгите - и то живях им животите (на Еверт Гренс, на Пийт/Паула Хофман, на Ерик Вилсон) на обратно: от края към раждането им. Става. Не е фатално. Все пак, ако пробвате с Руслунд и Тройките - осигурете си правилния ред.
Във всяка всички са в страниците, но някой от тях присъства повече от другите. И го опознаваш по-отблизо.
Скрит текст:
Полицаят или престъпникът, внедрен като троянски кон в мафия - защото май наистина само престъпник знае какво е да си и да "играеш" себе си. Обаче да рискуваш -след като си приел риска на правилната страна, а имаш и семейство, да рискуваш толкова... и поради това, че малко хора знаят за теб, други от системата да те предадат и "изгорят"? А се е налагало (няма как да заобиколиш проверките там, където си внедрен) дори да убиваш, за да не убият теб. Или да дадеш заповед за един снайперски изстрел срещу свой, без да знаеш, че е, че благодарение на такъв като него началниците нагоре ги хвалят в медиите и им лепят медали и лампази. Някой има семейство и се страхува, че не го заслужава. Друг го е загубил - и се укорява, страда, че не го е опазил. В Швеция, Полша, Колумбия, Дания, Щатите престъпността е една и съща. Размерите са различни, ала и те еднакво растат. И има ли морални методи на надлъгване или прецакване на бандитите?
Само в първата книга ("секундите") накрая, след финала - който ти позволява да отдъхнеш, но не дава всички отговори и вече разбираш, че няма как да няма още - авторът е добавил нещо като "Измислица и реалност" във вид на "страници-речник". Полицията, затворите, инфилтрирането на хора под прикритие, наркотиците; измислените герои и действия са ясни, но стряскащи са фактите колко от "тия неща" въобще не са измислени.
А за нормално и хронологично четящ поредицата, това ще направи всяка следваща книга още по трескава, тъжна и емоционална. Препоръчвам.

# 364
  • Мнения: 567
Не съм съгласна. Това че авторката е решила да пише автобиографична книга, не означава че трябва да и простим посредствеността на уменията в писането. В крайна сметка читателя е този, който страда от некадърността на автора.
Остава да разберем дали и тя би "простила" да бъде критикува от читатели, които дори не плашат за труда Й.
Съгласна съм с написаното, но й не замества по никакъв начин ѝ, въпреки че упорито се налага навсякъде...

# 365
  • Пловдив
  • Мнения: 16 695
Много хора май не знаят къде им се намира ѝ.


Бавно, протяжно развиващо се действие, четеш и забравяш какво си прочел. Усещане за мудност през цялото време. Измъчи ме, като цяло можеше да си спестя прочита, ама пусти инат.

# 366
  • София
  • Мнения: 12 020
Как да намерим ѝ?  Натискате продължително и на клавиатурата на телефона, ако пишете оттам.
Появява се 8 и ѝ.
Избирате ѝ Simple Smile

# 367
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 091
Полезна информация, Миж. И аз не знаех къде е и затова си използвам й. За жалост обаче при мен не се получава при продължително натискане на И.

# 368
  • София
  • Мнения: 12 020
С телефон с Андроид съм и при мен така се получава..

# 369
  • Мнения: 12 205
С Андроид съм и аз, но не излиза. Пиша си го както мога. По-добре с Й, отколкото само И в случая.

# 370
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 091
Прочетох,че при Самсунг не ставало...може това да е причината при мен.

# 371
  • София
  • Мнения: 17 339
И аз съм с Андроид, но от настройки трябва да си сложите някоя клавиатура, която има ударения. Моята е Microsoft SwiftKey.

# 372
  • Мнения: 4 725
И аз съм със Самсунг на кирилица не става но когато преминете на латиница става,като натиснете  "u"( ù,ú) има различни варианти. Прилича на ръкописно изписано не е като печатно,но за който иска върши работа.

# 373
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 091
Стана със SwiftKey. Ѝ. Лошото е, че подредбата на буквите не е като на стандартната и сега трябва свикване.

# 374
  • София
  • Мнения: 26 357
Приключих с "Градинарят и смъртта". Много трудна за четене книга, но не заради голям обем или заради стила на автора, а заради тежката тематика. Толкова реалистично, толкова подробно описание на загубата. Не знам, за мен това са твърде лични неща, за да бъдат споделяни с всички, но явно Господинов е на друго мнение. Втората част на книгата не е чак така наситена от емоции като първата даже ми доскуча като пак се отплесна по митологията, но със сигурност книгата е хубава. Може би само бих я структурирала по друг начин. Ще дам оценка 4.5/5.

Продължавам с "Проектът Аве Мария". Тематика и жанр много далечни от мен, но заради хубавите коментари реших да я пробвам.

Общи условия

Активация на акаунт