В момента чета ... 93

Имам я от 11 години и не съм я чела. Купих я точно след като почина твърде млад съпруга ми. Но не намерих сили тогава да я прочета. Ще се опитам сега след тези изминали години. Макар, че си вярвам на теорията, че си е до мен и до детето постоянно.

Някой пита за "Новата прическа на Вики"- на мен ми допадна когато я четох преди време. Дайте й шанс.
Снощи започнах "Кафене пълнолуние" - до момента ми допада.
Нещо блокира почти на края на Absolvo te - нищо общо с Аз още броя дните като усещане и прочит. Ще я добутам де, че съм на последните 60 стр.

Sparks, много благодаря, аз питах за "Новата прическа на Вики", ще я поръчам.

"Пътят на душите" ми помогна много преди няколко години, когато бях изпаднала в страхотна дупка заради смъртта на приятеля на дъщеря ми. Детето беше на 19 години. Донесе ми някаква утеха и мъничко мир в душата.

Тъкмо завърших "Кървавата годеница" на Кармен Мола. Честно казано, очаквах много повече заради възторжените отзиви в нета, но за мен беше доста разочароваща. Изобилстваха подробни описания на гадости, които ми дойдоха в повече, стилът на писане не ми хареса, а героите нямаха никаква дълбочина. Инспектор Бланко така и не успя да ми стане симпатична до самия край. Буквално в последните няколко изречения имаше неочакван туист, който ме кара да се колебая дали да чета следващата книга.

И аз.. едва я изслушах и реших, че е от слушането.

Иначе довърших "Виолета", много хубава, макар че крайно сложих 4 звезди, защото се ядосвах на някои решения на Алиенде.. Слушам Камелия Кучер, като бях скептично настроена, но "Дом" ми допадна, сега започнах "Нощ", май ще ми дойде по-слаба..

На мен пък много ми хареса Absolvo te.

"Нощ" за мен е най-слаба, а "Дом най-много ми беше харесала. Сега се замислих, че отдавна няма нова книга...

Едвам намерих най- накрая книгата " Малък живот ". Четох много коментари, събуди ми интереса, но още не мога да се наканя да я почна.
Зловеща, страшна, не за всеки, но ще я прочета, рано или късно.

"Усмивката на Катерина - майката на Леонардо" от Карло Вече ми беше много интересна - започва като мит или стара приказка с раждането и детството на Катерина, продължава като приключенски роман, в който всеки разказ пуска нишка към следващия, защото проследява хронологично дългия път от Кавказ през Каспийско и Черно море до Констанинопол, Венеция и Флоренция, разказан от отделни герои, истински исторически личности, които в някакъв момент са държали живота на Катерина в ръцете си и са определяли бъдещата ù съдба. Въпреки че авторът се позовава на достоверни исторически извори, личи, че намерената информация си остава оскъдна, защото Катерина, макар и фокус на интереса на автора, сякаш остава като статична фигура в цялата история, появяваща се за кратко в края на всеки разказ, докато големият обем е запълнен с факти за житейските пътища, възходите и паденията на разказвачите. Последният разказ е от името на Леонардо, в който можем да прочетем историите на някои от най-известните му картини. Все пак написаното е една възможна история, а не историческа истина, която авторът пише, събирайки в художествен текст откъслечни справки, които свързва логически.
Прочетох и "Нокомис" на Катерина Стойкова, по-известна с поетичните си книги. Бях решила да прочета само няколко страници и да оставя за утре, но тази книга просто ме залепи и не я оставих, докато не я прочетох цялата - история, разказана от първо лице, нещо като изповед, признание, нужда от споделяне, в което лирическата героиня разкрива доста съкровени и лични преживявания за подадането ù под влияние на ню ейдж измамник. Интерсна е, защото проследява процеса на осъзнаване и разобличаване на заблудата и може да бъде много поучителна за склонните да се увличат по   съмнителни учения и харизматични лъжци, да възприемат себе си като осъзнати, гледайки високомерно на тънещите в рутина, докато всъщност ги правят на глупаци. Трудно е, когато стане ясно, че точно ти си глупакът в цялата история, но се иска и голяма смелост да си го признаеш.

Прочетох "Чернобилска молитва". Потресаваща книга. За младите, пишещи тук, аварията е някакъв исторически факт, може би. Аз съм от поколението, което по това време вече имаше деца. Помня какво ни казваха, помня как слушащите DW , узнаваха малко повече за положението. А сега научавам за ужаса, изживели тези хора в региона и неговите мащаби. За престъпното мълчание. Мисля си, че ние нищо не знаем за въздействието на радиацията у нас. Колко са се увеличили раковите заболявания, тези на щитовидната жлеза, децата, родени с аномалии.

И аз чета "Чернобилска молитва" сега. На части, с паузи, защото е тежка. Личи си от началото, че е за Нобелова награда, невероятно силно са предадени спомените на хората.
На 10 години бях когато стана аварията, бях на манифестацията на 1.05, както всички други деца, и ни валя дъжда.

Чернобилска молитва е изключително силна и въздействаща книга. Може би единствената книга, за която трябва да събирам сили, за да продължа да я чета. Хваща те за гърлото и не пуска. За сега съм я оставила недочетена и не мога да се насиля да продължа. Но това е книга, която трябва да бъде прочетена, трябва да се знае историята на това ужасяващо събитие.

И аз съм я чела. Много тъжна. Бях потресена от ужаса , който са преживели хората в близост до централата.

Някой чел ли е Виктор Пелевин? Мнение? Препоръчаха ми го като автор.
 Не конкретна книга.

W, може и да се заблуждавам, но имам някакъв спомен, че сякаш Tsugumi е споменавала за Пелевин някъде назад из темите, опитай евентуално с търсачката.

За една книжка, макар и детска, ми се иска да кажа няколко добри думи тук - “Откраднатият лик”, т.1 от събрани приказки от цял свят, преведени от Текла Алексиева. Първата приказка в книжката, със същото заглавие е  авторска на художничката - и тя, и останалите бяха интересни и на мен дори, като възрастен читател.  Понякога е хубаво да се потопиш и в света на приказните истории.

W - споделял съм мнение от досега ми с Пелевин в предишен пост, по предишен подобен повод. Тук
А иначе, най-после отпочнах "Бастан"-ската поредица. Хубаво е, приятно, интересно - опознавам нови земи. Засега - единствено в природоописанията (за мен), все пак мъничко, отстъпва на Питър Мей. (Да кажем, че "виждам" пейзажа и одухотворената природа, колкото у Саймън Бекет - с различното любопитство за различното място.) Но с вмъкнатия сюрреалистичен "екстериор" и пиринейското "йети" в горите Бастански, си ме грабна от самото начало.
(Продължавам на хартия Симфонията на Алваро Арбина - ето как в момента съм все в баските области на крими-литературата. По-бавно ми е с нея. И чисто физически е много дебел том. И мрачното връщане в последните 20 от 1800-те години ни ми е съвсем по вкуса.)