В момента чета ... 93

  • 42 869
  • 741
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 210
Прочетох "В града на крадците" от Дейвид Бениоф. Предусещах какъв ще е финала, но въпреки това ми хареса, защото мисля,че има доста по-съществени неща за размисъл в нея.
Започвам "Изгубеният символ" на Дан Браун и с моето темпо на четене сигурно ще я чета до март.

# 61
  • Мнения: 1 579
Миж, благодаря за новата тема!
Приключих в началото на месеца Дядо Прас, след това набързо минах през Сайбиевата невеста заради читателския форум.
Сега чета Към себе си на Марк Аврелий - много е интересна тази форма на диалог със самия себе си.
Следващата книга ,която искам да прочета е "Към себе си - Марк Аврелий.

В момента чета Никола Бьогле - "Последното послание. Харесва ми много.
Действието в книгата се развива динамично.

# 62
  • Мнения: 606
Прочетох " Нека завали" на Чарлс Мартин. Не ми хареса, безинтересна ми беше. Сега почвам " Имало едно време два пъти" на Франк Тилие и съм с големи очаквания.
Oo Тилие е страхотен. Мен никой друг трилъров автор след Крис Картър(и то основно с първите си няколко романа), не ме е впечатлявал толкова силно. Само че при Тилие е по-добре да се четат подред, първо "Недовършения ръкопис" след това "Имало едно време...два пъти" въпреки, че и аз ги четох наобратно Smiley
Прочетох "Пакетът" на Фитцек. Твърде много драма, все едно не мъж, а жена е писала книгата. Интересен замисъл, не ми допадна особено развръзката, за мен не успя да надгради "Пасажер 23" и "Терапията".
Сега чета "На тихата улица" на Серафина Нова Глас.

# 63
  • Мнения: 790

Почти никога не се впечатлявам от книги, които са много нашумяли по една или друга причина. Но не мога да спра да слушам тази, историята не е нищо особено, но тази жена пише изключително увлекателно. Със сигурност ще погледна и другите нейни книги (нищо, че са в жанр фантастика и фентъзи, а аз не съм особен почитател на същия).

# 64
  • Мнения: 6 170
"Вавилон" не беше ли исторически роман? Това по повод другите книги авторката, че са от жанра фентъзи и фантастика.

# 65
  • Мнения: 790
Да, “Вавилон” е исторически. Но има и други (поне в Сторител), трилогия, от която първата е “Войната на маковете”, пише, че е фентъзи.

# 66
  • Мнения: 42 436
Исторически, но правят магии и Англия не е точно такава, каквато е била в реалността (Империята разчита именно на магията, за да процъфтява). Така че е по-скоро исторически с елемент на магически реализъм.
Може би може да се нарече и фентъзи, но атмосферата е прекалено нормална за това.

# 67
  • Мнения: 11 784
Към себе си на Марк Аврелий отдавна имам намерение да прочета, но все нещо друго ми измества интереса.
Доволна съм от това, което четох последните дни, след “Недовършени предания” се завръщам отново към книгите на Сандерсън, доста интересни идеи има и той.

# 68
  • Мнения: 42 436
Да не те разочаровам, но Сандерсън напоследък е много критикуван от ревюистите - ревютата за новата му книга Wind and Truth, са лоши (дори такива от неутрални ютубъри - дават му по 2 или 3 звезди), а тези, които са антилиберално настроени (като мен) казват, че целият фокус на сюжета е върху либерални послания и рушене на христиано-патриархалното общество. Не знам дали е вярно, но за всеки случай ще стоя настрана.

# 69
  • Мнения: 11 784
Да, четох за петата от Летописите, но като стигна до нея ще я мисля, и без това има още толкова странични линии от Космера за откриване, че със сигурност няма да е скоро. Пък и Трес също съм си приготвила, въпреки че имам забележки, че българското издание не са оформили цветово съвсем като английското, но това да е само.

# 70
  • Мнения: 42 436
Трес ми хареса, но не е нещо страхотно (т.е. очаквах повече).
Скайуард ме разочарова - просто ми беше досадна, спрях да я чета и прочетох остатъка от сюжета в Уикипедия. Оказа се, че историята изобщо не е завършена (уж беше последна книга от поредицата), а щяла да продължи в нова поредица, което е двойно разочарование. Нямам намерение да продължа да я чета.

П.п. през март ще излезе нова книга за Страйк - това определено ще чета!

# 71
  • Мнения: 666
Здравейте,
с удоволствие се включвам в темата.
Чета една много приятна книжка в момента: "Пътуващото кино на мистър Сайто".
Историята е лека и приятна, по някакъв начин стопляща душата: за едно момиченце и неговата майка, които по стечение на обстоятелствата се местят от Буенос Айрес в един забравен от Бога канадски остров в нищото. Книга за отношенията между хората, за неизбежните промени, за важните неща в живота. Мистър Сайто посещава острова веднъж годишно, като носи там магията на киното. За жителите на остров без електричество във време, когато киното едва едва е започвало да се развива, това си е истинска магия, която вълнува и наелектризира всички.
Със сигурност не е висок клас литература, но е много приятна, магическа, увлекателна и я чета с удоволствие.

Иначе, прочетох "Заветът на водата". Не мога да сравня с друга книга, но ми хареса. Любовта във всичките и форми намира своя образ в тази книга, в героите ѝ и в техните истории. Любовта на мъжа към жената, на жената към нейното дете и в крайна сметка любовта към живота като ценност, към изкуството и към ближния.
С много герои с преплетени съдби, на моменти с лек хумор и с философско отношение към живота, книгата обхваща годините между 1900г до 1977г.  От времето когато малко дванадесет годишно момиченце поема с лодка да се омъжи за човек на четиридесет години, когото ще види за пръв път, до деня през 1977г, когато кръгът за нейната внучка се затваря и тя открива истината за себе си. Книгата е за неведомите пътища Господни, за въпросите във всеки от нас има ли Бог и чува ли той молитвите ни, за страданието, което пречиства. И за водата "която свързва всички.. във времето и пространството и винаги го е правила.
Но някак по книжните теми се утвържвава мнението, че "Да срежеж камъка" е по-добрата книга. Аз все още не съм я чела, но я имам предвид със сигурност.

Последна редакция: пт, 10 яну 2025, 10:11 от beach_please

# 72
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 860
Иначе, прочетох "Заветът на водата". Не мога да сравня с друга книга, но ми хареса. Любовта във всичките и форми намира своя образ в тази книга, в героите ѝ и в техните истории. Любовта на мъжа към жената, на жената към нейното дете и в крайна сметка любовта към живота като ценност, към изкуството и към ближния.
С много герои с преплетени съдби, на моменти с лек хумор и с философско отношение към живота, книгата обхваща годините между 1900г до 1977г.  От времето когато малко дванадесет годишно момиченце поема с лодка да се омъжи за човек на четиридесет години, когото ще види за пръв път, до деня през 1977г, когато кръгът за нейната внучка се затваря и тя открива истината за себе си. Книгата е за неведомите пътища Господни, за въпросите във всеки от нас има ли Бог и чува ли той молитвите ни, за страданието, което пречиства. И за водата "която свързва всички.. във времето и пространството и винаги го е правила.
Но някак по книжните теми се утвържвава мнението, че "Да срежеж камъка" е по-добрата книга. Аз все още не съм я чела, но я имам предвид със сигурност.

Много благодаря за мнението, защото аз се чудех дали да я чета.

# 73
  • Мнения: 666
Мисля, че книгата си заслужава. На моменти върви мудно. Доста обемна е и ако някак не ви "грабне", четенето може да Ви се стори направо трудно, но мисля, че си струва да и дадете шанс.

# 74
  • Мнения: 206
Здравейте 🌸

Искам да споделя мнение за книгата, която завърших снощи — „Никога не ме лъжи“ на Фрида Макфадън. Преди нея прочетох "Прислужницата", първата част от трилогията на същата авторка. Тя ме увлече от самото начало, като не ме пусна до последната страница. Въпреки това, имах желание да се отклоня малко от героите ѝ и да опитам нещо различно, за да се върна към трилогията по-късно.

„Никога не ме лъжи“... ще бъда честна, първата половина ми се стори доста бавна, да не кажа тегава, четях я по инерция, само за да я приключа. Бях убедена, че на 100ната страница, вече съм разбрала всичко и просто чаках да стигна до момента, в който ще го прочета. Е, той така и не дойде. Втората половина на книгата ме изненада напълно (бях си шокирана след всяка страница.. нищо общо с това което предполагах през цялото време), прочетох я на един дъх— разкрития и обрати на всяка страница. Имаше моменти, в които спирах и просто осмислях това, което бях прочела. Наистина се наслаждавах на всяка страница. Ако до тогава оценката ми беше 2/5, след развръзката тя стана 4/5.

Скрит текст:

Въпреки масовото мнение, че това е един от най-слабите ѝ трилъри (поне на база коментарите, които чета във форуми и групи), на мен книгата ми хареса (главно заради развръзката) Сега мисля да се насоча към нещо леко, романтично и разтоварващо, а след това отново ще се потопя в живота на Мили...

Последна редакция: пт, 10 яну 2025, 11:08 от Toffee ᡣ𐭩

Общи условия

Активация на акаунт