В момента чета ... 93

  • 42 867
  • 741
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 663
Слушам "Евангелие на отровното дърво " ,минах 1-ва част (почти 4ч) поне така е разделена в Сторител, незнам как е в хартиеното издание. Но до тук нищо не ме впечатли, едно описание на момичетата (сестрите) , описание на живота в Африка без нещо wow, децата с големите кореми и как бащата бил много як,висок и със силни ръце 🙄. Във втората част очаквам някакво развитие ... ако ще е така до края,няма да я издържа.

# 46
  • Мнения: 2 106
Прекрасна тема 🌷
От къде слушате книги?

# 47
  • Мнения: 12 391
От къде слушате книги?
Най-вече в Storytel.
Или на електронен четец с вградено аудио.

# 48
  • Мнения: 1 011
Аз в момента слушам нашумялата "The boyfriend" на още по-нашумялата Фрида. (ИИ ли използва за да издаде толкова много книги се питам вече не на шега.) Стигнала съм до 15-та глава. "Виждаме" 2 гледни точки: съвременната на Сидни и в миналото на Том. Ами, дотук, и двамата са ми доста скучни. Очаквано драстично събитие не ускори засега интереса ми.

Книгите на Фрида са hit or miss за мен. "Никога не ме лъжи" не е шедьовър, но беше по-добра. Ще видя дали ще си променя мнението до края.

П.П. Отдавна съм приготвила "Евангелие на отровното дърво",  но все не ми стига мотивацията за нея. Благодаря за откровеното ревю!

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 04:34 от Cool_Cat

# 49
  • Мнения: 10 696
Заради препоръките на Bella и Ябълка на предната страница си поръчах "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен. (и няколко на Орхан Памук).
"Евангелие на отровното дърво" съм чела с първия ми книжен клуб преди....20 години. Още я помня, много дискусии предизвика.
"Непосилната лекота на битието" при пръв прочит на млади години намразих, а на 40+ ми влезе в любимите. Може би това е единствената книга с която имах толкова драматичен обрат. Искам да я препрочета тази година. Дори имам ново копие с твърди корици.

Обещала съм си да прочета повече нови книги, отколкото да препрочитам любими. Да видим какво ще стане.
И обещание да не поръчвам повече книги до март месец поне.


Първата ми прочетена книга за годината е третата от поредицата Черен Лед на Ирса Сигурдардоттир - много добра. За мен това е най-силната и поредица. След нея слагам поредицата за Хюлдар и Фрея, а на последно място тази за Тора.

Продължавам с "Вълшебника" на Тойбин. Изключително интересно ми е да видя динамиката във взаимоотношенията на толкова многолюдно и талантливо семейство, възпитанието, духът на епохата и подробности около фамилията Манн. За самия писател знаех много малко. Интересни бяха и подробностите около персоната на Алма Малер.

# 50
  • София
  • Мнения: 11 903

"Непосилната лекота на битието" при пръв прочит на млади години намразих, а на 40+ ми влезе в любимите. Може би това е единствената книга с която имах толкова драматичен обрат. Искам да я препрочета тази година. Дори имам ново копие с твърди корици.



"Непосилната лекота на битието" беше първата книга на Милан Кундера, която четох преди много години.
Спомням си, че беше излязла тогава в сп."Съвременник". Много ми беше харесала.

# 51
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 859
Ох, това с обещанието да не купувам нови книги и да прочета натрупаните стари, хич не ми се получава... Много е изкушаващо като има промоции да се вземе нещо...
По спомени тук, някой беше чел "Заветът на водата" на Абрахам Вергезе. Тази книга подобна ли е на другата?
Завърших "Маестра" - не знам дали съм доволна и дали да я препоръчам. Има страшно интересни описания - на времето в Мурано и Венеция от 1400та година до днешни дни. За това как се е развивал града, как са се развивали стъкларските работилници, западането на двата града, подем и всичко, което би могло да е интересно. Обаче имаше нещо, което ме дразнеше и не мога да разбера какво точно е. Дали това прескачане във времето, идеята, че главната героиня не остарява, докато около нея всички други умират... Нямам представа, но има нещо, което ме остави неудовлетворена. Иначе стилът на писане е добър, харесва ми, увлекателно е и се чете много бързо, въпреки различните термини, свързани с работата със стъкло. Не съм чела "Момичето с перлената обица", за да сравня и там ли така е писано. Но може би ще си я потърся, за да прочета и нея.

# 52
  • Мнения: 2 389
Идвам с отзив за "На лов за дребна щука" - към момента с нищо не ме е впечатлила. Ще почета още 50-на страници и ще я оставя. Бързо се чете, но просто нищо не се случва...

# 53
  • Мнения: 2 184
Нищо не се случва? Много странно, защото точно в тази книга на всяка страница се загатват поне по три неща, които имат отношение към бъдещото развитие на историята, а тя пък беше наситена с всевъзможни образи, изненади и загадки, които в края все пак, благодарение на обединените усилия в името на живота, се разплетоха и наредиха.

# 54
  • Мнения: 2 389
Съжалявам, но аз не я усещам по този начин и ми е скучна.

# 55
  • Мнения: 2 184
Субективносто усещане за скука, на което разбира се всеки читател има право, не означава, че в книгата не става нищо, точно затова се включих, защото коментарът ти е подвеждащ.

# 56
  • София
  • Мнения: 11 903
Много съм съгласна с Райна!
Нищо-не-случването е субективно усещане.
По-горе имаше мнение, че и в "Евангелие на отровното дърво" нищо не се случвало, а това за мен беше книга, кипяща от събития и от случващи се неща - както външни, така и във вътрешните светове на героините.

# 57
  • Мнения: 1 532
В момента чета поредицата на Ане Якобс за Тъкачната вила. Снощи свърших първата книга, тази вечер започвам втората. Харесва ми, бързо и лесно се чете.

# 58
  • Мнения: 4 663
Много съм съгласна с Райна!
Нищо-не-случването е субективно усещане.
По-горе имаше мнение, че и в "Евангелие на отровното дърво" нищо не се случвало, а това за мен беше книга, кипяща от събития и от случващи се неща - както външни, така и във вътрешните светове на героините.
Понеже става въпрос за моя коментар, си позволявам да се намеся. Аз лично никаде не съм написала ,че нищо не се случва. Просто не съм впечатлена от описанията, прекалено разтягане на "локуми" ,като се има в предвид, че минах около 4 часа а представената информация, може да е много по-съкратена,според мен.Явно не съм разбрана.

# 59
  • Мнения: 381
Прочетох " Нека завали" на Чарлс Мартин. Не ми хареса, безинтересна ми беше. Сега почвам " Имало едно време два пъти" на Франк Тилие и съм с големи очаквания.

Общи условия

Активация на акаунт