В момента чета ... 93

Благодаря за новата тема, Mijjj! 🌹

Аз си обичам Гудрийдс, следя какво и кога, защото взех да забравям вече. 🤣
От заплануваните за 2024 година 41 книги прочетох 58, защото се наложи да съм около четири месеца в болнични и разполагах с време. Новата година започнах с "Ние, удавниците" - Карстен Йенсен. Е, страхотно удоволствие! 🤗
Съвременни български автори отдавна се отказах да чета. Каквото и да съм подхващала, все греда.
Но съм си запланувала трилогията на Цончо Родев и се чудя, как не ми е попадала досега? Как съм я пропуснала през годините?

Цончо Родев май е бил поради определени политически причини недолюбван преди години, а заслужва внимание, не по-малко от изучаваните наши автори.
За “Ние, удавниците” съм срещала много добри отзиви, приятно четене!

Прочетох "Как да убиеш съпруга си и други домакински съвети". Не съм сигурна какво да кажа за книгата. В първата глава се споменава за евенутално убийство, после следва една безкрайна ретроспекция, разказана от най-добрата приятелка на обвинената и чак в последните 30 стр. се разбира какво точно е станало. В книгата има твърде много вулгарности за мен. Отношенията между трите приятелки с мъжете им са меко казано токсични. А бе, средна работа - ще дам оценка 3/5, но по-скоро не бих прочела друго от авторката.

Сега чета "Глухарчето" на Блага Димитрова. Много ме заинтригува антотацията, но тази книга едвам се чете, направо се измъчвам, но съм инат и ще си я дочета.

Точно мисля да започвам втората част. "Тътени" я четох по-миналото лято и доста съм позабравила, но предполгам че ще се справя.

Приключих на хартия "Черна захар" на Мигел Бонфоа.
Карибска приказка за любов и търсене на пиратско съкровище, която , предполагам, ще бъде доста харесвана.
На мен ми беше ледо мудна, а магическият реализъм - преекспониран.

В "Сторител" изслушах "Железният светилник" в чудесния прочит на Звезделин Минков.
Всичко вече е казано и написано за тази най-българска книга. Единственото, което мога да кажа аз е, че точно за тази вода бях жадна! Удивително е колко много неща бях забравила, но съм го чела този роман преди толкова много години.... Сега възприемах романа по съвсем друг начин. Сега по друг начин усетих дълбочината му! Невероятен!

Миж, благодаря за новата тема!
Честита нова година, четящи другарчета, да е пълна с нови и прекрасни книги!
Аз я завърших ударно със 116 прочетени книги, от които няколко си заслужаваха наистина четенето, но заради изпити и дипломна работа, нямаше как да наблягам на сериозни такива. Завърших с коледни и естествено, за да не изневеря на себе си с едно криминале. Прочетох третата от серията на Дж.Д. Кърк - "Убийствен код" - тази ми беше определено по-малко досадна от другите две и прочетох доста по-бързо. Започнах годината с две коренно различни книги - едната е по-скоро романтична, другата криминале. Изненадана съм от книгите на Мариана Запата - "Всички пътища водят към теб" ми беше доста увлекателна, въпреки големия обем ми хареса. Може би защото се разказва за жена, която трябва да се оттърве от натоварваща връзка, да вземе в ръце живота си, да излекува раните си от миналото и да се опита да продължи напред. Криминалето не знам дали да го препоръчам, защото е леко странно, но някак ме грабна анотацията и реших да си я взема. "И нея вече я нямаше" на Лиза Джуъл. Историята е от тези, които винаги предизвикват много страх - тийнейджърка изчезва и все едно потъва в дън земя. Увлекателно е написана, интересно, но не знам дали да я препоръчам, защото е откровено странна. А самата писателка споделя отзад, че точно така е казала и нейната издателка. Но като цяло ми хареса и се чете бързо. В момента дочитам "Маестра" на Трейси Шевалие и ми е доста увлекателна, за живота на една майсторка на стъкло. Малко ме дразни начина, по който е описан живота й - в Мурано годините текат по различен начин от годините на тераферма, но това, което е описано за изработката на стъкло, за времето, в което Мурано е в разцвет, е много интересно и увлекателно. Предизвика ме да потърся повече и да науча повече, въпреки че съм била там, в музея на стъклото.
И да попитам, тези, които ползват гудрийдс - и при вас ли в момента предизвикателството е толкова странно? Преди беше подредено и всички книги се виждаха, сега е подредено едно под друго и излизат някакви междинни предизвикателства, което много ме дразни. Има ли начин да се върне както преди?

Стартирам годината с "Гробницата на Капуцините" Филип Рот.

"Ние удавниците" на Карстен Йенстен е невероятна книга. Чела съм я отдавна, но впечатлението много ме държи все още. Авторът май нчма други книги на български.

Happy Mijjj, благодаря за новата тема!

Geia, аз също се подразних на новата визия на предизвикателството, не мисля, че можем да върнем стария вид. Аз натискам горе на Challenge details и там скролвам надолу  и вече са си подредени, но една под друга.

Слушах последно "Остайница". А сега завърших "Керван за гарвани", ще кажа само WTF???!!!

Ще те затрудни ли ако я преразкажеш в скрит текст? Напоследък развивам влечение към WTF-книгите
Без тях животът щеше да е толкова безцветен и скучен

Започвам да си мисля, че това е някакво кармично предизвикателство, свързано с това как започна годината
Фифти, аз днес на фийдбека им се оплаках. Не че ще промени нещо, ама поне да знам, че съм си написала мнението. И аз от там проверявах, ама като са много книгите, то ще има да скролваме до второ пришествие...

Миж, не смея, за да не ти влияя. Побързай я ти и без това си я планирала, поне е кратка! И нямам търпение да я разкостиш, като невестата. Дано греша, де. Все пак, ако държиш, ревюто на Borislava Velkova в Goodreads с 1* e топ!! Съвпада с моето мнение.

Миж, благодаря за темата. Говорейки си за WTF книги, мога да ти предложа още една Още я мъча, бях се "похвалила" в предишната тема. Но пък е в тон с времето навън - сняг, студ и лед. Може хартиеното или електронното издание да е по-добре, но аудио книгата не препоръчвам категорично. Може и на по-късен етап да я прочета, но е много малко вероятно. Става въпрос за "Пермафрост" на Васил Попов, първа и най-вероятно последна среща с автора. Междувременно си оправям вкуса с "Докъде се издигаме в мрака" на Секуоя Нагамацу въпреки тежката тематика. За мен точно това е подходящото време за четене - докато навън е студено и мрачно. Лятото абсурд да си я причиня, сърбах попарата с "Ужас" на Дан Симънс преди години.

Завърших Олив Китридж отново от Елизабет Страут и започвам Замъкът на шапкаря от Арчибалд Кронин.
Реших да заложа на сигурно. Не ми се иска да оставям недочетена книга в началото на годината.
С художествената литература паралелно ще чета Да се чувстваш добре на д-р Дейвид Бърнс. Отзивите за нея са доста добри, а и я имам отдавна.
Литературната ми цел за тази година е да прочета 30 книги на хартия от собствената си библиотека преди да си купя дори една нова. Което според мен ще стане най-рано през август - септември. Реших, че е време да сложа край на трупането на книги и харченето на пари.

Сега ще дочета за пореден път Пощоряване на Тери Пратчет - започнах я някъде преди Нова година, след като завърших Дядо Прас и още една малка Коледна книжка.
Много ми харесва - сигурно е една от неговите, която съм чела най-често, а е от по-късните му (преди болестта да се развие). За мен е една от най-въздействащите и с най-добре структуриран сюжет.

Също чета и Одисеята на Фрай, както и Фрида, но така и не успя да ми грабне интереса, затова и не ми върви.
До сега в Гудрийдс все посочвах 25, а съм прочитала поне двойно повече. Тази година няма да задавам цел, тъй като вече не ползвам сайта.
Приготвила съм си за следваща книга Рамаяна на Кришна Дхарма - преразказ на оригиналната поема. Точно тази версия не съм чела, но знам какво се случва от други места.
Мисля скоро да купя и Махабхарата на същото издателство (пак преразказ от този автор) - нея я четох електронно преди 2-3 години, но те са нещо като поредица, искам да си имам и двете на хартия. Освен това съм я чела само веднъж и сигурно ще повторя.

"Непосилната лекота на битието" - Кундера. Прочетете я! Ако искате лекота и смисъл за битието, и отношенията. Историята на един женкар, гарнирана с доза житейска философия и история. Смислено и приятно четиво едновременно. Почнах "Палач на любовта" - истории от практиката на психотерапивта, за любовта. Предчувствам същата наслада и смисъл поне като на Букай в "Изневярата"