В момента чета ... 93

  • 43 369
  • 741
  •   1
Отговори
# 75
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 057
Мисля, че книгата си заслужава. На моменти върви мудно. Доста обемна е и ако някак не ви "грабне", четенето може да Ви се стори направо трудно, но мисля, че си струва да и дадете шанс.

Тя и другата е такава, в началото имах чувството, че не мърдаме наникъде, но в крайна сметка се оказа много добра.

# 76
  • Мнения: 853
В края на миналата тема писах, че чета “Децата на хълма” и някой ме беше помолил да споделя мнение. Няма да мога да кажа нищо, защото се оказа, че чета “Зимните хора” 🙈 В моя защита ще кажа, че я четох на телефона, но въпреки това не си обяснявам умопомрачението, което ме е застигнало (дори в ГР бях отбелязала грешното заглавие) и бях много изненадана в края като видях в надписите правилното заглавие.

Книгата ми хареса, напълно се бях потопила в историята и я прочетох за три дни. Доста по-крийпи е от “Удавниците”.

Продължавам с “Шепотът на пчелите”.

# 77
  • Мнения: 601
"Децата на хълма " я четох миналата година и за мен лично не беше толкова добра, колкото Удавниците и Зимните хора.
Чакам да издадат нещо ново на авторката.
Днес започнах "Момичетата от пансиона" и засега ми върви чудесно. Дано така и да си остане.

# 78
  • Мнения: 1 167
Аз много харесах Момичетата от пансиона . Задържа ми интереса до края и сюжетът наистина беше добре обмислен.

Аз тъкмо приключих със “Съдба, написана с кръв”. Общо-взето ми допадна, но можеше и повече. Като че ли нещо не ми достигна в цялата история, но въпреки това ми беше интересна и я харесах.

Сега започвам “Коприва и кости” . Трябва да призная, че стартира малко странно, но попаднах на доста позитивни отзиви в инстаграм, така че ще ѝ дам шанс със сигурност.

# 79
  • Мнения: 601
Celestia, ще чакам отзив за Коприва и кост, че и мен ме чака на рафта. Купих си я миналия месец и отлежава.

# 80
  • Мнения: 567
В една сутрин започнах и завърших "Малки неща като тези" и имам чувството, че прочетох анотация на книга, а не книга. Единствената интересна нишка беше тази за Магдаленските перачници, но тя въобще не е развита, както и самият сюжет, всъщност. Две звезди от мен, даже се зачудих за втората.
Продължавам с "Бог да бди над детето", обожавам творчеството на Тони Морисън.

# 81
  • София
  • Мнения: 4 438
Някой вече го беше описал тъй - това чувство след книга... Такова е, наистина.
Свърших шестата на С.Бекет за съдебния антрополог д-р Хънтър. Нахлу празнина. Тоя човек си отиде от страниците и екрана ми. Минах през няколкогодишния му "живот" в книгите за 2 месеца. Липсва ми вече.
Чудесен автор, чудесен герой. (Серията - без една - я има и в Читанка, плюс още 2 отделни. Едната, малко по-новата, 2014, ще я изчета и нея.) Научих нови неща. Беше ми интересно. "Финалите" започват 20-30-40 страници преди последната. Още и още. И четеш ли четеш. Желая ти повече съсмет с жените, д-р Хънтър. Мистър Бекет, благодаря от сърце.
Препоръчвам горещо.

# 82
  • София
  • Мнения: 12 010
Ох, EmBrother, прочетох те и усетих, че трябва да те гушна виртуално Hug
Поредицата за д-р Хънтър ми е мега-любима и на мен Heart

# 83
  • Мнения: 12 508
Тези дни започнах Момичетата от пансиона, но днес, разопаковайки си багажа, установих, че съм я забравила в Бг. При следващото прибиране ще е едно от първите неща, които хвана в ръце.

# 84
  • Мнения: 6 206
Ау,  това ми е много познато. Така бях забравила книга на Кинг и много ме хвана яд. Отворих друга - не потръгна тогава.
Аз започнах Мураками вече. Ще гледам да го чета през деня, защото вечер много ми се спи, а и книгата е бая обемна.

# 85
  • Мнения: 799

Започнах тази, след като изслушах “Йелоуфейс” в Сторител и много ми хареса. С маковете сме още в началото, ще видим дали ще се харесаме по-нататък.

# 86
  • Мнения: 3 277
Снощи до посред нощите четох за да приключа,, Тихи години'', която с края си направо ме разби и някак си искам да има продължение. Не съм очаквала, че толкова ще ми хареса даже повече от,, Ноември''. Алена наистина има много лека ръка, това което открих първо в,, Хана''. Авторката пише леко, разбираемо без излишни приказки.
И пак се чудя как така цял живот ще живееш с даден човек без да сте си казали и дума.. Страхотна е. Почвам
,, Оризовата майка ''.

Последна редакция: нд, 12 яну 2025, 15:46 от ֍₰꙳꙳ Alisa ꙳꙳₰֍

# 87
  • Sofia
  • Мнения: 1 577
Започнах "Градът на гладните" (Чудатите деца на мис Перигрин 2), на Рансъм Ригс. Този приказен свят ми е много приятен, чета си в този снежен ден и ми е изключително уютно. Хареса ми и първата книга, а снощи изгледах пак направения по книгата филм, и чакам да се разгърне сюжета- началото е добро, надявам се на добро продължение и до края.

Последна редакция: нд, 12 яну 2025, 13:03 от Vesito

# 88
  • Русе
  • Мнения: 1 192
Вчера следобед започнах ,,Не тук и не сега,, ,, ,четох до посреднощ 2ч. Станах в 7 и до 9ч. я приключих. Много ме развълнува. Чудесен трилър -мистерия. Може би фактът , че в нея се разглежда и темата за вината на майките. Първите страници започват без заобиколки. Джен чака сина си Тод да се прибере , наблюдавайки от прозореца вижда как синът й убива човек. И от следващата глава тя започва да се връща назад във времето,за да нареди пъзела да открие отговори на въпросите: може ли да е отглеждала убиец, нейна ли е вината, кой е жертвата, какво го свързва със сина й, какви са мотивите му и още куп въпроси. Обратите са на всяка глава и въпреки , че към средата предположението ми за това кой е замесен се оказаха верни,но мащабите се оказват по-големи , отколкото си мислех. Краят също ме изненада.

# 89
  • Мнения: 7 491
Лорито, не че нещо, но слагайте в скрит текст. Неспособна сте да кажете мнение за книга без да я разкажете ли?

Чета "Червенокосата" на О.Памук.
Не ме очарова, детински написана

Общи условия

Активация на акаунт